Образованието е единен целенасочен процес на възпитание, обучение и придобиване на съвкупни знания, умения, ценности, социални убеждения и навици. В широкия смисъл на думата образованието е процес на формиране на разума, характера и физическите способности на дадена личност, а също така и предаване на знанията, натрупани с поколения в областта на науката, културата и технологиите. Образователните методи включват лекции, дискусии, семинари, демонстрации (примери), лабораторни упражнения и насочени изследвания. Образованието се извършва под ръководството на компетентни и авторитетни педагози (учители и преподаватели), но учащите могат също така и да се самообразоват. Според съветския автор Самуил Маршак съществува една велика дума - самоук! След всички магистратури и защитени научни степени всеки един специалист в дадена област е морално задължен (според автора, а и в действителност) да продължи да се самообучава. С помощта на Интернет много силно се разширяват възможностите за такова самообразование - всъщност те на практика стават безгранични; никак не са за подценяване обаче и рисковете от заблуда, дезинформация и увличането по конспиративни теории.
Образованието може да се придобива в официална и неофициална среда - всъщност всеки опит, който има формиращо влияние върху начина, по който човек мисли, чувства и действа, може да се счита за образователен. В зависимост от индивидуалния начин на мислене и възприятията за света образованието се определя като ценност от повечето хора - но докато за някои индивиди то е висша ценност, за други е изместено на заден план и се оценят повече индивидуалният шанс, съдбата, уменията за комбинативност и дори това какво ти е писано. Последното се нарича детерминизъм и последиците от подобен начин на мислене обикновено са катастрофални; пример за това колко ценно може да бъде образованието пък е цялата епоха на българското Възраждане. По това време най-богатите и напредничави хора са възприемали образованието като нещо изключително ценно и са инвестирали огромни финансови средства единствено за да образоват децата си - разбира се, в Западна Европа или Русия, тъй като образователната система на Османската империя не е била най-добрата за времето си. Ползите от този начин на разсъждение не закъсняват - процентът на будните и образовани хора рязко се покачва и това води до икономически и политически напредък, чиито краен резултат е Освобождението на България и основаването на Третата Българска държава.
В съвременния динамичен свят се оказва че именно тези образовани и ориентирани хора са най-ценният актив за едно общество - не голямата територия и природните богатства, а именно човешките ресурси. Понякога тези ресурси се опрделят като обществен капитал - по понятни причини този капитал се създава изключително трудно, защото образоването на един човек отнема поне 25 - 30 години. В същото време този капитал се унищожава изключително лесно - в резултат на войни, репресии от страна на властта, природни бедствия или епидемии. Някои историци (а и икономисти) определят обществения капитал като основната причина за бързото възстановяване на Германия и Япония след Втората Световна война - въпреки огромния брой човешки жертви все пак са останали образовани и квалифицирани хора с трудови навици, които успяват да възродят икономиката и през 50-те години на ХХ век в Германия започва да се говори за Wirtschaftswunder - икономическо чудо. Япония пък още през 60-те години става втората по размер икономика в света - след САЩ. Всички тези сухи икономически данни би трябвало да покажат ясно дали образованието е висша ценност или не на всеки, който изпитва съмнения. Разбира се, принос за икономическото чудо на Западна Германия имат и американските финансови инвестиции (съгласно плана Маршал), както и големият брой турски емигранти - процесът е твърде комплексен. Първичният фактор обаче остават образованите хора - всичко останало просто ускорява икономическия напредък.
Принципно погледнато, незаменими хора няма. Или поне няма абсолютно незаменими. Съществуват относително (труднозаменими) хора и именно добрата образователна система е в състояние да ги създаде. За съжаление този процес трябва да започне от най-ранно детство - с четене и възприемане на информация. В по-късна възраст това води до развитието на висок коефициент на интелигентност, колкото и да е относителен този показател; като цяло обаче отдавна е доказано че четящите хора постигат по-високи резултати във всяка една област, вземат по-добри решения и като цяло са по-успешни. Необходимо е едно дете да прочете около 1000 книги с по 600 страници до девети клас, за да развие високата когнитивна способност. Това обаче се постига изключително трудно - простите изчисления показват че за период от 10 години (от 6 до 16-годишна възраст) ученикът е необходимо да прочита по 100 книги годишно. При 300 дни в една календарна година (защото все пак е необходима и почивка) това означава че една книга с 600 страници трябва да се прочете за 3 дни - или по 200 страници дневно. Едва ли на планетата Земя съществува дете, което да прочита по 200 печатни страници всеки ден. Именно това развива понятийния апарат на ученика - създава значителен набор от понятия и думи, с които неговият мозък да осъществява мисловна дейност. За постигане на средни резултати е необходимо да се прочитат по десет книги на календарна година, всяка от които да съдържа по 200 или 300 страници. Това вече е напълно изпълнимо, но българските ученици не прочитат дори и толкова книги. Поради това резултатите от тестовете за възприемане, осъзнаване и осмисляне на информация при българските подрастващи са катастрофални.
Методиката на обучение се нарича педагогика - което също представлява отделна специалност, в която най-общо човек се учи как да обучава останалите. В доста случаи това може да бъде изключително натоварваща дейност, поради което учителите са едни от най-застрашените професии от бърн-аут. В съвременната педагогика са описани три основни метода за обучение (придобиване на нова информация) - поучение, следване на идоли и кумири и проба - грешка. Названието на първия метод звучи изключително назидателно, но това всъщност е начинът на преподаване във всички учебни заведения по света - учителят е човек с повече опит (най-често и доста по-голям на възраст), който обучава учениците, студентите или последователите си на теория и практика в дадена област. По подобен начин е устроена и системата чирак - калфа - майстор, която въпреки многото негативни конотации е изпитана от около 6000 години назад във времето и е доказана като работеща на практика. Следването на идоли също може да бъде ефективен начин за усвояване на нови знания и умения; съществуват обаче доста рискове, тъй като кумирът също е човек и не е застрахован от грешки. Световната история е наситена с ужасяващи примери за това до какви катастрофални последици може да доведе сляпата вяра в даден идол. Методът на пробата и грешката пък води до изключително достоверни и солидни познания - проблемът е че изисква доста време и усилия, а провалите могат да бъдат болезнени и демотивиращи. Съществува и четвърти метод за усвояване на нова информация - чрез наблюдение и анализ на грешките на другите, а не на своите собствени - което всъщност представлява вариация на третия метод. Така се избягва загубата на мотивация и болката от собствените грешки; успешното приложение на този метод обаче изисква много сериозна теоритична и практична подготовка на обучаващия се.
Образованието официално се разделя официално на няколко етапа и се осъществява в различни учебни заведения, които са предучилищна възраст и детска градина, основно училище, средно училище; след това учениците постъпват в колеж, университет, институт или се насочват към научаване на занаят. Последното представлява спомената вече система чирак - калфа - майстор. След завършването на всеки етап се издава диплома или удостоверение. Правото на образование е признато от повечето правителства, включително и на глобално ниво - член 13 от 1966 година от Международен пакт на ООН за икономически, социални и културни права признава всеобщото право на образование. В повечето страни образованието е задължително до определена възраст - в България по времето на социализма имаше задължително средно образование, докато в момента задължително е основното. Образованието е един от основните сектори на икономиката в Статистическата класификация на икономическите дейности за Европейската общност.
В повечето страни по света съществува така нареченият клас регулирани професии - дейности, които могат да се упражняват единствено след завършването на определен тип образование. Такива са медицината, денталната медицина, зъботехниката, правото, инженерните специалности (включително строителството и архитектурата), управлението на моторни превозни средства и много други. В случай че някой практикува подобна професия без да е завършил съответното акредитирано обраозвание, то въпросното лице носи наказателна отговорност и може да бъде осъдено - при първо провинение условно, а след това - и ефективно. Пазарните фундаменталисти, към които спада и авторът на тази статия, донякъде отричат подобен подход - по-добре е пазарът да определя кой точно има право да практикува дадена професия. Дори и Свободният Пазар обаче налага своя собствена система за регулация, която е в пъти по-ефективна от тази на държавните регулаторни органи. Така например никой не отива да се подложи на оперативна интервенция при хирург, който няма завършена специалност - а при съвременните средства за масово осведомяване пациентите много бързо научават кой лекар е защитил успешно своята специалност и кой не. При липса на такава изключително малко хора се решават да се подложат на оперативна намеса и дейността на любителя хирург бързо затихва поради липса на приходи. В същото време всеки желаещ може да си закупи картина, нарисувана от любител - художник, който не е завършил Художествената академия. Образованието е процес, през който протичат възможностите човек да получи и изучи знания и умения, за да стигне до разбирането за околния свят. Той се отличава от обучението със своята завършеност, а не с получаването на някаква познавателна конкретност за определен период на учене. В хронологичен план образованието преминава през няколко етапа – начално, когато се усвояват елементите на минималната грамотност, четене, писане и смятане; основно, когато се навлиза в света на науките; средно или гимназиално, когато човекът получава широки знания за света или/и конкретни професионални умения, и висше, когато знанията и уменията се задълбочават до експертна компетентност, а културата на разбирането на околния свят се придобива на високо ниво. Образованието може да бъде разглеждано и не хронологично, което е довело да оформяне на понятието – образование през целия живот. Всеки от нас преминава през различни тематични кръгове на образованост, независимо от възрастта си. Образованието е инициатива на по-старите поколения по отношение на по-младите. То винаги отразява представите на по-старите поколения за онова, което е добро и полезно за младите. Поне в нашата епоха младите генерации често оспорват тези представи, опитвайки се да ги заменят със свои собствени виждания за бъдещето си. В това се коренят много от конфликтите между поколенията. Образованието е необходимо на хората, защото те се нуждаят от подготовка за самостоятелно съществуване. За разлика от близките еволюционни роднини на човека бозайниците, през ранната фаза на човешкия живот съществуването на индивида зависи изцяло от грижите на други хора. Образованието освен това е необходимо, защото поведението на човека е непълно детерминирано от инстинкти и хората притежават свободна воля. Ето защо те се нуждаят от познание за света, за другите и за самите себе си, за да могат да дадат посока на волята си и смисъл на действията си. Образованието по-нататък е необходимо, защото хората не са приковани към определен жизнен ареал, могат да живеят навсякъде по земната повърхност, като сами си създават среда за живеене. Образованието е необходимо на човека, за да намери своето място и да се „засели“ в създадения от хората свят. При появата си на бял свят всеки един човек заварва система от регулирани от обичаи, традиции, норми и институции отношения между хората, без познаването на които той няма как да взаимодейства успешно с другите. Всички човешки общности развиват свои форми на образование, които винаги са съобразени с някаква идеална представа за човека. Образованието затова се и нарича образование, защото предполага образ на човека, който се взема за образец. И най-сетне образованието не е възможно без участието и усилието на самия човек да направи нещо от себе си. Човек може да бъде приучен с външна принуда да извършва и респ. да не извършва дадени неща, или да извършва определени неща по точно определен начин, без обаче да има вътрешни мотиви за това. Именно тук минава границата между образование и обучение. Обучен е онзи, който може да прави (или да не прави) нещо в съответствие с предварително зададени правила и норми под натиска на външната принуда. Образован е онзи, който може да действа самостоятелно по своя воля и своя преценка в съгласие със съществуващите правила и норми. Ето защо образованието постига своята цел, когато успее да формира индивидите като независими личности. Само такива личности са способни на отговорно поведение, основано на собствени преценки и самостоятелно взети решения. Образованието преминава в историята през различни периоди. В античния свят това е част от развитието на процеса на цивилизация, когато малки групи хора се оформят около гениални личности и формират първите човешки школи за различни клонове на знанието, които в следващи епохи ще се покрият с представите ни за клоновете на науката. Различните райони на този свят – европейски или азиатски, ще дадат и бележитите личности като Аристотел и Платон, Конфуций и Цицерон и множество други. Епохата на европейската християнизация ще даде тласък в посока на изучаването на човешката личност през нова парадигма, формирана от Библията. Това е най-позната за хората книга в историята на цялото човечество. Тези представи ще поставят и основата на днешното университетско образование. В продължение на векове, то ще е част от историята на църквата и ще представлява задълбочен размисъл върху човешката същност и божествените й характеристики. Просвещенското време има своя значим принос в оформянето на редица научни области, най-вече в това, което наричаме природни науки. Неговото протичане ще обхване един значим период в историята на хората в Европа и Америка, който познаваме като индустриалната революция. Именно тя ще провокира и нови образователни области, където ще се насочат и интересите на хората – добиване на сериозни индустриални професионални умения. Наред с тях ще продължават и утвърдените вече области на знание, свързани със занаятите и търговията, които са дали големия тласък на това, което разбираме днес като семеен бизнес. Необходимостта от включване на младото поколение в работата на дома, създава необходимост от знания по писмен език, аритметика, география. Така през ХІХ век на полето на образованието ще заеме своето място професионалното знание. Разбира се, няма да отслабне интересът към античната култура, развил се особено силно след Ренесанса и по време на Просвещението, което ще оформи полето на онова нещо, живо и до днес, наречено класическо образование. Епохата на националните държави в Европа трайно ще даде път на историческото знание като силно специфична материя, обслужваща националната идентичност. Но не само тази политическа функция, а най-вече въпросът кой съм аз и от къде идвам ще оформи един цял дял на широко хуманитарно знание, което ще даде облика и на настъпващото време на общодостъпно и задължително основно образование. През ХХ век ще се изгради огромна мрежа от гимназии и университети на територията на целия свят. В тях образованието постепенно от една елитна дейност ще се превърне в масово занимание. Днес стремежът, особено в страните членки на Европейския съюз, е към достигане на големи проценти от цялото население със завършено висше образование, ще рече диплома от висше училище или университет. Дилемата, която съпътства днешното образование е връзката между наука и професия. Науката, разбирана като човешко умение да се разбира, професията, разбирана като човешко качество на компетентност в определена област на индустриални и информационни дейности. Именно напрежението и съчетанието между тези противоречия вероятно ще определя облика на образованието през ХХІ век. В наши дни сферата на образованието изпитва силен натиск от страна на стопанството и професионалния живот. В тези области на живота на хората се гледа само като на „работна сила“, на „човешки ресурси“. Според този крайно ограничен инструментален възглед, който се налага с цялата мощ на обществените институции и медиите, единствената задача на образованието е да подготвя хората за определени професионални роли. Този възглед, организиран около идеята за конкурентоспособност на пазара на труда, страда от един непреодолим недостатък. Той предполага наличието на обоснована представа как ще изглежда в бъдеще пазарът на труда, доколкото образователните институции формират днес хора, които предстои да работят утре. Но поради голямата динамика на пазара на труда, по силата на която бързо изчезват стари професии и се появяват нови, представата за бъдещето на този пазар е по необходимост непълна и неточна. Следователно идеята за конкурентоспособност на пазара на труда като крайна цел на образованието е нещо крайно несигурно. На господстващия в наши дни инструментален възглед за образованието противостои един по-стар хуманистичен възглед с корени в античността, според който всеки един човешки индивид е неповторима личност. Образованието има за главна задача да изгради и развие тази личност възможно най-пълно заради самата нея. В основата на човешката личност стоят две особени черти, характерни само за хората: първо, способността да действаш съгласно самостоятелно взети решения (тоест свободата) и свързаната с нея способност за носене на отговорност и второ, способността да формираш поведението си на базата на основания (тоест рационалността). Животът на човешките индивиди е ценност сама по себе си, защото е живот на свободни и рационални същества. Хуманистично е онова образование, което си поставя за цел да събужда и поддържа у хората радост от живота, любов и интерес към света. Без такъв интерес, без живо любопитство към света и към другите няма мотив за образование. Хуманистично е образованието, което изисква съзнателно развиване на езиковата способност. Без езика няма нито познание, нито мислене, нито общуване. Който няма думи, няма мисли. Хуманистично заслужава да бъде наречено образованието, което изисква и постига познание и разбиране за строежа и закономерностите на природния свят. Става дума например за разбиране за това, че ние обитаваме мезосвета, но и разбиране за това, че съществуват също така и макросвят и микросвят. Тук се включва и култивирането на способност за ориентиране в пространството на земната повърхност и в космическото пространство. Хуманистичното образование изисква ориентиране сред основни числови величини и пропорции в природата и в социалния свят. То учи хората да се ориентират във времето и историята и дава представа за историческата дълбочина на човешкото съществуване, за далечни епохи, култури и езици. Така то способства за това, хората да напуснат своя естествен егоцентризъм. Хуманистичното образование се стреми да развие у хората разбиране за принципите и устройството на моралния, политическия и правовия ред. Хуманистично е онова образование, което способства за формирането на вкус към красивото и способност да се открива и цени красотата. Това образование се ръководи от убеждението, че контактът с изкуството и добрият вкус откриват нови измерения на живота и го правят по-пълноценен. Хуманистичното образование формира разбиране на самия себе си, на собствената биография, на структурата на личността, на собствените мотиви и нагласи и емоционални реакции. Нека обобщим, истинската цел на образованието в собствения смисъл на думата е разбирането. Тъкмо разбирането е начинът, по който човек присъства и действа в света не като животно или машина, а като разумен и свободен деец. Когато се проваля образованието, основано на разбиране, тогава се проваля и формирането на цялостно изградени, самостоятелни и независими личности. Образоваността в един по-обхватен смисъл е равна на автономия, на независимост, на свобода. Необразоваността, обратно, е зависимост, несвобода, управляемост, манипулируемост.
Образованието като процес на обучение възниква в праисторическите времена, когато възрастните индивиди са започнали да обучават младите на знания и умения, считани за необходими в тяхното общество - предимно за оцеляване в една крайно враждебна околна среда и за намиране на храна. Всъщност образованието се среща и при животните, особено при бозайниците - котката например обучава малките котенца как да ловят мишки и който изпусне полумъртвата мишка... получава една лапа в муцуната от майка си. В първобитните общества обучението традиционно се е извършвало устно и чрез имитация - както показват различни антропологични изследвания. Разказването на истории предава знания, ценности и умения от едно поколение на друго - това е било всъщност основното обучение при траките, които въпреки множеството спекулации не са имали писменост и са предавали информацията именно от едно поколение на друго - изцяло чрез разказване на истории. Когато културите започват да разширяват познанията си отвъд уменията, които могат лесно да бъдат научени чрез имитация, започва да се формира формалното образование. Училища съществуват в Шумер през третото хилядолетие преди новата ера, както и в Египет от времето на Средното царство. Платон основава академия в Атина, която е първата институция за висше образование в Европа. Град Александрия в Египет, създаден през 330 година преди Новата ера, става наследник на Атина като интелектуална люлка на Древна Гърция. През III век преди Новата Ера в Древен Египет е построена и голямата Александрийска библиотека. Европейските цивилизации са претърпели обаче сериозен срив на грамотност и организация на образованието след падането на Рим през 476 година. Следва епохата на мрачното Средновековие, което продължава до Ренесанса - в Европа той започва някъде около XIII - XIV век. По времето на Средновековието образованието се е състояло предимно в наизустяване на религиозни текстове, робуване на тежки догми и, което е още по-лошо, всеки опит за промяна е приключвал обикновено с изгаряне на клада. Всичко това води до тежък застой в сферата на образованието и науката за период от цяло хилядолетие. Коренно различна е ситуацията в Близкия Изток през този период - наблюдава се силно развитие особено в сферата на математиката и медицината, поради което регионът бързо изпреварва Европа в технологично отношение и като следствие - в качеството на живот на хората. Това продължава до края на династията на Абисидите, един от последните представители на които е халифът Харун Ал Рашид. Неговите синове попадат под влиянието на ислямски духовници и решават че младите хора не бива да измерват ъгли и да лекуват животни и хора, а трябва да учат Корана наизуст и да живеят съгласно Шериата - ислямската правна система. Последиците от този начин на мислене са видими и до днес в много региони от ислямския свят.
Конфуций (551 – 479 година преди новата ера) е най-влиятелният древен философ на Китай от провинция Лу, чиято образователна гледна точка продължава да оказва влияние върху обществата на Китай и съседите ѝ Корея, Япония и Виетнам. Той събира ученици и търси владетел, който да приеме неговите идеали за добро управление, но така и не успява да постигне тази своя цел. Аналектите на Конфуций са записани от последователите му и продължават да оказват влияние върху образованието в Източна Азия в съвременната епоха. След падането на Древен Рим и издигането на Католическата църква тя остава единствен източник на грамотност и образованието в цяла Западна Европа - ако някой е искал да получи образование, не е имал особен избор, освен да стане монах. Доста по-различно е било положението във Византия и на Балканския полуостров като цяло - там Църквата така и не успява да достигне влиянието и силата на Католическата църква и последиците от това са само позитивни. В Западна Европа се създават катедрални училища през Ранното Средновековие, които играят ролята на центрове за висше образование. Впоследствие някои от тези учреждения се превръщат в средновековни университети и стават предшественици на много от съвременните университети в Европа. В средата на Средновековието Катедралата Шартър управлява известното и влиятелно Катедрално училище Шартър. Средновековните университети в западното християнство са добре интегрирани из цяла Западна Европа, насърчава се свободата на изследване. На тях се дължи голямото разнообразие от проницателни учени и природо-философи като Тома Аквински от Неаполитанския университет, Робърт Гросетест от Оксфордския университет (ранен тълкувател на систематичен метод за научни експерименти) и Свети Алберт Велики, пионер в полето на биологичните изследвания. Еразъм Ротердамски пък е първият истински космополит и на практика основоположник на глобализацията - особено в сферата на образованието.
През Средновековието при ислямския халифат процъфтяват ислямските науки и особено математиката и астрономията - поради афинитета на мюсюлманите към Луната и звездите, които и до днес се срещат като държавен герб на много ислямски републики. Халифатът обхваща една значителна по площ територия - Близкия изток, Иберийския полуостров на запад до река Инд на изток и до Династията на Алморавидите и Малийската империя на юг. Ренесансът в Европа поставя началото на една нова епоха на научни и интелектуални търсения и разбирания на древните гръцки и римски цивилизации. Около 1450 година Йоханес Гутенберг разработва печатарска преса, която позволява произведенията на литературата да се разпространяват по-бързо. Европейската имперска епоха става свидетел на различни идеи за образование по философия, религия, изкуство и наука, които се разпространяват по целия свят. Мисионери и учени допринасят с нови идеи от други цивилизации чрез китайските мисии на йезуитите, които играят значителна роля в предаването на знанията, науката и културата между Китай и Европа. Превеждат се европейски творби за китайски учени като сборника „Елементи“ на Евклид, а мислите на Конфуций пък са преведени на латински за европейската публика. Епохата на Просвещението води до развитието на по-светска образователна перспектива в Европа. От пълното възстановяване на познанието за Гърция и Рим, което се случва по времето на Ренесанса, се ражда новата образователна концепция за хуманизма през шестнадесети век. Нейното развитие продължава през Бароковата епоха. След това се развиват модерните образователни системи, вдъхновени от работата в Прусия на Ян Амос Коменски - днес те са наречени пруско образование. Повечето от тях са организирани и контролирани от държавата и всъщност са залегнали в основата на почти всички съвременни образователни системи. Още от втората половина на ХХ век училището като институция остарява и показва неспособността на традиционния модел да отговори на належащите нужди на обществото. В края на ХХ и началото на XXI век започва да се утвърждава нова образователна система, наречена холистично образование. В повечето страни днес редовното обучение, независимо дали в училище или по друг начин е задължително за всички деца до определена възраст. Поради това разпространението на задължителното образование, съчетано с нарастване на населението, ЮНЕСКО изчислява че през следващите 30 години все повече хора ще получават официално образование, отколкото в цялата човешка история до сега.
Предучилищното образование обикновено обхваща деца на възраст от три (в някои страни – от нула) до пет години и предхожда формалното и често задължително училищно образование. То се извършва в детските градини и има за цел първоначална социализация на децата и минималната им подготовка за обучение в училище – на ниво първични навици на четене, писане и смятане. Като институция детската градина е въведена за първи път в Германия и поради това терминът се използва на всички езици - Kindergarten. В България предучилищното образование започва на тригодишна възраст, но задължителни са само третата и четвъртата година, които освен в детски градини то може да се провежда и в училищата. Основното образование обикновено включва първите пет до седем години - формално, структурирано общо образование. Децата започват своето основното образование на възраст пет, шест или седем години, като това варира в отделните страни. В световен мащаб около 89 % от децата на възраст от шест до дванадесет години са записани и посещават основно училище и този процент нараства все повече и повече - процентът на неграмотните намалява драстично. В Япония неграмотността е сведена до нула още през епохата Токугава, която започва през 1600 и приключва през 1868 година. В рамките на програмата „Образование за всички“, управлявана от ЮНЕСКО, повечето страни са се ангажирали с универсалното записване за начално образование до 2015 година, като в повечето държави то е задължително. Разделението между основното и средното образование е до известна степен условно, но се случва на възраст около 11 - 13 години. Някои образователни системи имат отделни средни училища, като преходът към последния етап на средното образование се осъществява на около четиринадесет години. В Индия например задължителното образование обхваща повече от дванадесет години. В България основното образование е с продължителност 7 години и се осъществява на два етапа – начален (от първи до четвърти клас) и прогимназиален (от пети до седми клас). Основно образование се получава в основни (първи до седми клас), начални (първи до четвърти клас) или прогимназиални училища (пети до седми клас).
В повечето съвременни образователни системи по света средното образование обхваща формалното образование, провеждано по време на юношеската възраст. То представлява преход от обикновено задължителното и неспециализирано основно образование към незадължителното и по-специализирано висше образование. Границата между основното и средното образование варира и е различна в различните страни, а понякога и в рамките на една страна, но обикновено е между седмата и десетата година на формалното образование. Целта на средното образование може да бъде даването на общи познания, подготовката за висшето образование или направо подготовката за определена професия. Училищата се наричат средни училища, гимназии, техникуми (професионални училища), колежи, дори лицеи. През 80-те години на ХХ век имаше така нареченото СПТУ - Средно политехническо училище, а на ученически жаргон абревиатурата се определяше като Сульо и Пульо тръгнали на училище. В България средното образование е с продължителност 5 години (от осми до дванадесети клас) и завършва с държавни зрелостни изпити по определени учебни предмети. Средно образование се получава в обикновени и профилирани гимназии (девети до дванадесети клас), в професионални гимназии (от между седми и девети клас до дванадесети клас) или в средни общообразователни училища - първи до дванадесети клас. Колежът (от френски: college) е вид учебно заведение, което най-често осигурява висше или средно образование. В някои страни обаче това може да означава училище с по-ниска степен на образование или дори детска градина. Най-старите университети във Великобритания (Кеймбриджкият и Оксфордският) са се оформили исторически около самостоятелни (тогава религиозни) колежи, които продължават и до днес да бъдат отделни административни единици в състава на университетите. В България колежът е училище в системата на висшето или професионалното образование. Когато има статут на висше училище, колежът провежда тригодишно обучение и осигурява образователно - квалификационна степен „професионален бакалавър“. При определени условия могат да се обучават студенти и за степен магистър. В професионалните колежи се приемат лица със завършено средно образование. Колежите понякога провеждат обучение със срок до 2 години и дават четвърта степен на професионална квалификация. От гледна точка на нормативната уредба колежите от първия вид работят по Закона за висшето образование, а професионалните колежи – по Закона за професионалното образование и обучение и Закона за народната просвета. Изключение прави запазеното традиционно име на средното училище Американски колеж в София. Самостоятелният колеж разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор в него провеждат за всяка специалност не по-малко от 50 % от лекционните курсове. Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище, които са получили акредитация по професионалните направления или специалности от регулираните професии, по които ще се провежда обучение.
Обикновено университетът се определя като учебно заведение за получаване на висше образование, а също и за провеждане на научни изследвания. Университетите предлагат и академични степени по различни дисциплини. В миналото за получаването на академични степени е имало централизиран орган - ВАК (Висша Атестационна Комисия), която според мнението на много научни работници си е била политически зависим орган, използван за оказване на натиск и оплитане в зависимости на всички хора с поне малко амбиции в научните среди. Съгласно Закона за висшето образование в България висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи. Университетът представлява висше училище, което:
Обучава по-широк кръг специалности от професионални направления в поне три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически
Разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него провеждат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове
Разполага с материална база, която осигурява и практическото обучение в съответствие с държавните изисквания
Обучава студентите до получаването на образователно - квалификационните степени бакалавър, магистър и доктор в съответните основни области на науката
Има научен и художествено-творчески потенциал и с дейността си развива основни области на науката и културата
Осигурява на академичния състав, на студентите и на докторантите условия за отпечатване на научни трудове, учебници, монографии, както и за реализация на присъщи творчески изяви
Притежава библиотека и други средства за информационно обслужване на обучението и научните изследвания
Поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност
Разполага с университетски информационен център за административно обслужване на студентите и докторантите - вездесъщият Учебен отдел, в който секретарката има функции на родител, консултант и ментор на първокурсниците. Доста често се превръща и в душеприказчик и кошче за душевни отпадъци; при студентите от женски пол нерядко консултациите се провеждат и по въпроси от сферата на любовта и връзките с противоположния пол
Съгласно статистиката на НСИ от април 2022 година в България има 54 висши учебни заведения, от които 4 са самостоятелни колежи, а останалите 50 са със статут на университети и специализирани висши училища. Обхватът на колежа е ограничен в сравнение с този на университета, защото често към един университети има няколко колежа. Колежите обикновено не предлагат изследователска програма на своите студенти като университетите.
В близкото минало в България съществуваше като форма на образованието така нареченото полувисше образование - на студентски жаргон хората, които са го завършили, се опрделяха като получовек. Този тип образование се придобиваше в полувисши учебни заведения - обикновено институти. В края на ХХ век всички 39 държавни полувисши института се преобразуваха в колежи или се интегрираха като филиали в съществуващите университети. Тези полувисши институти предлагаха по-тясно и практически специализирано обучение от това в университетите. Примери за такива институти (днес колежи) са учебните заведения по туризъм във Варна и Бургас - те имат за цел да обучават бъдещи екскурзоводи и специалисти в сферата на хотелиерството и ресторантьорството. Медицинските колежи пък подготвят специалисти - рентгенови лаборанти, масажисти, рехабилитатори, помощник фармацевти, парамедици, зъботехници и медицински сестри. Днес в България не съществуват полувисши институти и образователната степен полувисше образование се заменя със степени като специалист, бакалавър и магистър. На студентски жаргон понякога се говори за образователни степени бакалин и магьосник - студентите винаги са се отличавали с богато въображение. Проблемът е че според европейските стандарти обучението на един бакалавър изисква поне 4 години; за магистър то е 6 години. Медицинските сестри и зъботехниците се обучават по три години и поради това придобиват образователната степен специалист. Поради това през последните години бяха въведени допълнителни курсове на обучение, за да се приравни образованието на сестрите към съответните стандарти - а в миналото тези две професии са се изучавали дори само по време на средното образование в специализирани гимназии и техникуми.
Средното образование в Съединените щати се появява през 1910 година. Нарастването на големите корпорации и напредването на технологиите в заводите изисква все повече и повече квалифицирани работници. За да се отговори на това ново търсене на работа, са създадени гимназии с учебна програма, ориентирана към практическите умения. Това се оказа благоприятно както за работодателите, така и за служителите, тъй като подобреният човешки капитал понижава разходите за работодателя, докато квалифицираните служители получават по-високи заплати. Именно по този образец са създадени техникумите, които се разпространяват по цял свят и които бяха особено популярни в България по времето на социализма - все пак трудовият човек тогава беше смятан за връх на сладоледа, съответно и имиджът на училището за трудови хора беше на особена висота. Средното образование има доста по-дълга история в Европа, където граматическите училища датират от XVI век под формата на държавни училища, училищни такси или благотворителни образователни фондации.
Висшето образование се нарича още трето образователно ниво и е последната степен на формалното образование, която не е задължителна и следва след завършването на средно образование. То включва бакълавърски и магистърски програми и следдипломно обучение, както и професионалното образование и обучение. Извършва се в специализирани училища (описаните вече университети и колежи) и след завършване следва получаването на диплома и/или академична степен. В съответствие с Болонската декларация в България се подготвят кадри в трите основни степени – бакалавър, магистър и доктор; съществува и втора научна степен - доктор на науките. В наши дни в повечето развити страни голяма част от населението, в някои страни дори над 50 %, посещават висши училища през някаква част от живота си. По тази причина висшето образование играе важна роля в националните икономики на тези страни – като значителен стопански сектор само по себе си и като източник на обучена работна сила. Университетското образование включва дейности в областта на преподаването, научните изследвания и социалните услуги. Някои университети се състоят от няколко колежа. Съвсем различен тип университетско образование е свободното изкуство, което може да се определи като университетска програма, която има за цел да даде широки общи познания и да развие общи интелектуални способности, за разлика от професионалната или техническа учебна програма.
Образованието за възрастни включва различни форми на обучение след завършването на формалното образование. То може да се провежда на работното място, чрез специализирани курсове на средни или висши училища, както и в организирани специално за тази цел учебни центрове. Често то включва различни курсове за разширяване и подобряване на професионалната квалификация. Специалното образование е предназначено за индивиди, които са със специални нужди. Това са най-често трудности в процеса на ученето – тук могат да влизат например аутизъм, дислексия, моторни и сетивни нарушения, умствена недостатъчност и проблемно развитие. В тази група се включват и индивиди от другата крайност – с изключителни способности, които не са характерни за тяхната възраст. През последните няколко десетилетия такива хора (основно деца) са наричани деца - чудо (вундеркинд). Терминът произлиза от немското Wunder - чудо, и Kind - дете.
Образователната психология изследва начина по който различните хора учат в учебната среда, изучава методите на усвояване на информация, ефективността на образователната система, процесите на обучение и социалната психология на училищата като организации. Образователната психология следи как учениците се развиват с годините, постиженията в образованието, талантливите деца или децата с увреждания. Често термините образователна психология и училищна психология се използват взаимозаменяемо. В нея се включват широк диапазон от специалисти и дейности – учебен дизайн, технология на обучението, развитие на учебния план, невронаука, организационно обучение, специализирано образование (за деца с недъзи) и ръководство на класната стая. Оразователната психология допринася също за развитието на когнитивната наука и различните педагогически науки. Най-често в практиката се прилагат следните учебни стилове:
Визуален – към този вид принадлежат по-голямата част от хората, за които са необходими картини и възприятия с очите. Според фотографите една снимка дава повече информация от хиляда думи, а един видеоклип - повече информация от хиляда снимки
Слухов – при този вид хората учат най-добре слушайки, възприемайки и обработвайки информацията със слуха. Повечето лекции и семинари разчитат именно на този учебен стил; през последните години се включва и богато мултимедийно съдържание, което онагледява учебния материал и всъщност е комбинация от визуалния и слуховия метод
Мобилен – базира се на движение и най-вече на конструиране на нещо с ръцете. Напоследък преподаването и усвояването по този метод се извършва по време на така наречните уъркшопове - понятие, което трудно се превежда на български, може би като еднократни практически занятия. В областта на хирургията и денталната медицина уъркшоповете са незаменимо средство за обучение
При повечето индивиди обаче има съчетание на няколко стила - което силно повишава ефективността на учебния процес.
Други често използвани модалности са музикалните, междуличностните, словесните и логическите. Според някои теории в педагогиката всички хора трябва максимално да се възползват от разнообразието от начини на обучение. Други изследователи предполагат че хората имат предпочитан стил на учене, като по-лесно това става с визуални или мобилни преживявания. Напоследък се счита че ефективното преподаване трябва да включва разнообразни методи на преподаване, които обхващат и трите стила на учене, така че различните ученици да имат равни възможности да учат по начин, който е най-ефективен за тях. Визуалният учебен стил определено води до по-лесно и бързо запаметяване на информация, а нерядко и до нейното пълно осмисляне и осъзнаване. Това обаче далеч не означава че скролването в социалните мрежи представлява визуален метод на обучение - въпреки че предоставя доста голямо количество информация, то си е чиста загуба на време, а и води до информационен бърнаут.
В повечето учебни заведения програмата е предимно предписателна и се основава на по-обща учебна програма, която просто уточнява какви теми трябва да бъдат избрани и на какво ниво да се постигне определена цел или стандарт. Академичната дисциплина е отрасъл на знанието, който се преподава формално в университета. Всяка дисциплина обикновено има няколко клона. Примери за широки области на академичните дисциплини включват природните науки, математиката, компютърната наука, социалните науки, хуманитарните и приложните науки. Образователните институции могат да включат изящните изкуства като част от учебните планове или в специалности в колежи и университети като избираеми. Различните типове изящно изкуство са музика, танц и театър.
Инструкцията или преподаването представлява начин да се улесни и подпомогне обучението на друго лице. Инструкторите в началните и средните училища често се наричат учители и ръководят обучението на учениците. Те често могат да включват информация от много и различни теми - четене, писане, математика и история. Инструкторите в образователните институции в по-високите нива биха могли да се наричат учители, инструктори, асистенти, доценти, професори или преподаватели в зависимост от вида на институцията. Те обикновено преподават само по една специфична дисциплина. Качеството на учителите е много важен фактор и оказва значително влияние върху представянето на учениците, но последното зависи и от много други фактори. Страни като Финландия и Сингапур например, които имат високи резултати на международни тестове, разполагат с многобройни политики, които гарантират, че учителите, които наемат, са възможно най-ефективните и най-добрите. Учителите трябва да бъдат не само висококвалифицирани, но и да имат понятие от педагогика, да обичат деца и да са готови да се развиват. Според много автори високите постижения в образованието са от съществено значение за страните за постигане на високо ниво на икономическо развитие. Различни анализи подкрепят предположението че бедни страни могат да растат икономически по-бързо от богатите - единственото условие за това е да се усвоят последните технологии - неща, които вече са изпробвани и доказани като работещи в богатите държави. Все пак технологичният трансфер изисква мениджъри и инженери, които са способни да оперират с нови машини или практики на производство, заети от страните лидери в технологиите. Поради това способността на една страна да усвоява иновации от лидерите в определена област и особено при технологиите е функция на нейния човешки капитал - както вече беше споменато в началото на настоящото изложение. Скорошно изследване на детерминантите на общия икономически растеж набляга на важността на фундаменталните икономически институции и ролята на когнитивните умения.
Все още не съществува еднозначно определение за качествено образование. Всяка световна организация има своя дефиниция, опитваща се да фиксира недвусмислено най-важните характеристики за едно образование. Крайната цел на това е да се гарантира постигането на възможно най-високите резултати от всички, завършили съответния образователен курс. Независимо от различията в определенията два елемента присъстват във всички тях - способността да разбираш и да се ориентираш в обкръжаващата те среда. Ориентираността е цел номер едно във всички образователни системи. Постиженията на системата по този критерий са ясен индикатор за нейното качество. Докато отчитането на постигнатото по този индикатор е сравнително лесно (поне в индивидуалните общества или посредством сравнения между различните държави), много по-трудно е да се открият зависимости, които да обяснят какво е необходимо да се направи за постигането на по-високи резултати. С други думи, ако качеството е определено от ориентираността, то методите за подобряването ѝ съвсем не са универсални и лесни за дефиниране - те все още са обект на дискусия. Ролята на образованието е голяма в поощряването на творческото и емоционалното израстване на учещия в дух на мирно съвместно съществуване, сигурност и гражданска отговорност; равнопоставеност и приемственост на културните ценности през поколенията. Много от тези цели са дефинирани и преследвани по различен начин в различните краища на света. Отчитането на постигнатите резултати по тези критерии е много по-трудно в сравнение с ориентираността.
Образователната технология е изучаването и етичната практика на улесняване и подпомагане на учебния процес, както и подобряването на представянето на учащите чрез създаване, използване и управление на подходящи технологични процеси и ресурси. Терминът образователна технология включва инструктивната теория и теорията на обучението, както и софтуер, хардуер и софтуерни приложения. Като образователни технологии могат да се разглеждат телевизията, интерактивните Smart Boards, калкулатори, компютри и дори смартфони. Тези технологии улесняват значително процеса на обучение, правят го по-бърз и достъпен. Това от своя страна спомага да се измести фокуса и да се приеме един нов по-практичен подход към обучението и образованието. Много страни днес драстично променят начина, по който обучават своите граждани. Светът се променя с все по-бързо темпо - което означава че много знания много бързо стават неактуални, неточни или ненужни. Освен това знанията и информацията в наши дни са много лесно достъпни. Поради всички тези фактори акцентът се пренасочва към преподаване на умението да се учи. Изисква се гъвкавост и приспособеност. Финландските училища дори започнат да се отдалечават от редовните учебни програми, насочени към определени учебни предмети - вместо това те въвеждат разработки като обучение, базирано на явления. Разработват се и проекти, с помощта на които студентите изучават концепции като промяна на климата.
Съвременните специалисти в много случаи трябва да имат по един ментор, който да бъде с 15 или дори 20 години по-млад от тях. Младите хора възприемат доста по-бързо и по-адекватно нововъведенията в технологиите и информационната среда. Колкото и парадоксално да звучи, това може да се случи най-добре в сферата на университетското образование - въпреки представите на много хора за университета като място, пълно с хора със закостенели разбирания и откровено дървени глави. Академичната среда обаче е мястото, където новостите престояват известно време и едва след това се въвеждат в практиката. Точно тази среда осмисля и подрежда иновациите. Така се създава комплекс от проверено знание, изчистено както от стари теории, така и от моментния, но бързо затихващ ентусиазъм - той е присъщ на самозвани коучове, престорено енергични празнодумци и всякакви алхимици на бързия успех. От много дълбока древност обаче същестува един тежък проблем - хора, които имат огромен практичен опит и биха били полезни наставници, в много редки случаи започват да преподават. Всяка една академична среда се опитва да привлече практици, но това все не се получава. Практиците просто не желаят - нямат време и сили да преподават. Денонощието има само 24 часа, от които е необходимо човек да спи поне 7 или 8 часа. Дори и най-големият ентусиаст и най-организираният човек няма как да трупа практичен опит и в същото време да преподава - физически е невъзможно. И до днес в академичните среди се разпространява едно изречение - анекдот: който може, работи, който не може, преподава. Освен това практиците доста по-трудно могат да облекат вижданията си в академичен стил. Изисква се особено умение, за да можеш да събереш и обобщиш знанието и опита, които си натрупал, след което да ги обясниш на по-високо ниво, като ги свържеш с теории. Изключително малко хора имат подобни умения и това ги прави изключително ценни - особено в областта на медицината, но също и във всяка една сфера на човешката дейност. Практиката е пълна с показателни примери - най-успешните хора от света на бизнеса никога не са водили икономически лекции. Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Джеф Безос и Елън Мъск никога не са преподавали в университет - защото са изключително ангажирани и нямат физическото време за това.
Някои от най-успешните и известни хора в света са прекъснали своето образование, за да стартират собствен бизнес. Това обаче по никакъв начин не омаловажава образованието и не означава че то няма никаква практическа стойност. Бил Гейтс и Стив Джобс така и не завършват своите магистърски университетски програми, но това са единствено вариации от нормата. Статистиката в световен мащаб е красноречива - като ниво на доходите, професионалната реализация и лично удовлетворение образованите хора са много над необразованите. Колкото по-високо е образованието, толкова по-добре заплатен е един специалист; принципно образованието не носи щастие, но квалифицираната работа, усещането че си полезен за другите и не на последно място добрите доходи... определено са източник на усещане за добър живот.
Обичайно е практиците да преподават с примери. Обикновено те казват - в нашата компания правим това и това, защото то работи на практика и се е доказало с течение на времето. Всъщност този начин на преподаване е нагледен и съответно изключително ефективен; необходимо е обаче зад примера да стои теория или концепция, която да обяснява защо нещата се случват именно по този начин; също така е необходим анализ относно това дали пък по друг начин няма да се случат още по-добре? Без тази задълбоченост дори и най-квалифицираната дейност се превръща в занаятчийство. Само по себе си това не е нещо лошо - както вече беше споменато, от около 6000 години занаятите имат изпитана и доказана система на обучение; йерархично се върви по стъпалата чирак - калфа - майстор и дори държава със силно развита образователна система като Германия все още има образователната степен майстор - зъботехник.
Самото университетско образование има достатъчно много позитиви. От една страна то дава обобщен обем от знания и умения, от които професионалистите могат да се възползват. От друга - създава среда за професионални дискусии и познанства. Освен обучението университетите организират различни събития от всякакво естество, които съществено увеличават познанията и контактите. Разбира се, за да има по-голям успех, е необходимо по-тясно взаимодействие между университетите и бизнеса - както в приложните, така и във фундаменалните науки. Единствено в най-известните и най-големите университети се канят за лектори мениджъри на компании, и то предимно такива от средно ниво - висшите мениджъри просто нямат време и сили за преподавателска дейност.
Образованието се превръща в стока, която вече не е запазена само за деца. Възрастните също се нуждаят от нея - в днешно време е истински късмет да имаш добри корпоративни (или лични) наставници. В подобни случаи започва да се прилага вторият принцип на педагогиката - следването на идоли. Това обаче е донякъде условно - менторството включва елементи от следването на кумири, но и наставничество (поучение), а нерядко и оставяне на ученика да направи небходимите в случая грешки, от които да извлече съответните поуки. Гандалф от "Властелинът на пръстените", Йода от "Междузвездни войни" или господин М от ранните романи на Иън Флеминг за Джеймс Бонд са класическите ментори. Те действат като наставници, даващи мъдри съвети и напътствия на по-малко опитните; нерядко обаче ги оставят и да си трошат главите, за да осъзнаят последиците от собственото си твърдоглавие и от погрешния начин на мислене като цяло. В реалния живот, както и в художествената литература, значението на предаването на мъдрост, натрупана чрез опита и възрастта (Йода е на 900 години, а Гандалф е на над 1000) става все по-важно. В интерес на компанията е да запази щастието и лоялността на служителите си, дори ако сътресенията на пазара на труда, предизвикани от "голямото оттегляне" при пандемията, отшумяват. За тази цел може да послужи една добра схема за наставничество. Менторството на работното място отдавна е неформална практика, прикрита под формата на разговор до кафемашината или посещение на бар с по-дългогодишен и по-старши колега. Дори и най-успешните лидери от света на бизнеса смятат изслушването за полезно допълнение към корпоративния арсенал. В продължение на над 30 години Бил Гейтс се е обръщал за съвети към друг милиардер - Уорън Бъфет. Питър Тийл, друг технологичен барон, смята Рене Жирар, френски полимат и философ, за един от най-големите си вдъхновители. През последните години компаниите се стремят да формализират споразумение, чиито очевидни предимства са подхранването на чувството за връзка и лоялност, както и подпомагането на предаването и развитието на умения. Целта е да се подкрепят служителите и да се повиши увереността им чрез споделяне на знания и опит. В най-добрия случай, когато между наставника и наставлявания възниква истинска връзка, подобни договорености могат да помогнат на вторите да предложат нови идеи и да се справят с проблемите.
За да бъдат подобни практики успешни обаче, е необходимо да има известна степен на разбирателство, както и високо уважение към лицето, чийто съвет се търси - независимо от възрастовата разлика и произхода. Маурицио Орлакио, бивш мениджър в хотелската верига Four Seasons, приписва кариерата си на отношенията с наставника си - по-възрастен ръководител, който го е научил как да мотивира служителите си, а и себе си. В такива случаи обучението трябва да се ръководи самостоятелно, като по-младият служител поема водеща роля в организирането на дискусии, които винаги са поверителни. Най-добре е да се позволи на служителите сами да изберат лицето, с което най-много биха искали да обсъдят кариерната си ориентация, независимо от позицията му в корпоративната йерархия. Потърсените наставници могат да бъдат поласкани, но все пак имат пълното право и да откажат. Компаниите все повече осъзнават значението на личното общуване с по-опитни колеги. Не бива обаче да се дават непоискани съвети. Всеки, който иска да се превърне в ценен наставник, в никакъв случай не бива да започва да предлага такива съвети. Също така всеки, който е в процес на обучение, не бива да търси решения на лични проблеми - провалени романтични връзки или пърхот. Но всичко останало, свързано с работата, трябва да бъде открито за обсъждане.
Въпреки усилията на компаниите работата от вкъщи се е превърнала в нещо обичайно след пандемията. Затова и виртуалното наставничество все още има своята роля. Както при всяка онлайн връзка, изграждането на доверие и взаимоотношения отнема повече време. Без значение колко ясно са установени границите, когато сесиите се провеждат в Zoom с включени камери, неизбежно се навлиза в личното пространство. Добра идея е всеки един участник в подобна среща да изглежда относително представително и да се въздържа от вземане на бира от хладилника. Това, което изглежда естествено при директната среща, невинаги се пренася добре онлайн.
Обратното наставничество също е на мода. Партнирането на младши служител с ръководител, чието разбиране за многообразието и другите разлики при поколенията може да се нуждае от опреснителен курс, би могло да донесе големи ползи. Може да се обсъжда колко ще научи един опитен главен финансов директор от милениъл, но най-добрите наставнически отношения винаги са двупосочни. Независимо дали става дума за обяд, питие или разговор на паркинга, ползите от менторството са неоспорими, ако то насърчава по-приятелска култура, задържане на персонала и развитие на талантливи служители. Всеки от нас си спомня спокойното държание на Йода и неговата галактическа мъдрост, а не загадъчния му начин на изразяване - или поне за второто си спомняме доста по-рядко. Идеята е да се намери ако не старши джедай, то поне някой, с когото младият служител да разговаря, когато се чувства затруднен в работата си. Понякога споделянето на едно кафе може да бъде също толкова динамично изживяване, колкото и боравенето със светлинен меч.
"И направиха училището така, както им каза Дяволът. Детето обича природата, затвориха го между четири стени. То не може да стои неподвижно - принудиха го. То обича да работи с ръцете си, а започнаха да го обучават на теории и идеи. То обича да задава въпроси, заповядаха му да мълчи. То се стреми да разбере, накараха го да наизустява. То поиска само да търси и открива знания - дават му ги наготово. И тогава децата научиха това, което не биха научили при други обстоятвлства - да лъжат и да се преструват." Тази мисъл е изказана от швейцарския педагог Адолф Фериер и за съжаление към настоящия момент е валидна за повечето образователни системи по света. Истинският тест на образованието във всеки случай обаче е животът. Това, което правиш в училище днес, е икономиката в бъдеще, твоето общество и твоята демокрация утре. Резултатите от последните проведени изпити в много страни само доказаха, че то все по-малко е в състояние да подготви учениците за живота. Преди време създателят на теста PISA (германският математик, статистик и изследовател Андреас Шлайхер) посети България - като част от усилията за смяна на посоката и радикална промяна в сферата на образованието, така че то да е по-адекватно спрямо реалността в света днес и утре. Проблемът се крие в това, че учениците са добри в препредаването на информация, но се сблъскват с трудности в самостоятелното мислене, прилагането на знанията си и творческото използване на знанието. Този проблем съществува при повечето европейски континентални образователни системи и в много по-малка степен - при англосаксонските. В бившия СССР (както и във всички държави, които станаха самостоятелнии след рапзада на империята) обаче е налице една позитивна тенденция - доста ученици са придобили навици да мислят и да извеждат причинно - слествени връзки, вместо да запаметяват информацията наизуст. Това се дължи на фокуса на образователната система върху математиката, тъй като СССР се опитваше да създава и развива силни технически университети, а добро техническо образование без добри познания в областта на математиката е невъзможно да се получи. Допълнителен тласък на тази позитивна тенденция в областта на образованието даваха и силните шахматни школи - на практика е невъзможно да си добър математик или шахматист с учене на задачи наизуст и това оказва влияние в образователната сфера и днес. Най-добрите американски компании от IT-сектора са пълни с кадри от страните на бившия СССР; дори и единият от основателите на Google e роден и е учил в Русия.
В реалния живот много предизвикателства се изпитват за първи път, когато се наложи да мобилизираш своите когнитивни, социални и емоционални умения. Именно към това е ориентиран тестът PISA - да се получи реалистична оценка на способностите на учениците да мислят самостоятелно, да работят с другите и да мобилизират своите знания и умения в нови ситуации. Информацията не е само за правителството - тя по презумпция би трябвало да е достъпна за всички хора и единствено в най-репресивните тоталитарни общества правителството има монопол върху информацията. Понякога картината, която виждаш в огледалото, не е това, което искаш, но това е само стартовата точка за действие. Виждаш, че не ти харесва картината, започваш да правиш повече усилия, започваш да наблюдаваш какво прави някой друг, който прави нещата по различен начин. Именно това е идеята на PISA - да осигури връзка между България и другите образователни системи, за да се учим едни от други, да се учим заедно. В първото проучване на PISA в Германия например самата Германия се представя много зле и тогава много хора бяха крайно изненадани и зададоха логичния въпрос: "Защо образованието във Финландия или Нидерландия се представя по-добре?" Това действа изключително стимулиращо за промяна. Защото светът вече не възнаграждава хората само за това, което знаят. Google знае всичко. Светът възнаграждава за това, което може да направите с познанието. Например ако някой е бил учител по спорт в Португалия в миналото, неговата единствена задача е била да направи от всеки ученик спортист. Внезапно обаче изискванията към този учител се променят и обществото и съответните контролни органи му казват: "Вие сте учител по спорт, трябва да учите учениците да поемат отговорност за себе си, за другите, да ги учите да развиват смелост, да развиват лидерство и т.н. И така във всяка предметна област вие подкрепяте подлежащите стойности, вече не просто преподавате съдържанието на предмета, но сте тук, за да помогнете на учениците да приемат различни подходи, за да станат по-отговорни." Португалия всъщност е изключително успешна в промяната на мисленето на учителите и като следствие има много добра образователна система.
Добър ученик, който е добре образован, не се нуждае от подготовка за какъвто и да било тест. Учениците, на които липсва образование, могат да преминат теста в краткосрочен план, но това, което научават за теста за кратко време, после бързо е забравено. В това няма устойчивост. Доброто внимание е отговорът. Така че учениците да могат да задават въпроси на ментор, защото целта на теста PISA не е да се проучи дали учениците могат просто да запомнят материала. Идеята е да се тества дали децата могат да мислят като учени - като математици, историци и т.н. Историята не съдържа само имена, места, и дати. Историята представлява разбиране как се е развило обществото, как напредва и понякога как се разпада. Тези умения за мислене могат да разберат идеите на дадена дисциплина. Това е важно - ако ученикът не знае това, той не може да мисли като математик или историк, а не може да използва адекватно и Google. Детето или възрастният просто става жертва на сценарий на информация - другото име на дезинформацията. Не може да навигира самостоятелно през информацията. Поради всички тези закономерности образованието не е транзакционен бизнес, а социално и взаимно изживяване.
Според много изследователи най-голямата грешка, която някога е била направена в историята на образованието, е разделянето между ученето и оценяването. Целта на съвременните образователни системи е това отново да се превърне в единен процес. Технологията са добър помощник в това. По-голямата част от тях помага на ученето, защото учениците обичат компютрите - а през последното десетилетие и мобилните телефони и таблетите. Обичат ги именно защото там има страхотно учене и оценяване - което всъщност е голямата разлика. Така например в Китай са въведени информационни технологии дори и в толкова консервативна дисциплина като калиграфията. Учениците се борят с около 30 знака и трябва да научат хиляди - масивен усилен опит за учене. И това не е просто техника, това е изкуство за тях. На таблите за писане с четка има вградени скенери, има мобилен телефон, който им дава обратна връзка в реално време за качеството на работата. Така вече не трябва да чакаш година или седмици, за да ти даде учителят обратна връзка. Този процес на обратна връзка се случва в рамките на секунди. Учителят отпред може да види как различните ученици учат различни неща и след това да ги подкрепи веднага. За съжаление това още повече усложнява работата на учителя - всеки добър учител трябва да бъде наистина добър инструктор и самият той трябва да може да учи. Трябва освен това да бъде добър наставник, фасилитатор, психолог и дори социален работник. Трябва наистина да разбира и да знае какъв точно човек е всеки един ученик - кой иска да бъде този човек? Как може да му се помогне, да бъде съпътстван в неговия път? Защото едно от най-трудните неща за учениците е да разберат какво искат да правят с живота си, къде могат да станат наистина добри. Някои образователни системи казват: "Окей, правим училището си като супермаркет и всеки може да избира каквото иска." Това не е отговорът. Отговорът е за теб като учител да бъдеш този човек, който кара учениците да осъзнаят сами своите цели и впоследствие да ги подготвят за това. Това е наистина добър учител. Някой, който развива дълбок интерес към всеки ученик и се опитва да му помогне да намери своята роля в света. Това, както вече беше споменато, съвсем не е новаторска идея. Ако се върнем достатъчно назад във времето, повечето учители биха се съгласили, че това е тяхната мисия - особено в периода на Възраждането, когато на практика без бюджетно финансиране само за няколко десетилетия са постигнати чудеса в образователната система. Впоследствие обаче тази мисия на учителя се загубва при индустриализацията на образованието. Учителитте се превръщат в инструктори по кормуване - което само по себе си не е нещо толкова лошо, тъй като практическите умения са важни. Изграждането на един пълноценен човек обаче е доста по-сложен процес от обучението на един начинаещ шофьор с категория В.
Някои хора смятат че Chat GPT дава всички отговори. Защо тогава да мислим критично? Е, трудността идва от там, че когато имате технология, която ви подсказва всичко, е много важно точно да мислите критично. Ако просто следвате указанията на алгоритъма, ставате роб на алгоритмите. Мисленето само по себе си е много важно. Трябва да можем да разграничаваме факти от мнения. Интернет търсачките ни предоставя цялата информация, но кое е вярно и кое не - ние сами трябва да разберем. Именно това е нещо, в което българските ученици към момента не са много добри. Те просто приемат информацията, която получават. И в миналото това беше приемливо. Тогава обичахме да вярваме на учебника. В Google обаче това изобщо не е приемливо. В Google може да се прочете че Земята е плоска. И когато си зададете въпроса дали това е вярно или не, ще намерите стотици хиляди хора, които също вярват че Земята е плоска. Така че не можем просто да вярваме на мнозинството. Трябва да можем да трием информацията в умовете си. Трябва да мислим критично. За учениците в България това не е толкова разпространено. Това е нещо, което трябва спешно да се промени в ерата на Интернет, защото те не могат да отсеят какво е важно за тях. Просто четат и толкова. Учениците имат достъп до огромно количество знание. Това, което може да направи учителят, е да помогне на учениците да управляват информацията и знанието, да критикуват и да се научат да намират истината.
Ако ролята на образованието е да предава знание, тогава е трудно да се аргументира ходенето на училище, защото то не е най-ефективният начин за предаване на знание. Персонализираните цифрови системи за обучение ще бъдат по-добри от училището. Ако вярвате, че училището е много важно социално пространство, където се научаваме да живеем заедно, където обичаме да научим за нещо, за различни гледни точки, да ценим различни начини на мислене, различни култури, тогава училището след пет години ще бъде по-важно от днешното училище. Защото технологията ви насочва в обратната посока. Ако искате да образовате хора, за да ценят различни начини на мислене, различни гледни точки, различни култури, трябва усилие, а училището е мястото, където можете да направите това. В нашето модерно общество това става изключително важно. Съществува все повече поляризация в съвременните общества - икономическа, социална, културна и политическа. Училището е едно от малкото места, които споделяме в нашите общества като общности, като ученици, като учители, като родители. Именно в този смисъл училището е по-важно. Примерът от Китай с калиграфията показва че учениците учат по свои начини, а учителите наблюдават как различните ученици учат по различен начин. Това е напълно нов аспект на образованието.
Успехът днес се измерва в емоционална устойчивост. Тя не е за сигурност, не е подготовка за работа. Това е подготовка да създадеш работа и в същото време подготовка за живот в съвременния свят. Колкото повече може да се възпитат тези отношения и стратегии за учене в училище, толкова по-добре подготвени ще бъдат младите хора. Ако обществото желае да задържи учениците в училище, трябва да им се създаде усещане, че са подготвяни за работи, които още не са създадени, използвайки технологията. Които още не са измислени, за да решат социални проблеми, които дори не можем да си представим. Това е истинската цел на образованието днес. Тази цел е постижима според повечето изследователи при хоризонтално, а не вертикално ориентирани образователни системи.
През последните няколко десетилетия системата Монтесори стана изключително популярна, особено в образованието на малките деца. Чрез нея се научават много от най-важните социални и емоционални умения. Всъщност, независимо че се нарича образование по Монтесори, идеите на тази система могат да бъдат приложени във всяко училище. Системите Монтесори и Валдорф всъщност са модели от XVIII и XIX век. За съжаление през XXI век не сме особено добри в разработването на интересни нови модели, а използваме все още тях. Пример за една наистина интересна педагогика от XXI век са китайските региони. Те са много иновативни в разработването на нов вид големи и вече технологично активни методологии.
Социалните неравенства са сериозно предизвикателство пред образователната система в България. Помогни ми, за да успея сам, или как с помощта на правилните техники да възпитаме и обучим децата си? Възпитанието на децата е трудна задача с повече от две неизвестни. Макар да правим всичко като по учебник, но често се случват непредвидени неща, за които трябва да реагираме на момента. Кога започва възпитанието на едно дете? Коя е ключовата възраст? Докога имаме влияние над детското поведение и сме способни да го моделираме? На всичко това е възможно да се дадат отговори с помощта на метода на Монтесори. Според него обучението и възпитанието на децата трябва да започне преди тригодишна възраст, като най-общо това трябва да се случва без манипулиране на поведението чрез наказания и награди. А главната цел на метода Монтесори е свързана с общуването – както между деца и възрастни, така и между отделните деца. Образованието се разделя на няколко етапа, които са както следва:
от 0 до 3 години – време, в което се развива детската душевност, като е доказано че тя се влияе от тази на възрастните
от 3 до 6 години – детето се влияе най-често от онези възрастни, които са най-близо до него чисто душевно
от 6 до 12 години – детето расте без промени
от 12 до 18 години – в този етап се случват нови бурни промени, свързани най-вече с растежа и половото съзряване, като те доста наподобяват промените от етап 1 - от 0 до 3 години. Последният етап се дели условно на два подетапа - от 12 до 15 години и от 15 до 18 години, тъй като с развитието на детския организъм и с началото на хормоналната секреция промените са особено драматични, но някои от тях са характерни за отделните възрастови групи. Дори и в социалистическата образователна система на България имаше подобно разделение - на пионери и средношколци
Италианският лекар и световно признат педагог д-р Мария Монтесори развива система от научни наблюдения, която се основава на възрастта на децата. Нейните подходи могат да бъдат прилагани както в детската градина, така и в училище и у дома. Основното за метода Монтесори е, че се сформират групи с деца на различна възраст с цел по-малките да се учат от по-големите. Ролята на възрастния/учителя/родителя е да съблюдава процеса и да го води, но да не се намесва активно в него. Този тип комуникация е изключително полезна за всички страни. Децата се научават да общуват с хора на всякаква възраст, което в бъдеще би могло да бъде само от полза. Най-важното при метода на Монтесори е че всяко дете е индивидуално и към него трябва да се подхожда по индивидуален начин. Точно по тази причина няма единна програма или метод, по който да възпитаваме всички деца. Затова и материалите, които се ползват при метода Монтесори, са разнообразни: практически и сензорни умения, език и математика и други, като всичко е свързано със заобикалящия ни свят. За да бъде приложен в училищна среда, методът на Мария Монтесори изисква сериозна предварителна подготовка. Разбира се, лесно е да се наложи като начин на обучение и възпитание, защото дава бързи резултати и помага на децата да стават по-добри ученици и личности. Първо, учебната стая трябва да е светла и приятна. Няма ограничения за децата – те могат да се движат свободно из стаята. Често акцентът в обучението е насочен върху самообучението - децата се учат как да ползват материали. Учителите им показват и оттам нататък децата сами работят по тях, изследвайки основно с допир, тъй като е доказано, че развитието на мозъка е свързано с двигателните умения при децата. Всяко дете учи по различен начин и е важно да му се даде възможност да се развива чрез използването на неговото собствено оптимално темпо и методи за себепознание. Мария Монтесори извежда 19 принципа, които са водещи за успеха на неийния метод. Тези принципи са:
Децата се обучават с помощта на предмети от заобикалящия ги свят
Дете, което е критикувано често, като порасне се превръща в съдник и критик на всички останали
Детето се учи да цени себе си и другите, ако често е хвалено
Агресивните деца често са расли в такава среда
Бъдете честни с детето си и то ще се превърне в добър и честен човек
Срамежливо и плахо е дете, което често е било осмивано
Ако осигурите чувство за сигурност на вашето дете, то то със сигурност ще вярва в другите
Ако често порицавате вашето дете, то ще изпитва чувство за вина
За да разбере какво е самоуважение, детето трябва да среща одобрение
За да се научи на търпение, трябва да сте снизходителни
Детето ви ще изгради доверие към вас, ако често прекарвате приятно време заедно
За да открива любовта, нужно е детето да е заобиколено от приятелство и добронамереност
Без значение дали то присъства или отсъства, не говорете лошо за детето
Ако се концентрирате върху развиването на положителни качества у детето, то няма да остане място за негативни
Винаги слушайте децата и им отговаряйте
Уважавайте своето дете, дори когато то греши. Всичко е поправимо, а и носи ценни уроци
Помагайте на деца, които са в процес на търсене, но бъдете незабележими за онези, които всичко са намерили
От съвсем малко помагайте на детето да открие своите способности, проявявайки търпение, разбирателство и обич
Показвайте се винаги в най-добра светлина, когато възпитавате детето. Защото то винаги ще ви има за пример.
Тестът PISA измерва способността на учениците да прилагат своите знания и умения в нови и непознати контексти, като се фокусира върху техните когнитивни, социални и емоционални способности. Резултатите от PISA пък предоставят ценна информация не само за правителствата, но и за всички заинтересовани страни, участващи в образователния сектор. Тази информация служи като огледало, което помага да се идентифицират области за подобрение и да се сравнят с други образователни системи. Според създателя на PISA целта на теста е постигната в много страни, където всъщност даже е довела до трансформация в подхода на преподаване и учене. България също върви в тази посока, като постепенно се измества към модел на обучение, базиран на компетентности. Въпреки че промяната не е лесна и ще срещне съпротива в обществото, според много изследователи именно това е правилният път за адаптиране на образованието към нуждите на съвременния свят.Това, което основно липсва на българската образователна система, е именно ролята на качествените учители. А истинският й основен проблем са социалните неравенства. Ако родителите не вярват в стойността на образованието или не участват активно в процеса, е малко вероятно детето да получи добро образование. Последните резултати от проведените изпити PISA всъщност потвърдиха опасенията за проблем в българската образователна система, тъй като демонстрираха неспособността ѝ да подготвя адекватно учениците за реалния живот. За да се преодолее това разделение, трябва да се положат целенасочени усилия за създаване на по-приобщаваща и справедлива образователна среда. Най-напред правителството и образователните институции трябва да разработят стимули за привличане на квалифицирани учители в райони с недостиг, като предлагат конкурентни заплати, професионално развитие и подкрепа. Освен това учителите трябва да притежават необходимите умения и знания, за да работят ефективно с разнообразна група ученици, включително такива от неравностойни среди. Това включва обучение по теми като културна чувствителност, социална справедливост и стратегии за справяне с различията в академичните постижения. На следващо място, училищата трябва да осигурят подкрепяща среда, която насърчава чувството за принадлежност и намалява стигмата, свързана с бедността. Това може да се постигне чрез инициативи като менторски програми, клубове по интереси и съвместни дейности между ученици от различен произход. В следваща стъпка правителството и неправителствените организации трябва да инвестират в училища в неравностойно положение, като предоставят допълнителни ресурси и финансиране за подобряване на инфраструктурата, купуване на учебни материали и наемане на висококвалифициран персонал. Не на последно място, политиците трябва да се застъпват за политики, които насърчават равния достъп до качествено образование, като универсално предучилищно образование, безплатно средно образование и финансиране, основано на нуждите.
И накрая, училищата трябва да работят в тясно сътрудничество с родителите и местните общности, за да осигурят подкрепа за учениците от неравностойни среди. Това може да включва организиране на информационни сесии за родители, предлагане на курсове за ограмотяване и участие в общностни събития. Чрез прилагането на подобен набор от мерки образователната система може да работи за намаляване на социалните неравенства и да гарантира, че всяко дете, независимо от неговия произход, има възможност да успее в училище. Огромната роля на учителя Основната, многостранна и много важна роля в учебния процес е предоставена на преподавателите. Учителите трябва да бъдат добри инструктори, наставници, психолози и социални работници. Тяхната основна цел е да помогнат на учениците да намерят собствения си път в живота и да ги подготвят за света извън училището. Това изисква дълбоко разбиране на индивидуалните цели и стремежи на всеки ученик и осигуряване на необходимата подкрепа за тяхното развитие. В контекста на дигитализацията на образованието учителите също трябва да бъдат добри фасилитатори на ученето, използвайки технологиите като инструмент за персонализиране и подобряване на учебния опит. Те трябва да бъдат и добри психолози и социални работници, като гарантират, че учениците се чувстват сигурни, подкрепени и включени в учебния процес. Що се отнася до промяната на учебното съдържание, според Андреас Шлайхер България вече е постигнала значителен напредък в тази област. Съдържанието на учебната програма предоставя платформа за учителите да преподават ефективно. Предизвикателството обаче е да се създаде подходяща инструктивна култура, която позволява на учителите да използват пълноценно учебната програма, без да бъдат възпрепятствани от външни фактори като тестове или родителски натиск.
Това, което основно липсва на българската образователна система, донякъде и с голяма условност е именно ролята на качествените учители. Те имат решаващата функция в подготовката на учениците за живота и трябва да бъдат добре обучени, за да изпълняват ефективно многобройните си роли. Промяната на учебното съдържание може да бъде средство за подпомагане на учителите в техните усилия да предоставят качествено образование. На фона на общите недобри резултати в световен мащаб има и някои страни, които се отличава с напредък през последните години - споменатите по-горе Сингапур, Япония и Естония. Това се дължи основно на техния фокус върху превръщането на образованието в национален приоритет и последователното прилагане на стратегии за подобряване на техните образователни системи. Още през 60-те години на ХХ век правителството на Сингапур например решава да превърне напредъка в образованието в национален приоритет - въпреки че държавата по това време е изключително бедна и изостанала, тя успява да го постигне на кратика. Може би успешните реформи в Сингапур се дължат именно на това че страната е бедна - управляващите са стигнали до елементарната истина че при липса на природни ресурси повдигането на жизнения стандарт е възможно единствено чрез стартирането на производства с висока добавена стойност, а това изисква добре обучени и квалифицирани работници и служители. След привличането и развитието на такива производства идва следващият етап - стартирането на развойна и изследователска дейност, като комбинацията между производство и R&D (Research and Development) се нарича икономика на знанието. В Сингапур това се постига чрез системно модернизиране на образователната система на всеки десет години, като се дава все повече власт на учителите; освен това учениците се приемат за самостоятелни, автономни личности, а не като биологични обекти. Естония, от друга страна, избра радикално да промени системата си. Те наеха млади, нови хора, които искаха да трансформират образованието, което доведе до голяма промяна в системата и направи нещо съвсем ново. Португалия също е пример за успешна образователна реформа, макар и по по-малко радикален начин. Те предефинират ролите на учителите, като ги карат да се съсредоточат върху ценности като отговорност, смелост и лидерство, вместо просто да преподават само предмета. Или се учим да сме готови за живота, или, за да сме готови за изпитите. Ние избираме първото - казват португалците, и резултатите са налице.
През последните десетилетия обаче най-известна с напредъка си е обазователната система на Финландия. Скандинавската държава неизменно е в челните места според международните изследвания за грамотност - споменатият вече тест PISA. Какво отличава финландската образователна система от останалите? Реформата на образователната система на финландците започва преди около 45 години, като основен двигател в плана за икономическото възстановяване на страната. Никой не е предполагал, че тя ще бъде толкова успешна до 2000 година. Тогава първите резултати от стандартизирания тест на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) сред 15-годишните в повече от 40 страни по света определят финландските деца като най-добрите читатели от всички държави. В следващите години финландските деца показват значителен напредък и по математика и природни науки. До 2006 година Финландия е първата от 57 страни в областта на науката, през 2009 по научна грамотност отстъпва само на региона на Шанхай, а по математика заема шесто място в света.
Образованието във Финландия днес се смята за едно от най-добрите. Според международните изследвания, които се провеждат от авторитетната организация PISA веднъж на 3 години, учениците във Финландия показват най-високото ниво на знания в света. Освен това са най-четящите деца на планетата, на второ място са в областта на естествените науки и на пето място по математика. Но не това възхищава педагозите по цял свят - въпреки че сами по себе си тези резултати са впечатляващи. Невероятното е че при тези високи резултати учениците прекарват най-малко време в учене. Средното задължително общообразователно обучение във Финландия включва две степени:
Долен курс (alakoulu) - от първи до шести клас или деца на възраст от 6 до 12 години
Горен курс (yläkoulu) - от седми до девети клас или деца на възраст от 13 до 16 години
В допълнителния десети клас учениците могат да подобрят оценките си. След това децата се насочват към професионален колеж или продължават обучението си в лицей (lukio), което е еквивалентно на единадесети и дванадесети клас в българската образователна система. Съществуват осем принципа на училищното образование във Финландия, които изглеждат по следния начин:
Равенство при учебните предмети и децата. Не се допуска по-задълбочено изучаване на едни предмети за сметка на други. Всички са еднакво важни, а учителите имат пълната свобода да преподават материала както сметнат за добре. Учителите нямат право да разпитват родителите за професия или социален статус. Финландците не делят учениците в класове в зависимост от способностите им или кариерните им предпочитания. Забранено е да се сравняват учениците един с друг. Разликата между слаби и силни ученици тук е най-малка в света. Съществува равенство на правата на учители и деца - принцип на зачитане на ученика. Още от първи клас на децата се обясняват правата им, включително и правото да се оплакват на социален работник. Това насърчава финландските родители да разберат, че тяхното дете е самостоятелна личност, която е забранено да се обижда или наранява. Всички учители подписват трудов договор само за една учебна година, с възможност за удължаване, което заедно с приличната заплата от 2 500 евро за помощник - учител и 5000 евро за главните учители по предметите, кара финландските преподаватели да имат много внимателно отношение към възпитаниците си
Безплатни обяд, закуска, екскурзии, посещения на музеи и всички извънкласни дейности. Безплатни са учебниците, всички канцеларски принадлежности, калкулатори и дори лаптопи и таблети. Това е мярка с изключително спорен ефект, тъй като според една общоприета сентенция безплатно е единствено сиренето в капана за мишки. Заплащането на всички учебни помагала със сигурност би повишило ангажираността на учениците (и особено на родителите) към учебния процес, но скандинавските страни са известни с богатите си социални програми и съответно високото си данъчно облагане. Този начин на устройство на икономиката със сигурност се прехвърля и към образователната система
Индивидуалност - за всяко дете се съставя индивидуален план за обучение и развитие. Персонализирането засяга съдържанието на използваните учебници, упражненията, броят на класните и домашните задачи и времето отделено за тях, както и преподавания материал. Децата в един и същи клас изпълняват упражнения с различни нива на трудност и се оценяват според персоналното си ниво. Ако ученикът се справи отлично, на следващия ден му се дава по-сложна задача. Ако не успее – няма проблем, следващия път отново ще получи проста задача. Ако един метод не успее, учителите се консултират с колегите си и опитват нещо друго. Те дори се наслаждават на предизвикателствата. Според един финландски учител деца от заможни семейства с добро образование могат да се обучават и от глупави учители - сентенция, която отговаря на 100 % на реалността
Във финландските училища има две допълнителни разновидности на образователния процес. Първата е подпомагащото обучение за по-слабите ученици – това в България се прави с частни уроци. Във Финландия няма частни уроци, учителите доброволно се занимават допълнително по време на урока или след него. Втората е коригиращото обучение – то е свързано с устойчиви общи проблеми в усвояването на учебния материал. Коригиращото обучение се провежда в малки групи или индивидуално
Практичност на образованието - нещо, което според нашия екип е много голям недостатък на българската образователна система. Учениците наизустяват готови постулати и когато започнат да работят на практика и трябва да решат реален проблем... се озовават в състояние на свободно падане. Финландците обаче казват: „Или ще се подготвят за живота, или – за изпити. Ние избираме първото.“ Поради това изпити във финландските училища няма. Контролни и тестове се провеждат само по преценка на учителя. Има само един задължителен стандартен тест в края на средното образование, но учителите не се отчитат пред никой за резултатите от теста и децата не се готвят специално за него – каквото стане. Изпитването и оценката на знанията на ученика е един доста дълъг процес, при който се елиминира действието на случайни фактори - стресът от изпита, моментно разсейване и дори влюбвания, които, както е известно, изобщо не са редки в тази възраст. По този начин оценките са максимално обективни и липсва така нареченото бележкарство - стремежът към възможно най-високата оценка... единствено заради самата оценка, а не с цел получаването на знания и умения. В училището се преподава само това, което може да бъде необходимо в живота. Всичко излишно е изхвърлено от учебната програма. Финландските деца обаче от малки знаят какво е договор, портфолио, банкова карта. Те знаят как да изчислят данък наследство, ДДС или данък общ доход; имат и множеоство важни практически умения - например да създадат сайт-визитка
Доверие към учителите. Няма проверки на учителите, няма инспектори и никой не трепери от ужас пред отдел "Просвета" на съответната община. Има единна образователна програма, но тя съдържа само общи насоки, а всеки учител използва такъв метод на преподаване, който смята за подходящ. Има и абсолютно доверие към децата. В класната стая учениците могат да избират с какво да се занимават. Например, ако в урока е включен образователен филм, но не е интересен на ученика, той може да си отвори книга. Смята се, че ученикът може сам да прецени какво е по-полезно за него
Доброволност - учи се този, който иска да се учи. Учителите се опитват да привлекат вниманието на ученика, но ако той няма абсолютно никакъв интерес или способност да се учи, детето се ориентира към практически полезна за бъдещето му не особено сложна професия. Липсва стресът от двойките или слабите оценки изобщо. Не всеки ще стане ядрен физик или лицево - челюстен хирург, някой ще трябва да шофира и автобуса. Финландците смятат, че една от задачите на гимназията е да се определи дали за младежа е необходимо да продължи образованието си в лицей или му е достатъчно и по-полезно да отиде в професионално училище. И двата избора се ценят еднакво. За да се определи склонността на всяко дете към някаква професия чрез тестове и беседи, към всяко училище е назначен щатен специалист – така нареченият учител за бъдещето. Образователният процес във финландското училище е мек и деликатен, но това не означава, че може да се злоупотребява - нещо, към което децата са много склонни. Контролът е строг. Всички пропуснати уроци се вземат допълнително. Ако ученикът не изпълнява заданията на учителя и не работи – никой няма да вика родителите му, нито да го заплашва или обижда. Ако родителите не са загрижени за образованието на детето си, то просто няма да премине в по-горния клас. Да повтаряш класа във Финландия не е позорно, особено след 9-ти клас
Самостоятелност - нещо, което е изключително важно. Финландците вярват, че училището трябва да се научи детето на най-важното – самостоятелен бъдещ успешен живот. Затова учениците се научават да мислят и сами да придобиват знания. Учителят не разказва теми – цялата информация е налична в книгите и Интернет. Важни са не наизустените формули, а умението да се използват справочници, текстове, компютри, способността да се намират необходимите ресурси за решаване на всеки един проблем. Също така, учителите не се месят в конфликтите между учениците, предоставяйки им по този начин възможност да се подготвят за житейските ситуации и да развият способност да отстояват себе си
Учебната година във Финландия започва през месец август, от 8 до 16 число, като няма общ начален ден за различните училища. Последният учебен ден е в края на май. През есенния срок има 3 - 4 дни ваканция, а по Коледа - около 2 седмици. През пролетния срок има една седмица февруарска ваканция за ски - финландските семейства, като правило, отиват заедно да карат ски. Разбира се, има и великденска ваканция. Обучението е петдневно, само първа смяна. В петък учебната програма е по-кратка. В първи и втори клас се изучава родният (финландски) език, четене, математика, природознание, религия (съгласно вероизповеданието) или концепция за живота (за онези, които не се интересуват от религията), музика, изобразителни изкуства, трудово обучение и физкултура. В един час могат да се изучават едновременно няколко дисциплини. През периода от трети до шести клас започва изучаването на английски език. В четвърти клас се въвежда още един чужд език по избор: френски, шведски, немски или руски. Въвеждат се допълнителни дисциплини – свободни предмети, като всяко училище предлага свои такива: машинопис, компютърна грамотност, дърворезба, хорово пеене. Почти във всички училища има обучение за различни музикални инструменти. За девет години от обучението си децата имат възможност да изпробват всичко – от дудук до контрабас. От първи до трети клас няма никакви оценки. От четвърти до седми клас се прилага десетобалната система – оценката 10 означава почти недостижим, а 4 – по-лошо от всякога. Има и оценка за поведението – оценява се способността на ученика да работи в колектив и самостоятелно, маниери, желание да се влияе на другите за добро. В българската образователна система оценката за поведението предизвиква доста негативни асоциации - особено за хората, учили по времето на тоталитаризма, когато намалянето на поведението създаваше една зловеща стигма за ученика. При сегашното държание на учениците обаче може би оценката за поведението им е наложителна; има и някои опити тя бъде въведена отново и дори да влиза в балообразуването при кандидатстване във висши учебни заведения.
Всички училища във Финландия са свързани с държавната електронна система Wilma - тя е нещо като електронен учителски дневник, към който родителите получават персонален код за достъп. В България нещо подобно беше въведено и със системата Школо, което улесни много достъпа на родителите до оценките на децата им и създаването на комуникация с училищните власти изобщо. Учителите поставят оценки и записват пропуски; оставят информация и други лица - училищният психолог, социалният работник, учителят за бъдещето и фелдшерът. Оценките във финландските училища нямат този зловещ отенък, който имат в България; нужни са само за мотивацията на детето и проверка, която е повече за лична употреба – ако желае, да подобри знанията си. Оценките на учениците не влияят на репутацията на учителя или училището.
Във финландските училища децата не са длъжни да седят на чинове, а могат да седят на пода - върху килим, мокет, паркет или дюшеме. Японските училища в много случаи са устроени по същия начин - но се използват радиционните японски рогозки татами. В много училища класните стаи са обзаведени с дивани и кресла - меките мебели са доста по-ергономични и не водят до гръбначни изкривявания. Няма униформи и каквито и да било изисквания към облеклото - тъмносините униформи на българските ученици от 80-те години и преди това бяха повод за не един и два анекдота. Изискват се други обувки за вътрешната среда на училището, но малките деца предпочитат да тичат по чорапи. При топло време уроците често се провеждат на открито - на тревата или на пейки, разположени амфитеатрално до училището. Домашни рядко се дават рядко, тъй като децата имат нужда от почивка - за което са изписани стотици статии в специализираната литература, но същестува един основен принцип: колкото по-малки са децата, толкова по-бързо настъпва умората при тях. Смята се че и родителите не трябва да бъдат ангажирани с уроците на децата си - учителите препоръчват вместо домашни семейно посещение на музей, сред природата или на басейн. В заключение трябва да се отбележи че е възможно финландската образователна система да не е най-добрата. Но децата във Финландия не мразят училището, не мечтаят колкото се може по-бързо да се отърват от него, не страдат от нервно пренапрежение за следващия изпит и не наричат училището Адско Мъчилище - което като термин е доста разпространено в българския ученически фолклор. Те са спокойни, внимателни и щастливи, четат книги, играят компютърни игри, обичат природата, забавляват се и се радват на живота. И в същото време учат - очевидно с доста добри резултати.
В образованието има два основни компонента - налагане и привличане. Докато правителството може да наложи определени политики, за да подобри образователната система, привличащите фактори зависят от родителите и техните интереси към образованието на децата им. Ако родителите не вярват в стойността на образованието или не участват активно в процеса, е малко вероятно детето да получи добро образование. В много страни образованието се разглежда като транзакция, при която родителите предоставят детето си на учителя, който от своя страна гарантира, че детето ще получи необходимите знания, за да влезе в престижен университет. Този подход обаче често води до липса на ангажираност от страна на родителите и неефективно сътрудничество между семействата и училищата. За разлика от това в някои общности, особено в селските райони, родителите са неразделна част от образователния процес. Те участват активно в училищните дейности, помагат в класните стаи и поддържат редовна комуникация с учителите. Този подход създава чувство за общност и споделена отговорност за успеха на учениците. Така на практика, докато налагането на образователни политики е от съществено значение, привличането на родителите и общността е също толкова важно за осигуряването на висококачествено образование. Когато се насърчава активното участие на родителите и се изгражда чувство за общност около образованието, можем да се създаде по-приобщаваща и ефективна образователна система. Подобен подход е доста разпространен в Япония - там през съботните и неделните дни родителите посещават училището заедно с децата си; в България трудно би могъл да се наложи подобен подход, тъй като много родители работят и през почивните дни. Други пък предпочитат да си почиват, а не да ходят на училище - при японската образователна система обаче през почивните дни се организират повече излети сред природата, посещение на музеи и други културни мероприятия, така че реално заниманията са повече в сферата на почивката и развлеченията. Хората обаче се опознават, създава се усещане за общност и се обменя житейски опит.
Образователните технологии могат да бъдат част от учебния процес под формата на игра. В днешните интерактивни учебни среди, при възможностите за дигитализация и пълен достъп до широк спектър от информация задържането на вниманието и участието на учениците са основни приоритети. По време на детството когнитивното развитие на децата и учениците протича изключително бързо и обхваща както усвояването на нови знания, така и справянето с предизвикателства и задачи. Способностите за планиране, приоритизиране и саморегулиране всъщност играят голяма и решаваща роля в интелектуалния растеж и способностите за учене. Чрез целенасочена игра децата могат да развият уменията си за поддържане на фокуса и съсредоточаването върху задачите. Едно от най-съществените умения според съвременните проучвания, които учениците трябва да овладеят в ранна детска възраст, е разбирането им как да взаимодействат със заобикалящата ги среда. Чрез целенасочена игра децата започват да схващат пространствените взаимоотношения, което им позволява да навигират в познати и непознати пространства, да предоставят указания и да манипулират умствени образи. Такъв един ключов компонент в развиването на подобни умения е STEM (Science - Technology - Engineering - Mathematics) - обучение, което е фокусирано върху наука, технологии, инженерство и математика. Образователния модел се фокусира върху подходите "учене чрез игра" и "учене чрез правене". Предлагат се различни образователни потребности и STEM дисциплини, които развиват ключови компетенции за всеки образователен етап и изграждат междупредметни връзки, което води до по-лесно преминаване към проектно базирано обучение. С тях у децата се изгражда увереност, стимулира се любопитството и се разпалва страстта към ученето. Всичко това се случва на практика единствено благодарение на прилагането на STEAM дисциплините в реалния живот.
Програмите са разработени за трите етапа на образование. Решенията за ранно образование са базирани на метода "учене чрез игра", за да навлязат малките деца в света на математиката, науката и езиковите умения. Насърчава се любовта у децата към откриването и изследването, за да да развият социални и емоционални умения. При началното образование решенията включват осигуряване на практически опит на учениците, за да изследват основни STEM концепции и да ги свържат с реалния живот. Децата решават проблеми и откриват как науката, технологиите, инженерството и математиката реално оказват влияние върху ежедневието им. Решенията за средно и основно образование осигуряват практически опит, стимулиращ комуникацията, креативността, сътрудничеството и уменията за критично мислене, така че учениците да успеят в часовете по STEM днес и да реализират пълния си потенциал като дигитално грамотни лидери утре. Тези ключови умения са взаимосвързани и включват критично мислене, творчество, инициативност, решаване на проблеми, оценка на риск, вземане на решения и конструктивно управление на чувствата. Може да се направи изводът че все повече образователни системи по света се концентрират връху това да научат учениците да мислят, да извеждат причинно - следствени връзки, да изграждат критично и логично мислене, а не толкова да запаметяват и наизустяват готови постулати - както вече беше описано по-горе в хода на настоящото изложение относно финландската образователна система. За съжаление обаче нито една крайност не е удачна - като казва един от любимите филмови персонажи на нашия екип (учителят Йода), само последователите на Тъмната страна изпадат в крайности. Необходимо е да се натрупа една солидна теоритична база от знания, достоверни факти и (не на последно място) практичен опит, за да може човекът да започне да мисли логично и да открива закономерностите.
Много често някои смислените идеи в областта на образованието звучат буквално еретично. Развитието на учебни компании и разпалването на предприемачески дух не е част от стандартната програма в училище, но съществуват и вдъховени учители, които насърчават младежите да мислят за решаване на глобални проблеми. Много често подобни умни еретици успяват да променят системата от долу нагоре. Принципно в българската образователна система комбинирането на ученици от различни възрасти се е извършвало в далечното минало, при това в отдалечени региони; в много кръжоци и извънкласни дейности обаче това се прави и днес, като се оказва че в даден момент големите ученици стават ментори на по-малките. Обученията по предприемачество карат учениците да действат градивно и етично - създавайки бизнес, е важно да мислиш устойчиво и с перспектива напред. Необходимо е да се създава продукт с добро качество, ниска цена и в същото време обслужването на клиентите трябва да бъде добро. Това е процес, през който преминава всеки начинаещ предприемач и е добре първите провали на учениците в бизнеса да бъдат именно в училище. Добрият учител е този, който с течение на времето прави така че да стане ненужен на своя ученик - тази мисъл на Томас Карадърс е валидна с особена сила в сферата на образованието по предприемачество.
Висшето образование в България e на кръстопът между традицията и необходимостта от модернизация. Много от университетите в страната предлагат академично наследство, което продължава да формира висококвалифицирани специалисти в различни области. Но динамичното развитие на глобалния пазар на труда постави изисквания за по-гъвкави и практически насочени учебни програми, по-тясна връзка с индустрията и по-големи инвестиции в научни изследвания и иновации. Докато някои университети успешно адаптират учебните си програми, като интегрират съвременни технологии и интерактивни методи на обучение, други срещат затруднения заради остарели образователни подходи и ограничени ресурси. Рейтингите на висшите учебни заведения показват нарастваща професионална реализация на завършилите, особено в техническите и медицинските направления, докато други специалности страдат от ниско търсене и ограничени възможности за развитие. Въпреки тези предизвикателства висшето образование остава основен фактор за кариерния успех на младите хора. Данните на националната статистика показват че най-малък е делът на безработните именно сред завършилите университет. В този смисъл изборът на висше училище е стратегическа инвестиция, която не само определя нивото на знания и умения, които студентите ще придобият, но и формира основите на техните бъдещи кариерни възможности и до голяма степен предопределя нивото на заплащане на техния труд. Избрахме пет критерия, по които подреждаме университетите в България: възможности за реализация на студентите, качество на обучението, международни възможности, иновации и дигитализация, както и съотношението цена - качество. Класацията е на база данните от Рейтинговата система на висшите училища в България за 2024 г., която се изготвя по поръчка на Министерството на образованието от Институт "Отворено общество" - София и "Сирма груп".
Реализацията на възпитаниците на висшите училища на пазара на труда има най-голямо тегло в изграждането на стандартизираните класации. Смята се, че този краен резултат на висшето образование може да бъде мярка за ефективността на университетите. По последни данни тенденцията на професионалната реализация на завършилите висше образование е положителна. Според изданието на националната рейтингова система за 2024 година над 85% от завършилите магистърски програми след средно образование и близо 70% от завършилите магистърски програми след придобита бакалавърска степен работят на позиции за висшисти. Най-ниските нива на безработица (под 1%) се наблюдават сред завършилите в области като "Военно дело", "Медицина", "Математика", "Фармация", "Минно дело", "Ветеринарна медицина", "Теория и управление на образованието" (виж таблицата). В същото време най-висока е безработицата сред завършилите специалност "Социални дейности", като в тяхната група тя достига 3.8%. "Военно дело", "Медицина" и "Стоматология" са и специалностите, които започват работа веднага след придобито висше образование (над 90 %). Най-трудна според данните е реализацията за завършилите "Туризъм" (26%). Завършилите специалности като "Военно дело" и "Информатика и компютърни науки" получават най-висок среден облагаем доход, който надхвърля 4500 лв. месечно. На следващи позиции, със заплати в диапазона между 3000 и 4000 лв., на база данни за 2024 г. се нареждат дипломираните в направления като "Математика", "Металургия", "Комуникационна и компютърна техника", "Национална сигурност", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", "Енергетика", "Обществено здраве" и "Електротехника, електроника и автоматика". На институционално ниво най-високи средни доходи сред завършилите магистърски програми имат студентите от "Администрация и управление" в Американския университет, където възнагражденията достигат 9697 лв. месечно. След тях се нареждат магистрите по "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (7869 лв.) и Нов български университет (7200 лв.). При бакалавърските програми най-високи доходи получават завършилите "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет, които достигат среден облагаем доход 6738 лв. месечно.
Качеството на обучението и научната дейност са от решаващо значение за подготовката на студентите и тяхната успешна реализация на пазара на труда. Университети с високи академични стандарти, квалифицирани преподаватели и актуални учебни програми създават кадри, които са конкурентоспособни както в България, така и в чужбина. Тясната връзка между образованието и индустрията осигурява практически умения и по-добри кариерни перспективи, а развитието на научните изследвания води до иновации и технологичен напредък. Критерият за качество на образованието включва наличието на квалифициран преподавателски състав, съвременна учебна среда и достъп до ресурси. По този показател Софийският университет оглавява класациите в 22 от 29 професионални направления, а Медицинският университет - София, е безспорен лидер в здравните специалности. Силно присъствие имат и някои частни университети, които залагат на модерни учебни програми и интерактивно преподаване. Такива примери са Американският университет в България и Нов български университет. Университетите, които инвестират в изследвания и иновации, привличат международни партньорства и подготвят специалисти, способни да решават комплексни проблеми в различни сфери. Водещи институции в областта на научната дейност можете да видите в графиката. Класацията е извършена на база на библиографска и реферираща база данни Scopus за резюмета и цитати за проследяване на цитируемостта на статиите, публикувани в научните издания. Международни възможности и перспективи Глобализацията на образованието е важен фактор за конкурентоспособността на университетите. В България най-добрите програми за международен обмен предлага Американският университет, които има дългогодишни партньорства с водещи европейски и американски институции. Програмата Erasmus+ е широко достъпна в голяма част от висшите учебни заведения, а някои университети предлагат и двойни дипломи. Международните възможности и перспективи играят ключова роля в класирането на университетите, тъй като те отразяват нивото на интеграция на висшето образование в глобалната академична и професионална среда. Университетите, които предлагат програми за студентски обмен, съвместни изследвания с чуждестранни институции и преподаване на чужди езици, осигуряват на своите възпитаници по-добри кариерни перспективи и достъп до глобални мрежи. Освен това висшите училища, които участват в международни класации и сътрудничат с водещи университети, печелят по-висока репутация и привличат както талантливи студенти, така и висококвалифицирани преподаватели от различни държави. Глобалното признание на дипломите, възможността за стажове в престижни компании и достъпът до международни научни проекти са сред основните фактори, които правят университета по-желан както за местни, така и за чуждестранни студенти.
Университети на бъдещето Иновациите и дигитализацията са ключови фактори за класирането на университетите, тъй като те определят способността на висшите учебни заведения да подготвят студентите за динамично променящия се пазар на труда. Университети, които инвестират в модерни технологии, онлайн платформи за обучение и дигитализирани ресурси, осигуряват на своите студенти достъп до по-ефективни и интерактивни методи на преподаване. Това не само подобрява качеството на образованието, но и насърчава развитието на практически умения в области като изкуствен интелект, програмиране, анализ на данни и автоматизация, които са все по-търсени в глобален мащаб. Освен това висшите училища, които активно развиват научни изследвания в сферата на иновациите, привличат повече инвестиции, международни партньорства и талантливи студенти. Университетите, интегриращи нови технологии в учебния процес и насърчаващи предприемачеството, се превръщат в центрове за иновации, които не само обучават, но и създават нови решения за индустрията. Университети като Техническия университет - София, и Нов български университет инвестират в иновативни методи на обучение, виртуални лаборатории и съвременни технологии в преподаването. Софийски университет, Технически университет - София, и Американски университет в България се открояват като водещи в областта на иновациите и дигитализацията в България. Те предлагат силни програми в технологиите, активно внедряват нови дигитални технологии в учебния процес и имат дългосрочни партньорства с глобални технологични компании. Съотношение цена - качество Съотношението цена - качество на образованието спрямо направената инвестиция. Университетите, които предлагат висококачествено обучение, модерна учебна среда и добра професионална реализация на завършилите на разумна цена, са по-привлекателни за студентите и техните семейства. Освен това университетите, които осигуряват добри перспективи за кариерно развитие и високи доходи след дипломирането, оправдават разходите за обучение. Таксите за обучение в България варират, като държавните университети обикновено предлагат по-ниски такси, докато частните залагат на по-добри условия и модерни учебни програми. Най-изгоден избор спрямо качеството на обучението и перспективите за работа остават водещите държавни университети и няколко добре позиционирани частни институции. Софийският университет и Техническият университет - София, предоставят отличен баланс между такса и качество на образованието, с висока трудова реализация. Пловдивският университет и НБУ предлагат добро съотношение за студентите, които искат по-достъпно образование с качество, а Медицинският университет - София, и Американският университет в България са по-скъпи, но със силна пазарна стойност на дипломите в определени области. Институции като УНСС и Стопанската академия в Свищов продължават да се ползват с престиж сред компаниите, които си търсят служители, и същевременно предлагат добър баланс в съотношението цена - качество.", Учи, за да работиш. Пет ключови критерия за успешна кариера след висше образование в България Най-малък е делът на безработните именно сред завършилите университет. Реализацията на студентите на пазара на труда е ключов фактор за ефективността на университетите. Качеството на обучението, научната дейност, международните възможности и дигитализацията са водещи критерии за класирането на университетите.
Според различни специалисти от сферата на образованието ако училището не възпитава свобода, много скоро това понятие ще остане само написано като дума в нечии татуировки. Проблемите в българското образование са много, но най-фундаменталният сред е липсата на усещане за свобода и смисъл. Илон Мъск смята, че цялата образователна система е изградена върху погрешно предположение. Че всеки ученик трябва да учи едно и също нещо. С една и съща скорост. В един и същи ред. По едно и също време. Мъск: „Всички преминават от 5-ти към 6-ти, към 7-ми клас, сякаш са на поточна линия. Но хората не са предмети на поточна линия.“ Моделът е създаден за икономика, базирана на фабрики. Стандартизирани входове. Предвидими изходи. Тази икономика вече я няма. Поточната линия също я няма. Но образователната система все още функционира по нейната логика. Ученик, който усвоява алгебрата за две седмици, стои още осем, защото календарът така изисква. Ученик, който изпитва затруднения, бива придвижван напред, защото графикът не чака. Нито един от тях не е реално обслужен. И двамата просто преминават през системата. Мъск: „Позволете на хората да напредват с най-бързото темпо, на което могат или от което се интересуват, във всеки предмет.“ Изкуственият интелект не обучава класна стая. Той обучава ученик. Един по един. Всеки път. Той пропуска това, което ученикът вече знае. Открива къде среща затруднения и подхожда от различен ъгъл. Адаптира се в реално време, а не в края на семестъра, когато щетите вече са нанесени. Ученик, обсебен от баскетбола, научава дробите чрез процента на успеваемост при стрелба. Ученик, който строи в Minecraft, научава геометрия чрез архитектура. Предметът не се променя. Променя се отправната точка. Никой учител с тридесет ученици не може да направи това. Не защото му липсват умения, а защото математиката не излиза. Изкуственият интелект няма това ограничение. Мъск: „Не е нужно да казвате на детето си да играе видеоигри. То ще ги играе на автопилот по цял ден. Така че, ако направите обучението интерактивно и ангажиращо, можете да направите образованието много по-привлекателно.“ Мозъкът не е повреден. Форматът е проблемът. Децата доброволно учат сложни системи и стратегическо мислене с часове. След това влизат в класната стая и не могат да се концентрират дори двадесет минути. Това не е проблем с дисциплината. Това е проблем в дизайна. Мъск: „Университетското образование често е ненужно. Вероятно научавате по-голямата част от това, което ще научите там, през първите две години. А голяма част от него идва от вашите състуденти.“ Четири години. Дългове за десетки хиляди. А истинската стойност идва от хората, които седят до вас, а не от институцията, която ви таксува. Дипломата не удостоверява знания. Тя удостоверява издръжливост. Мъск: „Ако целта е да създадете компания, бих казал, че няма смисъл да завършвате колеж.“ Системата е създадена, за да обучава служители. Ако не се стремите да бъдете такива, тя няма какво повече да ви предложи. Всяка лекция. Всеки учебник. Всяка учебна програма. Сега са достъпни мигновено. Персонализирани за всеки обучаем. Адаптирани към всяко темпо. Въпросът не е дали старият модел ще оцелее. А колко дълго ще продължим да принуждаваме учениците да преминават през него, след като неговият заместител вече съществува.
Според Димитър Кацаров образователната система е скована в една строга регламентация, която я прави бездушна и мъртва. Ученикът се разглежда като обект. Всички ученици са принудени да вървят напред с едно и също темпо и се счита за престъпление когато някое дете прояви своята детска природа. Авторът пише тези думи през 1926 година, но днес положението не е много по-различно. Децата са принудени да се обучават от 4- до 18-годишна възраст в институция, върху която те и родителите им нямат практически никакъв контрол. Често липсва дори елементарен диалог. Изборът на училище е ограничен в първи и седми клас, а веднъж направен, изключва доста други избори - от носенето на униформа и целодневната организация през чуждия език до профилираните часове в гимназията. Учениците и учителите са длъжни да следват едни и същи, централизирано съставени и наложени, но за сметка на това подробно описани учебни програми. Децата учат едно и също независимо дали едва се справят с българския език или четат по три книги седмично, дали се затрудняват с базови математически и логически действия или решават задачи за удоволствие, дали се увличат по природните или от хуманитарните науки. Още на възраст от 13 години учениците са принудени да избират професии. Изобщо, ученикът е обект, подлежащ на обучение от властени, предполагаемо по-компетентни от него учители; те от своя страна са подчинени, овластени и предполагаемо по-компетентни чиновници. А всичко това само по себе си противоречи на същността на ученето и преподаването.
Всичко това води до непосилен стрес и стотици часове частни уроци в името на един непоправим изпит. Този модел предизвиква социални неравенства, постоянно разширява ножицата между училищата и задълбочава чувството за безсилие пред системата. Съвсем отделен проблем е оценката - цифрова, а за началните класове маскирана като словесна. Според различни експерти в областта тя тотално опорочава процеса на учене - детето вече не учи, за да задоволи вроденото си любопитство и естествения подтик за развитие, а за избегне наказанието и да почувства моментно възнаграждение. Масовата цел на оценяването е да покаже какво не знае ученикът - което, разбира се, води до повишени нива на стрес. Чисто устойчивото и автентично учене става невъзможно - което в крайна сметка води и до по-ниска мотивация. Особено опасни са тестовете, които възпитават вредни нагласи за налучкване, фалшиво усещане за знание и неспособност за изразяване.
Още преди десетилетия имаше преподаватели, които позволяваха на студентите да използват всякаква литература по време на изпит. За съжаление днес все още се опитваме да надхитрим децата в преписването - вместо да ги обучим как да не наизустяват, а да издирват, систематизират и интерпретират информацията. В крайна сметка цялото човешко познание във всички сфери днес е на един клик разстояние.
Учениците днес ясно виждат че една огромна част от знанията, които системата се опитва да натъпче в ума им, са крайно безполезни за тях. Всъщност това твърдение е крайно условно, защото от философска гледна точка безполезно знание всъщност няма. Вместо да четат и да се изразяват писмено и устно, учениците правят синтактични разбори, анализират откъси и попълват тестове за героите. Вместо да развиват математическа логика, те препускат из сложни и неразбираеми за тях области. Вместо да търсят физични обяснения за явленията около себе си, учащите наизустяват определения и формули. Вместо да се учат как да се грижат адекватно за себе си, тъй като не сме на първо място по здравна култура, учениците зубрят хомо- и хетероплизахариди и пептидни вериги. За полезните изкопаеми в Чили и цветовете на химичните ракции дори не си заслужава да се отваря дума. Така например за д-р Венцеслав Ралев в осми и девети клас икономическата география беше най-омразният предмет в училище; по-късно обаче, с натрупването на солидна теоритична база, се оказа че материята всъщност е крайно интересна!
Разбира се, не е възможно да се грижим за здравето си без да имаме елементарни познания по анатомия, физиология и биохимия и именно в това е същността на проблема - информацията трябва да бъде поднесена по адекватен и разбираем начин за възрастта на учащите се, а не като в специализирано списание с импакт фактор. Именно това е задачата на съвременната педагогика.
Децата ни отлично осъзнават това че искаме от тях да влагат усилия в неща, които никога няма да им потрябват, но за сметка на това изпиват силите, енергията и любопитството им за други неща, които наистина ще им потрябват в живота един ден. От пети до дванадесети клас имат по над 35 учебни часа седмично - за сравнение, учителският норматив е между 16 и 20 часа. Родителите са изправени пред тежката дилема да изискват от децата зазубряне на излишни неща или да им отправят опасното послание че не е нужно да полагат усилия. Дори законът декларира стремеж за изграждане на желание за учене през целия живот, но реално системата убива желанието за учене още в началните класове. И в това отношение българската образователна система постоянно, упорито се движи назад. Днес ни звучат като мечта идеите на академик Сендов, изказани преди повече от 50 години и прилагани успешно - ако детето има глад за знания, то ще ги усвои извън училищната среда дори и в по-привлекателна форма. Училището трябва да осигури един базов минимум, който структурира знанията, и най-вече да култивира апетит за знания.
Българските ученици са на последните места в Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие според способността им за самостоятелно мислене. За съжаление заемаме и първо място в класацията за неспособност за отсяване на фалшива от достоверна информация - поради което и стотици сайтове в България ежедневно разпространяват фалшиви новини. Всеки ден се ужеждаваме и в неспособността си като индивиди и общество да анализираме проблеми, да водим конструктивни дебати и да предлагаме оригинални решения. Очевидно е че това се превръща в огромен проблем за цялата страна и за всички нейни жители. Произходът на този проблем е ясен - от детската градина до абитуриентската вечер ние не само не стимулираме децата да мислят самостоятелно, но и активно ги обезсърчаваме и ги приучаваме да повтарят готови фрази и сляпо да се доверяват на авторитети. Не използваме литературата, за да им показваме многообразието на света; не им разкриваме модели и взаимовръзки в историята и дори във философията не им даваме шанс да осмислят идеи и да търсят себе си в тях - вместо това им диктуваме тези и ги изпитваме с тестове. Държим подрастващите в затворената, изкуствена, силно йерархична среда на училището, от което те масово излизат с усещането че нищо не зависи от тях и на никого не му пука за тях - от което произлизат твърде обезпокоителни представи и модели на поведение.
Дълги години българската образователна система абдикира от съзнателното следване на възпитателната си функция. Обясненията са много - като се започне от претовареността на учебните програми и фокуса върху оценяването, които не оставят време за почти нищо друго, мине се през липсата на мотивация и/или подготовката на немалката част от педагозите и се стигне до опасенията на много от тях че може да срещнат отпор или дори бурна реакция от страна на някои родители. Само че волно или неволно учителите винаги изпълняват известна възпитателна роля. По времето на Възраждането боят в училището е бил законно разрешен! Ето какво е записано в правилника на Габровското училище от 1848 година: „На учение се приемат деца, отраснали и носещи на бой!“ „Ако дойде родител и се оплаче, че детето му е било бито, същият да бъде глобен 20 гроша в полза на училищната каса. Защото по този начин детето се развращава и става хаймана!“ Колко са се променили възгледите само за около 200 години... Разбира се, днес боят отдавна е отречен като възпитателно средство, но принципите са същите - доброто държание не се преподава, а се възпитава и показва с личен пример колкото е възможно по-често, по възможност и без думи. За съжаление образователната система се оказва и неуважителна - защото изхожда от предпоставката за йерархичност и подчинение, в която детето бива сведено до бездушен обект на въздействие, нерядко стигащо до унижение и дехуманизация. Би следвало да се спазва висшият принцип на Имануел Кант - да се отнасяме към човека като към цел, а не като средство.
Децата всъщност нямат проблеми с полагането на усилия, но имат нужда от чувство за смисъл. Не им е необходим външен контрол и натиск, а възможност да следват автентичната си мотивация за усъвършенстване. Необходимо е единствено базово формиране на усещанията за добро и правилно с някои основни напътствия от страна на възрастните. В процеса на израстване децата имат чисто еволюционна и психологическа потребност от здрава връзка със зрели индивиди. И ако преди век тя се е осъществявала в семейната среда и в близката общност, днес тази чест до голяма степен се пада на училището, където децата прекарват огромна част от активното си време. Необходимо е да осъзнае че те учат предимно от хората, с които се чувстват свързани. И ако искаме това да са учителите, трябва по възможност по-скоро да спрем да мислим за санкции, оценки за дисциплина и всякакви лостове за принуда. НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО ОЦЕНКАТА „Едно от най-вредните неща в училището според мен е оценката на знанията. Радостно е, че тя се отмени за първите три класа. Аз се надявам, че няма да бъде далеч времето, когато тя ще се отмени за цялото основно образование“, пише Георги Данаилов в „Убийството на Моцарт“ още през 1979 г. Цифровата оценка, с която толкова сме свикнали (и която днес, за срам и съжаление, отново е факт дори в началните класове, макар и маскирана като словесна), дълбоко опорочава процеса на учене, подменяйки из основи целта и смисъла. Детето вече не учи, за да задоволи вроденото си любопитство и естествения подтик за развитие, а за да отговори на външни очаквания, да избегне наказание, да почувства моментно възнаграждение. Учителите се превръщат в треньори, чиято цел е подопечните им да се представят добре на поредното НВО, и това вече започва от първия досег с училището (ако не вярвате, вижте сборниците с „тренировъчни тестове“ за първи (!) клас). Оценяването, чиято масова цел е да покаже какво не знае ученикът, води и до състояние на постоянен стрес, в което устойчивото и автентично учене просто не е възможно – чисто неврологично дори, да не говорим за подменената мотивация и за всички други опасни последици от стреса, в т.ч. за психичното здраве. Оценката няма нищо общо с ползотворна обратна връзка, която помага на ученика да подобрява знанията и уменията си, а на учителя – да адаптира и да усъвършенства методите и подходите си. Особено вредни са тестовете, които възпитават опасни нагласи на налучкване, фалшиво усещане за знания и неумение за изразяване. Да не говорим за ширещия се напоследък похват да се копират тестове от интернет, без да се съобразяват с конкретните ученици, или да се ползват приложения за създаване на тестове с единствената цел да се затрудни преписването. Още преди десетилетия имаше преподаватели, които позволяваха на учениците или студентите си да използват всякаква литература по време на изпит. Изумително е, че днес, когато на всички ни е ясно колко важно е да учим децата си не как да наизустяват, а как да търсят и да интерпретират информацията, ние фокусираме усилията си върху това да ги надхитрим в преписването. (БЕЗ)ПОЛЕЗНИ ЗНАНИЯ Учениците ясно виждат, че огромната част от нещата, които системата се опитва да натъпче в ума им, са крайно безполезни за тях. Вместо да четат и да се изразяват писмено и устно, правят синтактични разбори, анализират откъси и попълват тестове за героите. Вместо да развиват математическа логика, препускат из сложни и неразбираеми за тях области. Вместо да търсят физичните обяснения на явленията край себе си, наизустяват определения и формули. Вместо да учат как да се грижат адекватно за себе си (както знаем, не сме на никак завидно място и по здравна култура), зубрят хомо- и хетерополизахариди и пептидни вериги. За полезните изкопаеми в Чили и цветовете на химичните реакции дори не ми се отваря дума. Децата ни отлично съзнават, че искаме от тях да влагат усилия в неща, които никога няма да им потрябват, но за сметка на това изпиват силите, енергията и любопитството им за всичко, което един ден би им било нужно в живота. От 5. до 12. клас имат по над 35 учебни часа седмично (за сравнение – учителските нормативи са между 16 и 20 часа). Родителите са изправени пред тежката дилема да изискват от децата си нечовешки усилия за зазубряне на излишни неща или да им отправят опасното послание, че не е нужно да се стараят и да влагат усилия. Декларираме, дори в закона, стремеж за развиване на желание и умение за учене през целия живот, но го смазваме още в първите класове. И в това отношение постоянно, упорито се движим назад. Днес ни звучат като мечта идеите на академик Сендов, успешно прилагани преди близо половин век: „Ако детето има глад за знания, в днешния информационен век то ще ги намери и извън училище дори в по-привлекателна форма. Училището трябва да осигури този основен минимум, който структурира знанията, и да култивира апетит за знания“. (НЕ)САМОСТОЯТЕЛНО МИСЛЕНЕ Учениците ни са на последните места в ОИСР по творческо мислене. Заемаме челно място в класациите по неумение за отсяване на фалшива информация. Всеки ден виждаме неспособността си като индивиди и общество да анализираме проблеми, да водим конструктивни дебати и да търсим оригинални решения. Излишно е да обяснявам защо това е огромен проблем за всички ни. Но произходът му е ясен: от детската градина до 12. клас не само не стимулираме децата да мислят творчески и критично – не, ние активно ги обезсърчаваме и с всички средства ги приучаваме да повтарят готови фрази и да се доверяват слепешката на авторитета. Не използваме литературата, за да им показваме многообразието на света; не им разкриваме модели и взаимовръзки в историята; дори във философията не им даваме шанс да осмислят идеи и да дирят себе си в тях, а им диктуваме тези и ги изпитваме с тестове. Държим подрастващите в затворената, изкуствена, силно йерархична среда на училището, от което те масово излизат с усещането, че нищо не зависи от тях и на никого не му пука за тях – от което произтичат твърде обезпокоителни представи и модели на поведение. ВЪЗПИТАНИЕТО КЪДЕ Е? Дълги години училището ни абдикира от съзнателното следване на възпитателната си функция. Обяснения за това има много: като се започне от претовареността на учебните програми и фокуса върху оценяването, които не оставят време за почти нищо друго, мине се през липсата на мотивация и/или подготовка на немалка част от педагозите и се стигне до опасенията на много от тях, че може да срещнат отпор и дори бурна реакция от страна на някои родители. Само че, волно или неволно, училището и учителите винаги изпълняват възпитателна роля. Въпросът е как. Напоследък често чуваме, че образователната система била „срамежлива във възпитателната си функция“. Не, тя е невежа, неумела и неуважителна. Невежа, защото ѝ липсват базови знания и разбиране за автентичната мотивация на учениците, за естественото развитие на личността, за фундаменталните хуманни принципи на педагогиката. Не осъзнава, че доброто не се преподава, камо ли в нарочен час за това, а се възпитава във всяка минута и секунда, често без думи. Неумела е, защото, дори да знае част от тези неща на теория, не намира начини да прилага добрите практики и да оказва действителна подкрепа на учениците, учителите и родителите. И е неуважителна, защото изхожда от предпоставката на йерархичност и подчинение, в която личността на детето често бива сведена до бездушен обект на въздействие, нерядко стигащо до унижение и дехуманизация. Ако говорим за възпитание в „добродетели“, нека си припомним висшия кантиански принцип да се отнасяме към човека като към цел, а не като средство. И да започнем да го прилагаме в отношенията си с децата. Те прочее нямат проблем с полагането на усилия, но имат нужда от чувство за смисъл. Не им трябва външен контрол и натиск, а възможност да следват автентичната си мотивация за усъвършенстване и да формират вътрешен компас за добро и правилно с напътствията и подкрепата на възрастните. В процеса на израстване децата имат чисто еволюционна и психологична потребност от здрава връзка със зрели индивиди. И ако допреди век тя се е осъществявала преди всичко в семейството и близката общност, днес тази чест до голяма степен се пада на училището, където прекарват огромната част от будното си време. Трябва най-после да осъзнаем, че те учат преди всичко от хората, с които се чувстват свързани. И ако искаме това да са учителите, трябва час по-скоро да спрем да мислим за санкции, оценки за дисциплина и всякакви лостове за принуда. А да се замислим, че думата „дисциплина“ идва от латинската discipulus (ученик, последовател), чиито протоиндоевропейски корени означават „вземам, приемам“, т.е. нужно е да подхраним желанието и готовността на ученика да приеме онова, което искаме да му дадем, не да го заставяме насила. Че „възпитание“ идва от „грижа се, храня“, а „уважение“ – разбиране за важността на всеки от нас. И няма никакъв начин да възпитаваме децата в уважение, ако самите ние не се отнасяме винаги и навсякъде с уважение към тях. ЗА КАКВО СА НИ УЧИТЕЛИ? Спомняте ли си разказа на Айзък Азимов за момиченцето от бъдещето, което учеше пред компютъра и завиждаше на древните деца, че са имали живи учители? Защо? С какво човекът е по-добър от компютъра? С това, че е човек. Че вижда детето пред себе си. Защото, както споменах, нашите малки, като на всички бозайници, са устроени да учат от зрели индивиди, с които се чувстват свързани. Днешната система обаче отнема именно от тази връзка. Запазила се е до голяма степен в началните класове, когато много учители успяват да създадат истинска общност между себе си, децата и родителите, което вероятно е част от причината България да се представя добре на международните изследвания в 4. клас (въпреки множеството проблеми в програмите и методиките още в начален етап), след което резултатите ни катастрофално спадат. Много прогимназиални и гимназиални учители обаче или не възприемат индивидуалната, личностна връзка с учениците и диалога с родителите като важна част от работата си, или просто нямат достатъчно време и възможност да ги поддържат. Учителите нямат елементарна свобода и в самото преподаване. И най-добронамерените се сблъскват с неимоверни трудности в стремежа си да интригуват, да се съобразят с нивото на класа, със затрудненията или интересите на отделните ученици, дори с комуникирането на извънредни събития. Още по-опасна е липсата на свободен диалог между учителите и учениците и нарастващата автоцензура. Все по-често в отговор на ученически въпроси се чува фразата: „Нямам право да коментирам тази тема“. Ако учител не прави разлика между пропаганда и дискусия, това вече е не просто абсурдно, но страшно. Особено когато се случва в часове като философия и гражданско образование… Крайно време е да отворим очи и за друг огромен проблем: критичния недостиг на квалифицирани и мотивирани учители. Липсата на кадри по редица предмети е видима за всички, но ако говорим за учители, готови да работят по съвременен, уважителен и устойчив начин с учениците, ще видим, че те са още по-малко, при това оставени да се справят изцяло сами. Много други, за съжаление, ни подсещат за въпроса на Густав Льобон, зададен още през 1908 г.: „Каква стойност за обучението и възпитанието на младите хора имат учители, които лесно биха могли да бъдат заменени от фонографи?“. Днес спокойно можем да кажем, че този стар тип учители – по мислене, не по възраст – са много неефективна, за сметка на това скъпа алтернатива на изкуствения интелект. Което не означава, че не са ни нужни учители. А че са ни нужни свободни учители, способни да отговорят на потребностите на днешните деца. Да се учат заедно с тях, включително на разбиране, преодоляване на трудностите и срещи в различията. Такива учители винаги са били и ще бъдат незаменими и тъкмо на тях трябва да гарантираме подкрепа, уважение и условия да вършат работата си, както знаят и умеят. КАКВО ДА ПРАВИМ? Преди всичко: – да проведем сериозен и задълбочен обществен и експертен дебат, в който да формулираме заедно най-важните цели в образованието и да им подчиним всичко останало – от нормативната уредба до всеки детайл в училищното ежедневие. Да начертаем реформите, които ще са ни нужни, за да отговорим на въпросните цели, като стъпваме на надеждни данни, анализи и научно обосновани принципи и прогнози; да набележим стъпките в близък и далечен план, включително как ще следим дали наистина се движим в избраната посока. В този дебат моят глас ще бъде за… Децентрализация и демонополизация. Реална автономия на учебните заведения, плурализъм на учебните форми и свободен избор за децата и родителите им. Рамкови програми, определящи най-важните компетентности, които всеки ученик трябва да придобие за даден етап. Свобода за училищата и учителите плюс адекватна методическа, организационна и финансова подкрепа. Свобода за учениците да развиват интересите и заложбите си, например чрез модулна организация на обучението. Може би няма да е лесно, но е крайно време да изградим система, която отговаря на потребностите на ученика, вместо да напасваме учениците към прокрустовото ложе на системата. „Необходима ни е персонализация в образованието – пише Кен Робинсън. – Разполагаме с нужните инструменти и професионални таланти. Трябва да събудим мотивация, визия, оптимизъм и политическа ангажираност.“ Фундаментално преразглеждане на оценяването. То следва да се запази единствено за финални изпити, удостоверяващи, че ученикът е овладял определено ниво на компетентности за съответния етап. В процеса на обучение нека даваме само конструктивна обратна връзка, която подкрепя усилията, дава конкретни насоки за работа, насърчава мотивацията за развитие и вярата в собствените сили и възможности. Гласът ми ще бъде за училище, което стимулира детето да мисли смело, творчески и критично, да опознава себе си и света; да се развива, водено от естествения стремеж да знае, да може и да създава. Помага му да овладява нужните знания и умения, за да живее разумно и пълноценно, да се грижи за себе си и за другите, да цени мира, природата и интелектуалното наследство, което му се дава заедно с шанса да го надгради. Училище, в което всички гласни и негласни послания карат ученика да се чувства водещ в собственото си израстване и образование. Защото да поставим детето в центъра, не означава да прилагаме индивидуален подход, за да постигне набелязаните от нас цели, а да се вълнуваме от личността му. Човеколюбиво училище, в което децата уважават и ценят себе си и другите, защото възрастните край тях постоянно им засвидетелстват същото. Училище, което им помага да растат като свободни и отговорни създатели на собствения си живот и на света край себе си. Защото каквото в училището, това и в обществото. Както впрочем и обратното, така че това е задача за всички ни.Първо инвестираш в образование и изследвания, после береш плодовете от дългосрочен икономически растеж и инвестиции Автор: Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“ Инвестиция без амортизация facebook-gray-image linkedin-gray-image twitter-gray-image quotes Образованието е в основата на всяко процъфтяващо общество. То не само формира индивидуалните способности и перспективи, но и служи като двигател за икономически растеж, социална стабилност и демографска устойчивост. Ще разгледаме как образованието подхранва благоденствието, свързвайки го с икономическите дейности с висока добавена стойност, демографските тенденции и стратегическите инвестиции. България: образование и пазар на труда Наскоро Националният статистически институт публикува данните за пазара на труда за 2024 г. В общи линии, няма изненади – заплатите продължават да се увеличават със солидни темпове, движени от рекордно ниска безработица, която продължава да намалява. Ако погледнем развитието на пазара на труда през последното десетилетие, практически всички групи подобряват своето представяне – мъже и жени, млади и стари, граждани и селяни, висшисти и среднисти и т.н. Икономическият растеж води до подобряване на ситуацията за всички. Но все пак се забелязват значителни различия в зависимост от образованието. Например през 2024 г. близо 91% от висшистите са заети – т.е. практически всички работят. При среднистите заетостта е 72% – солидна, но доста под тази на висшистите. Обаче за среднистите с професионална квалификация заетостта е над 79%. При хората с основно образование ситуацията е доста по-негативна, заетостта е около 34%, а при тези с начално и по-ниско – под 30%. Очевидно по-високото образование е свързано с по-висок шанс за заетост и намиране на работа. Но това не е всичко – образованието не просто повишава шанса за намиране на работа, но също така води до по-високо заплащане. Отново според най-новите данни на националната статистика най-ниски заплати получават хората с най-ниско образование, в което няма особена изненада. Среднистите получават с близо 26% по-висока заплата, отколкото хората с ниско образование, докато висшистите получават над два и половина пъти по-високи заплати от хората с начално образование и двойно по-високи спрямо среднистите. При това „премията“ в заплащането при висшистите не просто е стабилна, но всъщност се увеличава – вече е двойно по-висока, отколкото преди 20 години. Логично в някои търсени и дефицитни специалности заплащането е дори по-високо. Според Рейтинговата система на висшето образование заплатите на новозавършилите са значително по-високи в направления като Информатика, Математика, Металургия, Комуникационна и компютърна техника. Нещо повече – заплатите са дори още по-високи в завършилите най-добрите университети в съответните направления. Подобно е положението и в средното образование. Според изследване на завършилите през периода 2018–2023 г. се наблюдава огромна разлика в реализацията на пазара на труда между завършилите средно образование и тези, които са се записали в 12. клас, но не са успели да се дипломират. Недипломираните имат сравнително ниска заетост, едва 40%, а заплатите им са три пъти по-ниски, отколкото на дипломираните с устойчива заетост. Най-висок е делът на реализиралите се на пазара на труда сред завършилите професионални паралелки от област „Техника“, „Информатика“ и „Стопанско управление и администрация“. Накратко, пазарът на труда възнаграждава по-високото и по-солидното образование, особено ако е по-директно свързано с търсенето и неговите нужди. И заплатите, и заетостта са по-високи за хората с по-високо образование. Международен опит: образование и просперитет Образованието и икономическото развитие са тясно свързани. От една страна, докато количеството на трудовите ресурси в една икономика е лимитирано от демографията, то качеството на работната сила може значително да се повиши чрез образованието. С други думи – образованието позволява да се повиши производителността на труда, т.е. същият брой хора да произвеждат много повече. Разбира се, производителността зависи и от инвестициите във физически капитал и инфраструктура – но и обратното е вярно: за да има нови машини и високи технологии, е необходима високообразована работна сила. Така че инвестициите във физически капитал вървят ръка за ръка с инвестициите в човешки капитал. Още през 1961 г. в статия в American Economic Review Теодор Шулц въвежда понятието „човешки капитал“, твърдейки, че разходите за образование всъщност са инвестиции, които увеличават производителността и икономическия растеж. По същия начин както капиталовите инвестиции повишават дългосрочния потенциал на икономиката, така и инвестициите в човешки капитал водят до дълготраен икономически растеж. Малко по-късно Нобеловият лауреат Гари Бекер формализира теорията за човешкия капитал, като показва, че хората, които инвестират повече в своето образование, имат по-висока производителност и доходи. Друг Нобелов лауреат, Робърт Лукас, през 1988 г. дава приоритет на човешкия капитал – за разлика от физическия капитал, който има намаляваща възвръщаемост, човешкият капитал няма лимит, което дава възможност за постоянен икономически растеж. През 1990 г. Пол Ромър, отново Нобелов лауреат, свързва по-високото образование с технологичните иновации. Множество изследвания доказват връзката на образованието с икономическия растеж. Първоначално анализите са фокусирани върху обхвата на образованието – какъв дял от населението има образование, и върху продължителността – колко години човек учи, преди да излезе на пазара на труда. По-късно започва да се измерва и качеството на образованието, т.е. какво са научили децата в училище – затова се създават и регулярни международни изследвания като PISA, които оценяват функционалната грамотност на децата по математика, четене и природни науки. Данните показват, че обхватът, продължителността и качеството на образование са пряко свързани с икономическото развитие. Разбира се, най-важно е качеството – децата не просто трябва да са записани в училище или университет, а реално да научават нещо. Например изследванията на Ерик Ханушек доказват, че голяма част от различията в икономическия растеж между страните от ОИСР са причинени от различията в качеството на образованието. Едно стандартно отклонение в подобрение на качеството на образованието води до близо 2% по-висок годишен икономически растеж за 40 години. Като цяло за страните от ОИСР подобрение на образованието може да донесе до 285 трилиона долара по-висок брутен вътрешен продукт до 2090 г. Джеймс Хекман e друг Нобелов лауреат, който допринася за изследване на приноса на образованието към икономиката. Хекман доказва, че най-голяма възвръщаемост има от ранното предучилищно образование – един долар инвестиран в качествено ранно детско образование води до 8 или дори до 17 долара възвръщаемост за икономиката в дългосрочен план. И това, разбира се, е логично: много по-лесно е да се предотвратят образователните различия по-рано, отколкото да се борим с последствията и натрупаните изоставания по-късно в училище или университета. Това е особено важно за деца от по-бедни семейства или групи в неравностойно положение. Затова в последните години има тенденция задължителното предучилищно образование да започва по-рано. ИТ секторът – причина или резултат? Секторът на информационните технологии осигурява значително по-високи заплати заради високото търсене на кадри. Това е напълно адекватна реакция на пазара на труда, като по учебник. Естествено е при дефицит на кадри в определен сектор да се наблюдават по-високи заплати в него. Това от своя страна стимулира повече ученици и младежи да се насочват към подобни специалности в средното и висшето образование. Напълно логично и рационално поведение на индивидуално ниво. Затова често се говори за обвързване на образованието с нуждите на пазара на труда. И средното, и висшето образование носят добавена стойност, като тя може да се увеличи, ако по-голям дял от учениците и студентите изучават специалности, които са с по-голямо търсене от пазара. Невинаги това зависи от индивидуалния избор – типичен пример е Софийската математическа гимназия, която се радва на огромен интерес след четвърти клас, но капацитетът ѝ е малък и успява да приеме много малко от желаещите. С други думи, разпределението на капацитета на средното и висшето образование по специалности и направления, както и стимули за учители и студенти да записват по-търсени направления можегат много да променят резултатите на пазара на труда. Но да се върнем на ИТ сектора – той години наред се развива бурно и привлича кадри с високи заплати. Но не беше така преди 20 или 30 години. По онова време математическите гимназии и университетите произвеждаха информатици, но те нямаха особено добра реализация в България и съответно част от тях емигрираха в чужбина. Тогава се говореше, че ненужно даваме пари за обучение на такива кадри, при положение че икономиката няма нужда от тях. Но ето 2–3 десетилетия по-късно ИТ секторът се разви и се оказа, че има работа за всички обучени кадри, че и за много повече – секторът вече привлича и кадри от чужбина, а и много българи се връщат, за да работят в него. Така че стигаме до въпроса за яйцето и кокошката. Дали първо се развива един сектор и след това образованието започва да произвежда кадри за него или обратно, първо се развива образованието и след това възниква някой икономически сектор? Истината е, че без развито образование в областта на математиката и информационните технологии в България едва ли щеше да се развие ИТ секторът – кой да го развие, ако няма кадри? С други думи, образованието предхожда икономиката, поне в началния момент. Но след това образованието следва нуждите на икономиката. Така че образователната политика трябва да балансира между сегашните нужди на икономиката, обвързвайки образованието с пазара на труда, но също така и да инвестира в направления и изследвания в насоки, които все още не са се развили в страната, но имат голям потенциал за бъдещ растеж – като изкуствения интелект. Това се вижда и в много от успешните държави – те първо развиват качествено образование, а после стават високотехнологични и богати. Могат да се дадат много примери, но някои от най-очевидните са Южна Корея и Ирландия, а в нашия регион – Естония и Полша. В последно време Китай също е пример как една силно изостанала страна може само за няколко десетилетия да развие образование и университети на високо ниво и да стане водеща сила в редица индустриални и технологични сектори. Накратко, първо инвестираш в образование и изследвания, после береш плодовете от дългосрочен икономически растеж и инвестиции. Образованието и демография Образованието е обвързано и с демографията, пряко или чрез икономиката. Преди години, когато преживяхме хиперинфлация и кризи, образованите хора търсеха изход в емиграция. Днес виждаме, че образованите хора имат възможности за реализация и в България, а някои сектори дори са привлекателни за високообразовани специалисти от чужбина. С други думи, качественото образование, обвързано с пазара на труда, осигурява стимули за запазване на работната сила в страната и дори постепенно за връщане на българи от чужбина. Един от начините този процес да се насърчи е през висшето образование. България вече привлича много студенти от чужбина, но основно в медицински университети. Утвърждаването на един или няколко български университета на световно ниво може да разшири притока на чужди студенти и в други направления. Нещо повече, много българи, които се насочват към чужди университети, могат да решат да останат в страната, ако тук има световнопризнат университет. Така например е в Южна Корея, където учениците се борят да влязат в местните топ университети и само ако не успеят, отиват в чужбина. Но има и по-битови проблеми, свързани с по-ниските образователни нива. Например за младите хора в София най-големият проблем са неща като ясли и детски градини, както и лични лекари – педиатри. Трудно е за младите семейства да имат повече деца, ако не могат, дори да ги запишат в ясла или детска градина – в резултат много семейства остават с едно дете. С малко усилия и инвестиции проблемът с детските градини може да се разреши, което – заедно с растящите заплати – ще направи столицата конкурентна и привлекателна за връщане на българи от чужбина.Сред най-добрите в PISA Пет фактора, които могат да изкачат българските ученици в топ 5 на престижното международно изследване на образованието Автор: Люба Йорданова и Траян Траянов, фондация „Заедно в час Сред най-добрите в PISA facebook-gray-image linkedin-gray-image twitter-gray-image quotes Международното изследване PISA ясно показва тревожната картина на българската образователна система. Над половината от 15-годишните са функционално неграмотни, т.е. без умения като аналитично и критическо мислене, правене на логически взаимовръзки, четене с разбиране, осмисляне на събития, аргументиране, решаване на ежедневни казуси. България е сред държавите с най-големи образователни неравенства в света, където постиженията на учениците зависят силно от финансовото състояние на родителите им, от мястото, където живеят, от вида училище, в което учат. Изпреварват ни всички съседни държави, с изключение на Северна Македония. На последно място сме сред страните в Европейския съюз по математика и на предпоследно по четивна грамотност и природни науки. Държави като Сърбия, Румъния, Турция, Казахстан, Монголия и Украйна (неокупираните региони, участвали в PISA 2022) постигат по-добър резултат с по-малък обществен разход за образование. Освен повод за притеснение PISA е и шанс за промяна. Целта на изследването е държавите да направят изводи от това как са се справили 15-годишните на теста и на базата на това да планират дългосрочни реформи в образователните си системи. Това са направили страните, преживели преди години своя „PISA шок“ – резултатите са дали тласък на истински промени в образованието, които след 5–10 години са се изплатили в по-добре подготвени за живота и пазара на труда млади хора. Примерът на други държави може да ни даде насока за това какво работи и какво – не, ако искаме да повишим знанията и уменията на българските ученици. На база на опита им се обособяват пет фактора, които в най-голяма степен биха допринесли за качествено образование в България – а с това и до изкачване напред в PISA. Фактор#1 Ефективно преподаване на адекватно съдържание Резултатите на учениците най-общо зависят от две неща – ефективното преподаване (което зависи от това кой става учител, как е подготвен и как е подкрепен) и учебното съдържание в учебните програми. България има проблем и с двете. Образователната ни система няма високи изисквания към уменията, нагласите и мотивацията на хората, които стават учители. Критериите са ниски още на входа на педагогическите факултети, не се завишават нито при завършването на бъдещите учители, нито при кандидатстването им за свободните места в училищата. Учителите (и директорите) не получават качествена подготовка – както в университетите, така и в продължаващата им квалификация. Обучителните програми и начините на преподаване във висшите училища до голяма степен са остарели и несъобразени с актуалните теории за ученето. Бъдещите учители нямат достатъчно практическа подготовка и не разполагат със стратегии и похвати за управление на класната стая, за ангажиране на всички ученици, за преподаване на деца с различен майчин език и др. По-голямата част от допълнителните обучения, които би трябвало да надграждат и осъвременяват уменията на педагогическите специалисти, след като вече са в училище, се случват проформа и нямат отражение върху качеството на преподаване на учителите и върху управленските умения на директорите. Българските учители бавно наваксват и по отношение на използването на изкуствения интелект в образованието – средство, което, ако се използва умно, може да улесни значително работата на преподавателите, да разнообрази преподавателските им практики и да им освободи време за по-индивидуален подход към учениците. Директорите и учителите не получават и адекватна подкрепа по време на работата си. Системата за наставничество не работи ефективно, регионалните управления на образованието нямат капацитет и нормативна възможност да съдействат на училищата за подобряване на работата им. Останалите специалисти, които имат роля в ученето на учениците – психолози, ресурсни учители, помощник-учители, медиатори, социални педагози и работници, са неглижирани откъм условия за работа и не могат да оказват достатъчно подкрепа на учителите. Педагогическите специалисти нямат и справедливи и обективни стимули за професионално развитие – качеството на тяхната работа не се отразява на развитието им в кариерата, атестацията на работата им не се извършва по обективни стандарти и това демотивира и отказва много учители от професията. През юли 2024 г. одит на Сметната палата установи, че въпреки предприетите мерки за повишаване на възнагражденията на учителите, системата все още не осигурява нужните педагогически специалисти, необходими за качествено училищно образование. Според данните учителите под 35 години са намалели чувствително за четири години и възрастовата структура на педагогическите специалисти в страната продължава да се влошава. Значителен дял от завършилите студенти по педагогика (около 50%) не се реализират като преподаватели. Анализът на данните показва, че след първата година отпадат почти една пета от всички новопривлечени учители в системата на образованието, а до три години след постъпване на работа са се отказали една трета от учителите. От това не следват никакви последствия за висшите училища, които са ги обучавали. Затова, ако искаме да подобрим образованието си, е важно да инвестираме в доброто управление на човешкия ресурс в системата. Сред незаобиколимите и крайно закъснели мерки са: осъвременяване на учебните програми на висшите училища – особено с фокус върху умения за развиване на ключови компетентности у учениците и социално-емоционални умения на учителите; повече и по-ефективна практическа подготовка на бъдещите учители, които да стажуват в разнообразни по вид и контекст училища; ефективна система за определяне на нуждите от продължаваща квалификация на ниво училище и учител и съобразяване на предлаганите обучения с нуждите; ефективен контрол на качеството на обучителните програми за учители и директори; повишаване на уменията и промяна на методите на преподаване на университетските преподаватели; стимули за действащи учители, които имат уменията и желанието да станат наставници на новите си колеги. Друга част от проблема е, че учебните програми са твърде ограничаващи и прескриптивни. Преподаването е творческа професия и ако искаме учителите да подхождат гъвкаво, то е редно да им дадем рамка, в която имат свобода да подбират и организират учебното съдържание по смислен за учениците начин. Това минава през цялостна реформа на учебните програми, а не през преместването на дадени теми от един клас в друг. Фактор#2 Отлично ранно образование Качественото образование и грижи в ранна детска възраст са задължителна предпоставка за личностното развитие на децата, за успешното им интегриране в следващите етапи на образованието и за постиженията им в училище. За съжаление, политиките в областта на ранното детско развитие в България бяха оставени на заден план дълги години, ефектите от което са видни от редица изследвания. В края на 2020 г. доклад на Институт „Отворено общество – София“ посочва, че политиките за ранно детско развитие в България се нуждаят от спешна реформа. Авторите на доклада цитират проучвания, според които на около петгодишна възраст човешкият мозък вече е развит 90%. Върху тази основа се изграждат важни социални, емоционални и когнитивни умения, които по-трудно могат да бъдат променени на следващ етап в живота. Предоставянето на качествени грижи в периода на ранното детство има ясно положително въздействие върху успеваемостта в образованието, на пазара на труда, справянето с бедността и социалното изключване, се казва още в доклада. Цитиран е и Нобеловият лауреат Джеймс Хекман, според когото количествено измеримата възвръщаемост на инвестициите в ранното детско развитие е много по-голяма, отколкото при инвестициите, направени в по-късните етапи от жизнения цикъл (виж графиката). Фокусът върху наистина важните първи седем години може да се случи чрез: единно управление на системата от яслена до предучилищна възраст; работещи и ефективни стандарти и система за управление на качеството в яслите и детските градини; мерки за повишаване на обхвата на децата в ясли и детски градини, особено за деца от уязвими групи; качествени програми за основна и продължаваща квалификация на специалистите, които обучават и полагат грижи за децата в най-ранна възраст; актуализиране и осъвременяване на образователната среда и подходите за грижа и обучение в ясли и детски градини; намаляване на съотношението брой възрастни към брой деца в яслите и детските градини; подкрепа и ресурси за педагогическите и други специалисти, които обучават и полагат грижи за деца с майчин език, различен от българския; включване на детските градини и ясли в системата за образователни иновации. Детските ясли и градини са важно образователно звено, което в момента системата като че ли неглижира. Въвеждането на скрининг-тестове за когнитивно и социоемоционално развитие на децата, както и оценка на училищната готовност, са важен елемент от повишаване на качеството на ранното образование. Фактор#3 Добро образование за всички деца вместо елитизъм България е страна, в която това дали едно дете ще получи добро образование зависи от финансовите възможности на родителите му. Образователната ни система стимулира тази несправедливост – с ранна селекция на ученици за така наречени елитни училища, общински или частни. Националното външно оценяване след четвърти и седми клас, което би трябвало да служи за оценка на държавните политики в образованието и съответно да е база за реформи, всъщност погрешно се използва за класиране на ученици. Това оказва натиск върху родителите, които ако могат да си го позволят, инвестират в частни уроци. Отразява се негативно и върху част от учителите, които, като знаят, че учениците им ходят на допълнителни занимания, не чувстват отговорност за собственото си преподаване. Според проучване на Тръста за социална алтернатива от 2022 г., въпреки че българската Конституция задължава държавата да осигури безплатно образование между 4- и 16-годишна възраст, много деца всъщност нямат достъп до такова. Семействата са принудени сами да покриват много „скрити“ образователни разходи, като тези за учебни помагала, както и изхранването в училище и транспорта до училище и обратно (в случаи, в които детето продължава образованието си в друго населено място след седми клас поради причината например, че там, където живее, няма училище от гимназиалния етап). Държавите, които са на предни места в PISA, правят точно обратното – гарантират, че всяко дете ще получи качествено образование, независимо от това къде учи. Родителите са спокойни да запишат детето си в най-близкото квартално училище, не чувстват и необходимост да се преместят в по-голямо населено място заради по-добрите образователни възможности там. Държавните институции осигуряват качествено базово образование навсякъде, а профилирането на учениците се случва в повечето случаи след девети клас, след като са овладели ключови умения и когато изборът на профил е по-осъзнат. Ролята на училището е да обясни на децата защо ученето е важно и да предостави смислено образователно преживяване. Системата на общественото образование съществува именно за това – да компенсира дефицитите на семейната среда, да се грижи децата да придобиват критични умения и нагласи, независимо от изходната им ситуация. Фактор#4 Образователна система, която изследва и се учи В държавите, които могат да се похвалят с успешни реформи в образованието, политиките и действията се планират и изпълняват на база на изследвания и внимателно проучване на добри практики и смели експерименти. Като полезен подход в образованието се доказват така наречените „пясъчници“ – училища, които имат свободата да експериментират и иновират, освободени от значителна част от нормативните рамки, но под наблюдение от институциите. Резултатите се изследват и документират и ако се докаже, че практиката може да бъде полезна и за други училища, тя се възпроизвежда в останалата част от системата. В българското образование вече има немалко директори и учители, които сами или с подкрепа от граждански организации са постигнали резултати в работата с учениците. Опитът и ресурсите на педагогическите специалисти и на експертите от сферата трябва да бъдат използвани максимално, за да може успешните на микрониво практики да се разпространят по-широко в системата. За съжаление, българските институции нямат нито капацитета, нито практиката да работят на база данни и доказателства. Одитът на Сметната палата от юли м.г. е силно критичен към начина, по който Министерството на образованието и науката управлява системата. Важен фокус е поставен върху липсата на данни и анализи, върху които да стъпят решенията за политики в сферата. Като примери са посочени несъществуващите анализи дори на резултатите от националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити. Освен че не инвестира в развитието на ефективни системи за мониторинг и оценка на политиките си, МОН не използва и наличните данни и ресурси. Резултатите и препоръките от инспекциите на Националния инспекторат по образованието остават на хартия и не се взимат ефективни мерки за подобряване на работата на училищата. Институциите не проявяват интерес и към анализите и препоръките, генерирани от експерти в университети и в гражданския сектор, които в момента попълват дупката от професионално изготвени изследвания в сферата на образованието. Нито пък към световните задълбочени проучвания на управлението на образователните системи и преподаването и ученето. Ако иска да реформира образователната система, МОН би трябвало да използва достиженията на световната наука с пълна сила. Както и да инвестира в експертен капацитет за теренни проучвания и анализ на данни, върху които да стъпят бъдещите политики. Фактор#5 Устойчивост на политиките Истинската и цялостна реформа в образованието изисква много политическа смелост, решително лидерство, дългосрочна визия и упорито отстояване на посоката пред силите на статуквото. В други държави, в които през последните години са проведени истински промени в сектора, като Полша например, се е стигало и до протести. Но държавниците там са поставили бъдещето на учениците пред политическия си имидж и броя гласове на изборите. Извървели са стъпките докрай без значение, че плодовете от усилията им ще се видят след пет-десет години – когато партията, инициирала реформата, може дори вече да не е част от политическия пейзаж. В България фразата „образованието е приоритет“ е просто предизборно клише. Публичните инвестиции в образование остават под средното за ЕС. Не сме видели дългосрочна и надпартийна визия за развитието на този най-ключов за бъдещето ни сектор. През 2009 г. делът на 15-годишните под критичния праг на функционална грамотност у нас е бил 41%. Вместо да предприеме мерки да поправи това, България е сменила министъра си на образованието 19 пъти от 2009 до днес. Всеки от дванайсетимата министри, управлявали в този период, е интерпретирал големите задачи пред системата по свой личен начин. Някои от тях са имали екзотични възгледи, някои са нямали възгледи, защото са били случайни за системата хора с експертност в други области. Въпреки недоволството на много родители, учители, работодатели и граждани партиите неглижират темата за образованието и редовно се заиграват с популистки тези. В резултат делът на функционално неграмотните ученици у нас достигна 54% през 2022 г. Една истинска реформа в образованието няма как да се случи без отговорни политици и ясна цел, която няколко правителства подред да преследват. Политическите (а вече и културните) войни трябва да спрат поне на полето на образованието. В топ 5 на PISA няма да се озовем лесно и безболезнено. Но това има шанс да бъде обединяваща политиците и обществото ни цел, която ще направи бъдещето не само на учениците, но и на цялата ни държава по-добро. Образованието е в основата на бъдещото ни общество и икономика. В глобалната надпревара за иновации, продуктивност и благоденствие България изостава отчайващо по всички възможни критерии. Образователната ни система битува още във времето на Индустриалната революция, когато са били нужни стандартизирани работници с механистично назубрени знания по шаблон за масовото производство, а възпитателните методи са заимствани от военното дело поради липса на други. През последния век науката натрупа сериозни познания за човешкото развитие, психично здраве и потенциал, които българската образователна система упорито продължава да игнорира. Движим се с един-два века закъснение, във време, в което потребностите на новия живот растат с часове. Училището днес би трябвало вече да подготвя творчески, самостоятелно мислещи и бързо адаптивни личности за живот в средата на XXI век – в ерата на изкуствения интелект, роботиката, финансовите и социалните иновации, ускорения научен напредък. В други държави, 11–12-годишни деца изобретяват системи за пречистване на питейна вода, животоспасяващи сигнализации за автомобили и алгоритми за предотвратяване на кибер тормоз. А повечето от българските ученици изобщо не изучават научния метод. За да могат да реализират своя личен потенциал и да участват активно в създаването на един по-добър свят, българските деца имат нужда от ключови хуманитарни, научно-технически и житейски умения. Поредицата козметични опити за реформи на прехода не адресираха ефективно нито един от важните аспекти, които виждаме в успешните образователни системи по света. Ето промените, които една смела реформа с визия към бъдещето би могла да постигне в рамките само на 5 години. Уелс, Естония, Шотландия, Япония и други държави ни показаха нагледно, че това е възможно, и дори създадоха успешни еталони за преход към качествено нов образователен модел. Компетентностен модел, изграден върху представата за успешната личност на бъдещето Компетентностите на успешната личност са общочовешки, но е важно образователният модел да бъде адаптиран към потребностите и възможностите на нашето общество. Затова автоматичното преписване от други държави не е добра идея. Компетентностният модел, представен тук, е експертно разработен след изучаване на опита на други държави и съгласуван с над 100 учители, образователни експерти и преподаватели от различни специалности. Той включва 18 базови компетентности в 7 области на развитие: Социално-емоционално развитие: Компетентностите тук отразяват емоционалното съзряване, принципите и уменията за общуване. Уменията, които изграждат тези компетентности, формират психичното здраве, израстването и способността на човека на създава положителни и трайни социални взаимоотношения. Те са основата на това, което наричаме „добър човек“. Те включват например умения за саморегулация на емоциите и стреса, самостоятелност, отговорно отношение към себе си, социална отговорност, себеуважение и уважение към другите, екипност и сътрудничество и т.н. Благодарение на психологията и невронауките днес разполагаме със систематична научно-базирана рамка за изграждане на тези умения в правилния период на развитие. Тези умения се изграждат много успешно чрез личен пример и преживенческите подходи на социално-емоционалното учене (СЕУ), доказани в практиката както в България, така и в повечето европейски страни, САЩ, Япония. Те изискват системна подкрепа за компетентностите на учителите, както и въвеждане на принципите на авторитетната дисциплина в училищната среда – чрез ясни универсални правила, подкрепа, доверие и взаимно уважение. От близо 60 години авторитетната дисциплина е доказано най-успешният възпитателен подход за подкрепа на нормалното детско развитие, както и за превенция на агресията. Повечето европейски държави отдавна я практикуват. Интелектуално развитие, творчество и мотивация: Тази област на развитие е важна за развиване на общата интелигентност, дълбочинното учене и интеграцията на нови знания, творческото мислене, иновациите, за формулиране и постигане на лични цели, изграждане на вътрешна мотивация, умения за учене и работа, управление на времето, нагласа за създаване на стойност. Тези умения могат да се култивират целенасочено чрез комбинация от практически активности във всички дисциплини. Те изискват по-задълбочено разбиране от учителите на принципите и етапите от развитието на детския мозък и интелект. Физическо-здравно развитие: Тук компетентността включва изграждане на навици, знания и умения за здравословен и активен начин на живот, например: двигателна активност и култура за цял живот, навици за лична хигиена и превенция на болести, оптимизиране на личната енергия чрез здравословно хранене, почивка и сън, превенция на зависимостите, умения за оказване на първа помощ, репродуктивно здраве. Здравето трябва да се практикува, за да има реален ефект. Изграждането на практически навици за здравословен и активен живот изисква осигуряване на необходимите условия за хранене, почивка и спорт в училищната среда. Езикова и комуникационна компетентност: Тази област на развитие изгражда речниково богатство, достъп до знания по всички дисциплини, ясно аргументиране и изразяване на мислите, осмисляне на сложни идеи и взаимовръзки в езика. Езиковите умения включват правоговор, правопис и граматика, активно слушане и четене с разбиране на разнообразни стилове, изграждане на интерес към четенето за цял живот, презентиране и публично говорене, както и овладяването на чужди езици. Езиковите умения са отделна компетентност от хуманитарното знание и би трябвало да се изграждат целенасочено, систематизирано и отделно. Те изискват много практика – четене на разнообразни източници и стилове, вербални игри, както и активно писмено и устно себеизразяване. Абстрактно и логическо мислене: Областта включва логическата и математическата компетентност и гради умения за анализ, обективност, формулиране на валидни аргументи и рационално обосновани решения. Способността да се мисли логично и обективно допринася за формиране на критичното мислене, а също така е в основата на програмирането, математическото моделиране и научния анализ. Математическата компетентност включва както математическа грамотност, така и умения за управление на лични финанси и осмисляне на статистически данни. Критичното и логическото мислене, финансите и статистиката са много слабо застъпени като цели и съдържание на настоящата програма. Природен свят и мястото ни в него: Тук са компетентностите, свързани с разбирането ни за света чрез пряко наблюдение, експерименти и анализ, както и с основата на бъдещите технологични, инженерни и научни открития. Областта гради знания как се създават и проверяват научни теории и какво отличава научния метод от спекулацията, както и помага да се взимат научно информирани решения относно всички аспекти на живота. Общата научна компетентност включва развиване на научното мислене, изучаване на научния подход, разбиране за причинно-следственост, разбиране за научните закономерности и етика, формиране на мултидисциплинарно мислене. Втората компетентност включва познаването на природните закони в различните естествени науки – физика и астрономия, химия и биология. Третата компетентност е свързана с опознаването на природната среда, екологичното ни наследство, биоразнообразието и екосистемите и е от съществено значение за устойчивото развитие на човечеството. Мултидисциплинарното мислене е бегло застъпено в настоящата програма, а общата научна компетентност и научният подход липсват изцяло. Човешка цивилизация и мястото ни в нея: Областта на развитие обединява многообразието и мултидисциплинарността на хуманитарното познание със съвременните житейски и граждански умения. Това включва културно-естетическа, хуманитарна и предприемаческа компетентности, информационна и медийна грамотност, етика на технологиите и иновациите, както и гражданскоправна компетентност. Тези компетентности се обединяват около осмислянето на това какво е да си съвременен човек в контекста на историческите, философските, културните, икономическите и геополитическите процеси, както и осмислянето на културното наследство, грешките и уроците на човечеството. Оценяването на приноса на България към световното историческо и културно наследство също е важна основа на националната ни идентичност в глобалния контекст. Гражданскоправната компетентност надгражда развитието на социално-емоционалните умения в обществения контекст. Тя осигурява адекватното функциониране на демократичните механизми в обществото и обхваща базови познания за правата и задълженията на гражданите в правовото общество, понятия като демокрация, върховенство на закона и разделение на властите, роля на основните български и международни институции, правните принципи на социална справедливост и равенство и др. Тази последна и така важна област на развитие не може и не трябва да се преподава чрез зубрене по учебник. За нея ще са все по-важни мултидисциплинарните взаимовръзки и ще е все по-необходима хуманната менторска роля на учителя, която да насочва учениците в изследването на възможните гледни точки.Децата ни не са глупави и точно затова не им се ходи на училище Най-големият негатив на образователната ни система е, че се фокусира върху дефицита, а не върху ресурса Автор: Елисавета Якимова Децата ни не са глупави и точно затова не им се ходи на училище facebook-gray-image linkedin-gray-image twitter-gray-image quotes Ролята на детските психолози в семействата и в училищата в България продължава да бъде подценявана. Затова искам да споделя личния си опит – с хирургическа прецизност те могат да върнат щастието в сринато в мрачна бездна дете с един-единствен разговор. Могат да бъдат медиатори, ментори и лечители в раздирана от проблеми среда – ако бъдат овластени. Както и лични приятели, защото „да превеждаш“ от детски се оказва адски трудна работа. И защото често се случва да сме неподготвени, а самочувствието ни на знаещи и справящи се родители и професионалисти от системата на образованието да катастрофира, независимо дали го признаваме или не. Димитрина Проданова е психолог и детски терапевт с дългогодишна практика. Автор е на книгите за практическа детска психология: „Превод от детски. Как да спасим децата от възрастните и обратно“, „Превод от детски за напреднали“, „Книга антидепресант“ и на пътеписа „Пътувани сънища – Тибет, Индия и Непал“. Организира тематични срещи за подкрепа на родители. Кои са най-честите проблеми, с които се сблъсквате при работата си с деца в училищна възраст? Работя най-много с тийнейджъри. В тази възраст водещи са темите за самооценката и за мотивацията, но също и проблемите, свързани със самонараняванията, суицидните мисли, депресиите, тревожността и паник атаките. При по-малките деца – до 6-, 7- дори до 8-годишна възраст, страховете са свързани с фантазното мислене – когато всеки малък човек вярва, че всичко, което му разказват като приказка или гледа във филм, може да се появи в стаята му. Но при тийнейджърите водещи са страхът от отхвърляне и страховете, свързани с така наречената училищна фобия, характерна за периодите на адаптация. Какво е училищна фобия? Някои деца изпитват истински ужас от училището – обикновено в първи клас, но понякога и по-дълго. Изпитват страх от това, че постоянно някой ги гледа, наблюдава и оценява. Но училищна фобия се развива също и в 8. клас, когато отново има смяна на средата. За един тийнейджър основен е страхът дали ще бъде приет. Дали ще бъде приобщен към значимата за него общност. За мен в основата си този проблем е свързан с темата за самооценката. Тя е разковничето. Ще поговорим за самооценката. Но можем ли да кажем, че по някакъв начин тези страхове се провокират или стимулират и от училищната среда – проблемите, свързани с училищните отношения, с методиката на обучение, лошо написаните учебници и учебни програми, двусменния режим, вездесъщия изпит в 7. клас? Има една книга – „Не за всичко са виновни родителите“, – в 7. клас обаче според мен за всичко са виновни родителите. За създаването на цялата тази паника, която е направила индустрия. За необоснования натиск, който се оказва върху децата – сякаш ако не влязат в най-елитното училище, никой никъде няма да ги приеме. Това е индустрия, която се захранва от учители и от родители. Много е важно родителите да съхранят здравия си разум, когато децата са седмокласници. Да си кажат: „Чакай, чакай, аз какво дете искам? Дете, което учи в „елитно“ училище на всяка цена или щастливо дете със съхранена психика?“. Защото има много деца, които се подготвят две години, ходят на курсове и на частни уроци за тези велики матури и накрая се провалят. Поради свръхмотивация, прегряване, заради стреса, който съпровожда цялото това нещо. Децата трябва просто да могат да покажат какво са научили между пети и седми клас по български и математика. Те не са толкова глупави, че да не могат да се справят с два изпита в 7. клас. Да, но реферирам към казаното от вас, че НВО е превърнато в индустрия. Ако не участваш в подготовката по определени „правила“, изпадаш от играта. Какво да бъде поведението ни в тази ситуация? В нашите среди циркулира терминът „синдром на излишъка“, той обяснява защо децата ни нямат мотивация да учат, нямат мотивация да напредват в каквото и да било. Причината е, че много често това, което се изисква от тях, не е свързано с техните лични потребности, а задоволява потребността на техните родители, които са убедени, че едно успешно дете трябва да решава състезателни задачи, да учи японски, да тренира айкидо… да е заето нонстоп. И само тогава ще бъде успешно дете. То тръгва на всички тези активности от най-ранна детска възраст и в един момент се оказва, че те не са неговите, защото мотивацията е външна, че няма как да развие самомотивация. Децата ни са много по-заети и по-ангажирани, отколкото ние самите. Ако говорим за държавните училища, където има двусменно обучение, децата нямат свободно време. Прибират се в осем часа и едва тогава отиват на спорт. После не могат да се наспят. На следващия ден имат броени часове, за да се подготвят, и се чудят тези два часа за какво да ги използват първо. А имат и свои интереси. Водещото е мотивацията да стане лична. Днес например се срещнах с тийнейджърка в 8. клас и отново чух думите: „Те не разбират, че няма как да направя нещо, когато ми казват: „Това е така и точка“. Попитах я: „Добре, а как да се случват нещата?“, и тя ми каза: „Първо искам да чуят моите аргументи. Да не ми слагат точка“. С днешните деца никак не върви да им кажеш – това е правилото, защото аз съм големият. Тогава кои са добрите мотиватори за едно дете? Нашите деца са прагматични – те имат нужда от непосредствени, краткосрочни и обозрими цели. Реплики в стил: „Ако не учиш, един ден ще ровиш по кофите“, са не само неефективни, но и неприемливи. Много по-смислено е да кажем: „Ако днес успееш да направиш това и това, утре ще видиш резултата.“ Трябва също да ги учим да разделят целите си. Демотивиращо е да стимулираме децата с твърде големи и неясни за тях цели. Все едно да кажем на едно дете, че утре ще изкачи Еверест – няма как да стане, но може да направи две обиколки на стадиона, нали? Задачите и целите трябва да са практически и детето да знае каква работа му върши изпълнението им. Ако покажем, че постигането на цел води до облекчаване на живота, детето лесно влиза в режим и започва да се движи напред. Да казваме „като бях на твоите години…“ е не само дразнещо, но и напрягащо. Сравнението със съученик, брат, сестра е много демотивиращо. Най-доброто, което можем да направим, е да сравняваме детето със самото него – от вчера, от миналата седмица, от миналата година. Това му показва, че напредва и че има ресурс в себе си. Ако вчера е направил четири грешки, му казваме: „Супер! Само четири! Хайде, опитай утре да са три!“, и ако успее – отново го поздравяваме. Имах случай с момиче, проявило физическа агресия, за да защити приятелка. Поставих ѝ задача – една седмица да не се поддава на такива импулси. След седмица дойде и ми каза: „Много съм горда със себе си. Една съученичка ме провокира, но не се сбих, само я погледнах лошо“. Казах ѝ, че това е голямо постижение – овладяла се е. Същата вечер ми се обади майка й: „Тя за малко пак да се сбие. Няма никаква промяна“. Ето защо е важно да отчитаме всяка стъпка напред. Противното е контрапродуктивно. Как се гради правилна самооценка и как това е свързано със страха от отхвърляне? Винаги има предистория. Един 15-годишен е минал през много етапи. До седемгодишна възраст децата са като пластилин в ръцете на родителите си. Ако от малки биват стимулирани да вярват в себе си, те няма да чувстват неутолим стремеж да бъдат част от стадото. Наша базисна потребност е да принадлежим към общност. Но всеки избира към каква общност да принадлежи. Не всички деца искат да бъдат част от „алфа-мъжкарите“ или „кифлите“. Ако ги стимулираме от най-мънички да откриват това, което им носи радост, те ще развиват ресурсите си, а не дефицита. Така, когато едно дете стане на 15, то ще се чувства готово да каже: „Мечтая един ден да работя в НАСА. Интересувам се от астрономия и искам да уча физика, за да напредвам“, и няма да се срамува да го заяви. Ще търси одобрение в общности със сходни стремежи и интереси, а не в групи с деструктивна конотация. Сега и аз ще върна точка назад, за да споделя какво според мен е най-негативното в нашата образователна система. Един от най-големите негативи е, че системата насочва вниманието към дефицита, а не към ресурса. Децата непрекъснато трябва да наливат усилия в това, което не им се удава, вместо да развиват силните си страни. Казват, че математиката ще спаси света, и всички деца ходят на ментална аритметика, курсове по математика… Аз мисля, че изкуството ще спаси света. Моите деца завършиха училище по изкуствата – това беше най-големият подарък, който сме могли да им дадем. Там ги учеха как да бъдат свободолюбиви, да се заявяват, да се отстояват, да се изразяват не само чрез думи. Като родители трябва да покажем на децата си в какво вярваме, какви са ценностите ни, защото наистина сме първото огледало за тях. Какви промени искате да видите в образователния процес? Близост с природата. Харесвам скандинавския модел. Когато в Нидерландия малките трябва да учат за блатата, обуват гумените ботуши, слагат дъждобраните и отиват сред блатата. Учат комплексно. Учителите трябва да са вдъхновяващи личности. Трябва да обичат, да горят в това, което правят, защото ние им поверяваме децата си. Има прекрасни учители, но повечето от децата, с които разговарям, споделят, че не са мотивирани да учат, заради конкретни преподаватели. Любимите си учители не помним само с уроците, а защото са ни помогнали да се развием като личности. Учителят е водеща фигура и трябва много да се мисли кои са тези, които обучават учителите, защото много често обучителите на учителите не са вдъхновяващи личности. Имам доста сериозно наблюдение в тази посока. Защо училището се проваля, когато говорим за деца със специални образователни потребности? Неприятно е, когато родители научават деца със СОП да черпят вторична полза от състоянието си. Това е проблем за децата, които се обучават заедно с тях. Ето конкретен пример – съучениците са научени с цената на всичко да пазят дете с кохлеарен имплант, да не го нараняват по никакъв начин, а то злоупотребява с това. Това, че съм „специален“, не разрешава неприемливо поведение. Не позволява да буташ чинове, да скубеш, да спъваш другите деца, да им вземаш сандвичите. Постоянно чувам за такива проблеми от деца, които не са със СОП и се чувстват ощетени, защото им е казано, че трябва да са внимателни и да пазят деца, които ги тормозят. Родителите на деца със СОП трябва да знаят, че те също заслужават да бъдат възпитавани. Само любов наистина не стига. От друга страна, са добре възпитаните, прекрасни и мили деца със специални потребности, които правят и невъзможното, за да учат и да са с приятелите си. Имам едно такова момиченце с ДЦП, тя е много щастлива и ми казва, че целият клас се грижат много за нея. Необходими са повече ресурсни учители, защото те не стигат. Важно е също училищните психолози да не бъдат ползвани от училищните директори като администратори, каквато практика има. Училищните психолози трябва да имат реалното време да работят с децата. Да провеждат групови практики – това много помага. Например ако дете се чувства аутсайдер, един психолог може да го вкара в група с останалите деца много бързо. Буквално само в една сесия могат да се променят нагласите. Добрият детски психолог има тази власт и този инструментариум. Моите деца например в периода до 4. клас всяка седмица имаха „Час по фантазия“ с психолога на училището. Само забележете само как беше кръстен – „Час по фантазия“, – чуваш го и вече се чувстваш добре, става ти хубаво. Това би било прекрасна практика, но МОН има съвсем различна идея. А може да се прави и в часа на класа. Много е важно училищните психолози да работят с децата, да са по-овластени и по-ангажирани. Всеки клас да има час седмично с тях само за себе си. Дали ще е по заявка на учениците или на класния им, или по програма – ще е от голямо значение за превенция на конфликти и за израстването им. Детето има право на всякакви чувства, но не на всякакво поведение. Не може да си затваряме очите за недопустими неща, вместо да помагаме. Агресията – шокиращи неща се случват между деца и ескалират публичния дебат, но проблемите се задълбочават, защо? Има различни видове агресия – физическа, пасивна, индиректна, агресивна раздразнителност, агресивно недоверие, ревност и омраза и т.н. Темата е за отделен разговор. Много често омаловажаваме вербалната агресия, както и сарказма и иронията, които са прикрита агресия. Някои родители и учители си позволяват да проявяват такава агресия и тя става модел за реакция на самите деца. Неглижирането също е агресия. Най-големият страх за едно дете е да не загуби вниманието и любовта на родителите. Момиче, което идва при мен тези дни, ми сподели, че изпитва ярост, защото пише съобщения на приятелката си, тя ги seen-ва и не ѝѝ отговаря дори с емотикон. Навремето нямахме електронни устройства и никога не е ставало толкова ясно на секундата, че някой ни игнорира. Децата днес търсят знак, че са забелязани веднага. Какво прави щастливи децата днес? Щастливи са да говорят за нещата, които са им важни. Да бъдат чувани, разбирани и подкрепени. Не знам защо поколението им се заклеймява като „провалено“. Дразня се, когато коментираме конкретни групи като представителни за всички. Повечето деца са добри, мислещи и емпатични. Много различни са от нас. Често са по-информирани. Може да не четат толкова, но получават информация от множество различни канали. Ще ви изненадам, но благодарение на компютърните игри те имат много добра разпределяемост на вниманието. Тепърва ще научаваме повече както за негативите, така и за ползите от игрите, от симултантното ползване на различни дигитални канали дори докато правят нещо друго. Затова, като внимаваме да не „потъват“ в тях, не бива и да ги заклеймяваме. Има изключителни млади хора, на които искрено се възхищавам. Които заслужават нашето уважение. И когато тези деца и младежи усетят, че забелязваме нещо изключително в тях, те са готови да се отблагодарят, да покажат, че могат и още, и още, и още. Мога да разказвам дълго за благородни и талантливи деца. Като за приятеля на един от синовете ми, който научи жестомимичен език, за да снима филм за глухонеми хора, с който сега получава признание на фестивали. Ще го кажа в прав текст – децата ни не са глупави и точно затова не им се ходи на училище. Те усещат, когато им се губи времето, когато институцията или човекът срещу тях не са на нивото им.Промяната започва от учителите Трябва да има повече доверие между родители и учители Автор: Таня Кръстева Промяната започва от учителите facebook-gray-image linkedin-gray-image twitter-gray-image quotes Госпожо Лазарова, какви стъпки трябва да предприемем за промяна на образователната система, за да е в крак с развитието на технологиите? Технологиите се развиват много динамично, което изисква и бърза промяна в образованието. Необходимо е да има по голям акцент върху дигиталните компетентности и умения за използване на цифровите технологии, върху математиката и природните науки. Дълго време бяха пренебрегвани професионалните гимназии. А те могат да подготвят много добре младите хора за професии, свързани именно с компютърните науки и дигиталните умения. В Списъка с професиите за професионално образование и обучение има много нови професионални квалификации в дигиталния сектор. Той ще влезе в сила за учениците от 8. клас още през учебната 2026/2027 г. Необходима е и цялостна промяна на учебните програми. В МОН работим в тази насока и вече сме публикували Визия за промяна на учебните програми. Трябва да се промени философията при изработване на учебните програми и да се промени културата на обучение и учене – от заучаване към умения и компетентности за приложение на знанията. Вероятно в следващите години ще има много нови професии, променящи се, обусловени от развитието и използването на изкуствения интелект. Те ще изискват много по-широк набор от различни знания и умения. Важен момент в промяната е и непрекъснатата квалификация на учителите. Не може да се осъществи каквато и да е промяна без добре подготвени учители. Ще се наложи и промяна в обучението на студентите в педагогическите специалности, които, излизайки от университетите, трябва да отговорят на новата реалност и изискванията на Образование 4.0. В какво обозримо бъдеще може да видим реална промяна в учебната програма? Необходими са поне 4–5 години, за да се променят учебните програми. Няма да стане толкова бързо, колкото ни се иска. Експерти, представители на висши училища, учители, директори и други заинтересовани страни ще участват в различни работни групи за изработване на визии за учебни програми по всеки учебен предмет. Предвиждате засилено изучаване на математика – какви точно ще бъдат нововъведенията в тази посока? Какви са перспективите пред децата, които искат да се насочат към математическо образование след 7. клас? Предвижда се засилено обучение по математика и природни науки. В математическите гимназии ще се запази приемът и след 7. клас. Тази възможност няма да бъде отнета. Това, което се обсъжда, е математическите гимназии да станат специализирани училища, да се разшири приемът в 5. клас и учениците, приети в 5. клас да развиват своите заложби и надграждат математически знания и умения до завършване на средно образование, без да кандидатстват отново след 7. клас в същото училище. В другите училища ще се запази възможността за изучаване на математика в избираема и допълнителна подготовка. Обсъжда се и увеличаване на броя на часовете по математика и природни науки в гимназиалните етапи. Целта е да има повече време за осмисляне и упражнения. Вероятен проблем може да е недостигът на учители по математика и някои природни науки. Преди малко казахте, че децата ще имат нужда от придобиване на нови умения и компетенции – сред тях са критично мислене, комуникация, – смятате ли, че може да залитнем в посока техническа подготовка и да пренебрегнем хуманитарната такава? Не мисля. Обсъжда се и идеята за увеличаване на броя на часовете по български език и литература. Не се подценяват географията и историята. Това са изключително важни предмети за общата подготовка и култура на учениците. Те формират и умения за критично мислене, за комуникация, развиват логическото мислене, както и математиката. Коментира се много, че децата са претоварени с материал и затова не могат да развият функционална грамотност – просто защото, преди да разберат и усвоят даден материал, вече преминават към друг. Какво е вашето мнение и работи ли се в посока облекчаване на учебните програми? Да, децата наистина са претоварени. Това се взема предвид и при изработването на новите учебни програми, както и при промяна на учебните планове. Част от програмите ще бъдат облекчени с намаляване на факти и понятия, а академичното и прекалено тежко учебно съдържание трябва да бъде съобразено с възрастовите особености на учениците, да се прецени дали това са знанията и уменията, които са необходими на всеки ученик. Ще има възможност и за по-ритмично разпределение на учебното съдържание и при промяна на броя на часовете по учебни предмети. Защо има такава голяма разлика в качеството на образованието, което предлагат различните учебни заведения – особено на гимназиално ниво? Има няколко елитни гимназии, за които учениците се готвят да влязат и още от 6. клас ходят по школи и частни уроци, макар че би трябвало да разчитат на знанията, предоставени им от училищното обучение и всички останали? Едно от условията за качествено образование са добре квалифицираните учители, управленски лидерски екипи, позитивна училищна среда, иновативни педагогически идеи, форми и методи на обучение. Включването на учениците в процеса на обучение, поставянето на различни проектни задачи и индивидуалната подкрепа правят училищата желани. И все пак смятам, че най-важни са учителите, които чрез обучението в учебния час мотивират, засилват интереса и намаляват необходимостта от частните уроци. Какво налага дискусията точно сега за въвеждане на религия в училищата? Първо да уточня, че не говорим само за религия, а за религия и възпитание в добро. И сега има възможност за обучение по религия в избираемата и допълнителната подготовка. Идеята е този нов предмет да възпитава в основни човешки ценности. В момента се водят дебати за изучаването на добродетели и религия. Не се ли опитва училището да изземе основни функции на семейството и не противоречи ли на Закона за училищна и предучилищна дейност? Функциите на семейството във възпитанието на децата са основни и определящи. Училището не може да замени семейството. Затова подлагаме на обсъждане този въпрос и искаме да има широко участие. Да чуем повече различни мнения за реализация на идеята. Каква ще е гаранцията, че преподавателите по добродетели ще бъдат с добър интегритет? Гаранция не може да се даде. Предполагам, че всеки учител, който ще преподава добродетели, ще бъде достатъчно подготвен и отговорен за бъдещето на децата, както и всички други учители. Друг много дискутиран въпрос в публичното пространство е намаляване на 15-те дни отсъствие на учениците, които родителите могат да извиняват с бележка. Какво налага тази съвсем наскоро налагана практика да бъде променена? Смятам, че това е добра практика. Наистина има притеснение от страна на учителите, че децата губят много материал и той трудно може да бъде наваксан. Вероятно някои ученици в гимназиален етап биха спекулирали с броя на отсъствията. Но трябва да се има предвид, че не могат да се използват повече от 5 дни наведнъж. Друго нещо, което се забравя, е, че ако един ученик отсъства 25% от часовете по даден предмет, той трябва да държи изпит по него. Може би трябва да има повече доверие между родители и учители.Невидим асистент за учители Практически наръчник за интегриране на изкуствения интелект в образователния процес Автор: Ангел Георгиев, основател на „Синдео“, Светлин Наков, основател на „СофтУни“ и „Даскал GPT“, www.sindeo.org/ai/ Невидим асистент за учители facebook-gray-image linkedin-gray-image twitter-gray-image quotes „Изкуствен интелект в класната стая? Не, благодаря!“ Това беше първата реакция на много от нас, учителите, когато чухме за навлизането на AI в образованието. Имахме основание за притеснение – нали точно човешкият контакт, емпатията и способността да разбираме своите ученици ни правят добри учители? Но светът се променя главоломно. Днес нашите ученици израстват в свят, където технологиите не са лукс, а необходимост. Те са дигитални нинджи, които интуитивно разбират и използват нови технологии. В началото на 2024 г. проучванията показваха, че 70% от българските учители все още не използват изкуствен интелект в работата си, но ситуацията бързо се променя. Истината е, че AI не идва да замени учителите – той идва да ни направи по-ефективни, по-креативни и най-вече да ни даде повече време за това, което е наистина важно: истинското общуване с учениците. Да си го представим като високотехнологичен асистент, който поема досадната административна работа, помага в планирането и ни дава възможност да се съсредоточим върху преподаването. В този наръчник ще разгледаме как можем да превърнем изкуствения интелект от плашещо предизвикателство в полезен съюзник. Ще видим практически примери как технологията може да ни помогне в планирането на учебната година, създаването на учебни материали и оценяването на учениците. Ще научим как да използваме AI разумно и етично, без да губим човешкото докосване в образователния процес. Бъдещето на образованието не е в избора между технология и човешки контакт – то е в намирането на перфектния баланс между двете. Стратегическо планиране с AI Да си представим началото на всяка учебна година – купища документи за подготовка, безкрайни часове в планиране на уроци и постоянната мисъл как да направим учебния процес по-интересен за нашите ученици. Познато, нали? Точно тук на помощ идва изкуственият интелект – не като заместител на учителя, а като верен помощник в ежедневната работа. През последните години технологиите направиха огромна крачка напред и днес разполагаме с интелигентни инструменти, които могат да поемат голяма част от административната работа. Това не е научна фантастика – това е реалност, която може да спести на всеки учител между 10 и 20 часа седмично от рутинни задачи. Да помислим само колко повече време можем да имаме за истинската си работа – общуването с учениците. Как точно работи това? Нека си представим подготовката за новата учебна година. Докато преди трябваше да прекарваме дни наред в създаване на годишни разпределения, сега можем да поискаме от изкуствения интелект да анализира учебната програма и да предложи базов план. Това може да стане с добре зададено запитване към ChatGPT, Claude или Gemini, в което обясняваме на AI инструмента с прости думи, че ни трябва годишно разпределение по определен предмет с точен брой учебни часове, в който да се обхванат конкретните теми. Важно е да описваме много подробно и конкретно всичко, което ни трябва. Разбира се, това е само отправна точка – като учители ние познаваме най-добре нашите ученици и техните нужди. Използваме предложението на AI като основа, която после творчески адаптираме според спецификите на класа. Същото важи и за седмичното планиране. Изкуственият интелект може да ни помогне да организираме учебния материал така, че да редуваме по-тежки с по-леки теми, да включваме разнообразни дейности и да оставяме достатъчно време за упражнения и затвърждаване на знанията. Системата може дори да предложи различни подходи за представяне на един и същ материал, съобразени с различните стилове на учене в класа. Може би най-ценното предимство на изкуствения интелект е способността му да учи от опита. Той може да анализира данни от предходни години – кои методи са работили най-добре, къде учениците са срещали най-много трудности, кои теми са предизвиквали най-голям интерес. Тази информация е безценна за планирането на новата учебна година. Важно е да помним, че технологията не е магическа пръчка. Тя е просто инструмент – много мощен инструмент, – но именно учителят решава как да го използва. Може да започнем да го използваме постепенно. Избираме един аспект от нашата работа, където бихме искали да спестим време, и експериментираме с AI инструментите. Може би ще започнем с автоматизиране на създаването на работни листове с упражнения и задачи или с генериране на идеи за проектни задания. Целта не е да автоматизираме преподаването, а да освободим повече време за това, което правим най-добре – да вдъхновяваме, да обясняваме, да напътстваме. Изкуственият интелект може да генерира перфектен план за урок, но само учителят може да забележи объркания поглед на ученик на последния чин и да намери точните думи, с които да обясни трудния материал. Технологията ни позволява да се фокусираме върху човешката страна на преподаването – изграждането на връзки с учениците, насърчаването на критично мислене и развиването на творчески способности. Разработване на планове за уроци Да си представим, че трябва да подготвим урок за възрожденската литература. Вместо да започнем от нулата, можем да помолим своя AI асистент (например ChatGPT) да ни предложи структура. „Искам да направя 45-минутен урок за Паисий Хилендарски за 10. Клас“ – толкова е достатъчно за начало. AI ще ни предложи основни точки, цели и дори примерно разпределение на времето. Но тук идва важната част – ние сме експертът. Преглеждаме предложението и го правим свое. Добавяме примери от собствения си опит, адаптираме го към особеностите на нашия клас. Може би имаме ученик, който обожава история – включваме повече исторически контекст. Или пък клас, който се вълнува от изкуство – добавяме повече визуални елементи. Създаване на презентации и визуални материали В днешно време учениците са визуални създания – израснали са с екрани и очакват информацията да бъде представена атрактивно. Изкуственият интелект може да ни помогне да създадем впечатляващи визуални материали за минути. Искаме да обясним фотосинтезата? Казваме на AI да създаде поредица от изображения, които показват процеса стъпка по стъпка. Той може да генерира инфографика, която прави сложния процес разбираем и за най-малките. Добавяме малко интерактивност с анимирани елементи и вече имаме урок, който ще грабне вниманието на всички. Генериране на упражнения и тестове Това е може би най-времеемката част от работата на учителя. Създаването на смислени упражнения, които не само проверяват знанията, но и помагат за учението, е истинско предизвикателство. Тук AI блести. Да си представим, че преподаваме математика. Можем да поискаме от AI да генерира: базови задачи за упражнение; по-сложни проблеми за напредналите; текстови задачи, свързани с реалния живот; различни варианти на един и същ проблем. Можем да дадем следното запитване в ChatGPT: „Измисли ми 5 задачи по математика с нарастваща трудност за 6. клас върху темата „Лице на кръг“. И най-хубавото – изкуственият интелект може да създаде не само задачите, но и решенията с обяснения стъпка по стъпка. Адаптиране на материали за различни нива Всеки учител знае, че в един клас има ученици с различни способности и стилове на учене. Някои схващат бързо, други се нуждаят от повече време и обяснения. AI може да ни помогне да създадем материали за всички. За една и съща тема можем да имаме: опростена версия с повече визуални елементи; стандартна версия за основната група; разширена версия с допълнителни предизвикателства; версия с повече практически примери за физически активните ученици. Създаване на интерактивно съдържание Днешните ученици очакват да участват активно в учебния процес. AI може да помогне в създаването на интерактивни елементи, които превръщат пасивното слушане в активно учене: онлайн викторини, които дават моментална обратна връзка; виртуални експерименти за научни концепции; ролеви игри за исторически събития; дигитални работни листове, които се адаптират според отговорите на ученика. Етични насоки За учители: Помним ли първия път, когато използвахме калкулатор в час? Тогава също имаше притеснения, че учениците ще „спрат да мислят“. Днес сме изправени пред подобно предизвикателство, но в много по-голям мащаб. Точно както калкулаторът се превърна в полезен инструмент, така и AI може да бъде наш помощник, ако следваме няколко основни принципа: прозрачност: винаги да обясняваме на учениците кога и как използваме AI; достоверност: проверяваме информацията от AI източници; справедливост: осигуряваме равен достъп до технологиите за всички ученици; поверителност: защитаваме личните данни на учениците. За ученици: Представяме си AI като много умен помощник в библиотеката – може да ни помогне да намерим информация, но не може да мисли вместо нас. Трябва да научим учениците на: критично мислене при използване на изкуствен интелект; разпознаване на достоверни източници; етично използване на технологията; баланс между дигитални и традиционни методи на учене. Стратегии за интегриране на AI в часовете Помним вълнението, когато за първи път показахме YouTube видео в час и видяхме как очите на учениците светват. Интегрирането на изкуствения интелект може да създаде същото вълнение, но с много по-голям образователен ефект. Практически подходи: започваме с малки стъпки: използваме AI за проверка на домашни или създаване на персонализирани упражнения; въвеждаме интерактивни елементи: нека AI генерира въпроси за дискусия в реално време; cъздаваме пространство за експериментиране: даваме възможност на учениците да изследват възможностите на AI в контролирана среда. Методи за активно учене с помощта на изкуствен интелект Да си представим час по история, където учениците не просто четат за Втората световна война, а: използват AI за създаване на интерактивна времева линия; aнализират исторически документи с помощта на AI инструменти; създават виртуални диалози с исторически личности; генерират „какво би станало, ако“ сценарии за обсъждане. Персонализиране на обучението Всеки учител мечтае да даде индивидуално внимание на всеки ученик. AI прави това възможно: автоматично адаптиране на трудността на задачите; проследяване на индивидуалния прогрес; идентифициране на области, нуждаещи се от допълнителна работа; предлагане на персонализирани учебни пътеки. Балансиране между традиционни методи и AI инструменти Не става въпрос за избор между старото и новото, а за намиране на перфектния баланс: като използваме изкуствен интелект за рутинни задачи, освобождаваме време за лично взаимодействие; може да комбинираме традиционни дискусии с AI генерирани материали за обсъждане; запазваме най-доброто от класическите методи, като ги подсилваме с модерни технологии. Развиване на дигитална грамотност Това е може би най-важната част – подготовката на учениците за бъдеще, в което изкуственият интелект ще бъде навсякъде: учим ги как да оценяват информация критично; развиваме умения за ефективно използване на AI инструменти; насърчаваме етично и отговорно използване на технологиите; показваме как изкуственият интелект може да бъде помощник, а не заместител на човешкото мислене. Важно е да запомним, че технологията е само инструмент – магията се случва в пресечната точка между вдъхновяващ учител, мотивиран ученик и правилно използван изкуствен интелект. На финала Пътят към интегрирането на изкуствения интелект в образованието може да изглежда предизвикателен, но не сме сами в това пътуване. Всяка стъпка, която правим към овладяването на тези нови инструменти, е инвестиция в бъдещето на нашите ученици. Не е нужно да преобръщаме изцяло начина си на преподаване за една нощ. Започваме с малки стъпки, експериментираме и постепенно разширяваме използването на AI в класната стая. Най-важното е да останем отворени към новите възможности, които технологията предлага, без да губим от поглед основната си мисия – да вдъхновяваме и образоваме. За да направим тази трансформация по-лесна и структурирана, може да се възползваме от различни специализирани обучения. Редица университети и академии предлагат обучение за използване на AI в образованието. Например приложна академия за образование „Синдео“ се фокусира върху развитието на практически умения, които всеки учител може да приложи в своята класна стая. Пускането на ChatGPT онлайн от OpenAI в края на 2022 г. беше началото на глобалната AI революция. Това изречение е абсолютно клише, но е 100% вярно. Развитието на генеративен изкуствен интелект (AI) през последните години може да се окаже един от най-трансформиращите технологични пробиви в историята на човечеството. Той беше „шок в системата“ за почти всяка област на човешка дейност. В следващите редове ще поговорим за ефекта на генеративния AI върху областта с най-голямо влияние върху бъдещето на човечеството – образованието. С появата на AI чатботовете учители и ученици се озоваха в непозната ситуация. Изведнъж се появи нова, непредсказуема сила, която може да пише есета, да решава математически задачи и почти мигновено да обяснява сложни идеи. Вероятно най-изпращаното съобщение в месеците след ноември 2022 г. е било “ChatGPT току-що ми изкара писмения изпит“. Как се преподава, изпитва и учи при това положение? Първата реакция, разбираемо, беше паника. Образователните институции се опитаха да блокират чатботовете в своите мрежи. Университетите започнаха трескаво да пренаписват етичните си кодекси. Преподавателите изразяваха опасения, че учениците изцяло ще „делегират“ мисленето си на машини. Както драматично се изрази наскоро The Guardian в една своя статия – широкото използване на изкуствен интелект може да „доведе до смъртта на критичното мислене“ сред учениците. Някои дори обявиха края на истинското обучение. От този момент нататък обаче дискусията претърпя много бързо развитие. Преподавателите и като цяло – образователните институции, осъзнаха, че AI е тук, за да остане, и забраната му би била толкова безсмислена, колкото забраната на интернет. Започна нова конструктивна дискусия – как училищата могат да използват тази технология, за да подобрят обучението? От съпротива към революция През 2023 г. учителите по света постепенно започнаха да преминават от страх към разузнаване. Вместо да възприемат ChatGPT единствено като заплаха, много преподаватели започнаха активно да търсят начини да интегрират AI във всекидневната си работа по структуриран и практичен начин. Например учителите филолози започнаха да използват ChatGPT, за да генерират задачи за писане, съобразени с индивидуалните нива на учениците. Учителите по история поискаха от него да пише примерни есета, които учениците да обсъждат, за да усъвършенстват критичното си мислене. Учителите по математика впрегнаха AI, за да разработят упражнения, в които чатботът предлага съвети за решаване стъпка по стъпка вместо окончателни отговори. Чатботовете започнаха да помагат на учителите и „зад кулисите“: за генериране на планове на уроци; идеи за творчески задачи; диференцирани учебни материали за класове със смесени способности и т.н. Накратко – AI започна да се превръща в гъвкав образователен асистент, който не замества преценката на учителя, но облекчава рутинните задачи и разширява начините на преподаване. Всички споменати примери са само капка в морето иновативни начини за използване на AI, изобретявани всекидневно от преподаватели и образователни институции. Този процес на адаптиране увеличи интереса на компаниите за генеративен изкуствен интелект към образованието и инвестициите им в тази област. През май 2024 г. OpenAI обяви ChatGPT Edu – специална образователна версия на своя флагмански продукт, създадена за нуждите на образователните институции. Тогава компанията обяви: „Създадохме ChatGPT Edu, защото видяхме успеха на университети като Оксфордския университет, Wharton School към Университета в Пенсилвания, Тексаския университет в Остин, Щатския университет на Аризона и Колумбийския университет в Ню Йорк с ChatGPT Enterprise (версията на чатбота за големи организации). Преди време базираната в Сан Франциско компания Anthropic представи своя отговор – Claude for Education. Образователната версия на чатбота Claude е ориентирана към исканията на учителите за силни и надеждни AI инструменти за обучение. В голямата схема на нещата генеративният AI започна да превръща в реалност една отдавнашна мечта в образованието – персонализираното обучение. Образователните платформи, базирани на AI, могат да адаптират уроците към нивото и темпото на всеки ученик, да попълват пропуските в знанията в реално време и да препоръчват допълнителни упражнения, когато е необходимо. Нещо повече, изкуственият интелект може да допринесе за борбата с неравния достъп до образование. В мащабен доклад на UNESCO (2024/2025 UNESCO Global Education Monitoring Report) се подчертава, че изкуственият интелект прави образованието по-приобщаващо, като намалява бариерите пред учениците с увреждания, за тези, за които езикът на преподаване не е майчин, и за тези, които живеят в отдалечени райони. В същото време UNESCO предупреждава, че без внимателни политики и инвестиции AI може да задълбочи съществуващите неравенства в образованието, вместо да ги намали. Докато учениците в по-богатите региони имат достъп до мощни AI средства за обучение и персонализирани ресурси, други рискуват да изостанат още повече. AI инструментите за обучение са широко разпространени в образованието в страните с високи доходи. Според AIPRM (компания за пазарни проучвания и анализи в областта на AI) около 44% от децата в тези страни активно използват AI инструменти за работа в училище (AIPRM, юли 2024 г.). В същото време доклад на ООН от януари 2025 г. посочва, че повече от две трети от учениците в средните училища в страните с високи доходи използват генеративни инструменти на AI в обучението си. Предефиниране на ролите: Ученици, учители и изкуствен интелект С навлизането на изкуствения интелект в образованието ролите на учениците и учителите се променят. Учениците вече не са просто пасивни получатели на факти, които да възпроизвеждат срещу оценка. Вместо това те са насърчавани да вземат по-активна роля в собственото си обучение, като използват AI, за да изследват, да задават въпроси и да създават. Сам Олтман, главният изпълнителен директор на OpenAI, призовава учениците да променят фокуса си: вместо да усвояват традиционните умения за (например) кодиране, да се научат как да работят заедно с AI – да го направляват, да му задават въпроси и да прилагат резултатите му по творчески начин. Наблюденията показват, че и без специално обучение те търсят, използват и се справят интуитивно с тази задача. За учителите преходът е по-тежък. Тяхната роля се променя от изнасяне на лекции към това да учат учениците си на критично мислене и как да работят и да учат продуктивно с AI. Тяхна ключова роля остава менторството на учениците в умения, които машините не могат да възпроизведат – като творчество, решаване на проблеми и етично мислене. Естествено, тази промяна поставя нови изисквания към преподавателите. Експертите предупреждават, че без сериозни инвестиции в професионално развитие много преподаватели рискуват да изостанат, докато внедряването на AI в училищата се ускорява. Национално представително (за САЩ) проучване на EdWeek (EdWeek, април, 2025 г.), проведено през есента на 2024 г., установи, че 43% от учителите са преминали поне едно обучение за използване на AI в класната стая. Това означава, че дори в развита страна като САЩ над половината от учителите не са преминали през никакво специализирано обучение. Когато става дума за образование, естествено става дума и за бъдещо кариерно развитие, и за пазара на труда. Наскоро (NBC, The Tonight Show, февруари 2025 г.) Бил Гейтс прогнозира, че AI ще автоматизира повечето човешки дейности още през следващото десетилетие. Това включва и много „офисни“ професии, които доскоро изглеждаха недосегаеми от автоматизация, включително тези на учителите и лекарите. Трябва да добавим, че Гейтс е известен с уменията си да предсказва точно бъдещи развития години преди да се появят видими предпоставки за тях. Възможности и рискове Разбира се, нарастващата роля на изкуствения интелект в образованието е свързана както с рискове, така и с възможности. Един от най-належащите проблеми са академичните измами. Плагиатството с помощта от AI става все по-трудно откриваемо, а смесването на човешки и машинен принос в един текст става все по-сложно, а оттам и трудно за „разплитане“. Както посочва вече цитираната статия на The Guardian, истинската опасност не е само в копирането – тя е в ерозирането на уменията за самостоятелно мислене. Но може би е добре всички за миг да спрем и да се успокоим. В крайна сметка AI може значително да помогнe в образованието. Той обаче със сигурност не може да замени креативността, емпатията и задълбочения опит на учителите от вида Homo sapiens. Какво следва: Интелигентни агенти и учене през целия живот В бъдеще ролята на AI в образованието ще продължи да се задълбочава. Компании като Kira Learning разработват агенти с изкуствен интелект, които биха могли автономно да подпомагат учениците чрез персонализирани учебни програми, кариерни съвети и уроци. Kira е стартъп от Силициевата долина, фокусиран върху използването на изкуствен интелект за обучение в областта на STEM (наука, технологии, инженерство и математика). За разлика от чатботовете, с които сме свикнали, тези „умни“ агенти могат активно да наблюдават напредъка, да предвиждат нуждите от обучение и да предлагат персонализирани насоки с течение на времето. Генералната посока, която се очертава, е образованието да се превърне в пътешествие през целия живот с подкрепата на лични AI наставници. Учениците няма да учат само за училище или за първа работа – те ще се занимават с непрекъснато преквалифициране, като техните AI асистенти ще се развиват заедно с тях. При всички случаи е важно да помним, че – както подчертава Сам Алтман (март 2025 г., Business Insider) – AI не трябва да бъде разглеждан като заместител на човешката амбиция и любопитство, а като инструмент за тяхното засилване. В крайна сметка бъдещето на образованието (а и не само) ще принадлежи на тези, които могат да мислят критично, да се адаптират без страх и да си партнират с машините, вместо да им се подчиняват.Педагозите са без алтернатива Кои са другите критично важни професии, неподчинени на пазара, които трябва да пазим като общество Автор: Милка Гълъбова, ръководител на отдел „Проучвания и консултации“ в „HRS България“ Педагозите са без алтернатива facebook-gray-image linkedin-gray-image twitter-gray-image quotes Безспорно, стремителното развитие на изкуствения интелект преобразява пазара на труда с безпрецедентна скорост. Системи, които само допреди десетилетие ни изглеждаха като научна фантастика, днес вече изпълняват сложни дейности – от анализ на големи обеми данни до творчески дейности като писане, създаване на музика и изображения. Нарастващата способност на AI да изпълнява все по-многопластови задачи поставя фундаментални въпроси за бъдещата роля на човека в икономиката и за устойчивостта на традиционните модели на заетост. Разглеждането на тази сложна тема не може да се ограничи единствено до икономическите измерения. От първостепенно значение е да се отчете и социалната кохезия, която може да бъде сериозно засегната, ако не се подходи проактивно към потенциалните трусове на пазара на труда. Това е така, защото технологичната трансформация може също да увеличи риска от социално неравенство. Докато високообразованите специалисти се радват на нови възможности, нискоквалифицираните работници може да се окажат без алтернатива. Това води до ерозия на средната класа – гръбнак на социалната стабилност. Дебатът трябва да включва и етични съображения при внедряването на AI, като се запазва човешкото достойнство и се избягва обезценяването на труда. Затова защитата на определени професии е пряко свързана със запазването на правото на всеки да бъде активен и равноправен член на обществото, да допринася със своите умения и да се реализира професионално. В този контекст възниква ключовият въпрос кои професии ще останат жизненоважни за обществото и следователно трябва да бъдат защитени чрез целенасочени държавни политики, подкрепа от бизнеса и обществото. Този въпрос може да се превърне в проблем много лесно, ако не му обърнем внимание сега. Бихме могли да разгледаме критично важните професии за всяко общество, като ги разделим в следните групи: Професии, свързани с грижа за човека и емоционална подкрепа: Лекари, медицински сестри, геронтолози, социални работници, психолози, педагози в ранна детска възраст. Погледнем ли демографския хоризонт, ясно виждаме, че тези професии са незаменими поради ред причини, но още поради необходимостта от човешки контакт, емпатия и емоционална интелигентност. Те са от ключово значение за благосъстоянието на уязвимите групи и имат висока социална значимост. Държавни мерки могат да включват финансиране на обучение, регулиране на качеството на грижа, подкрепа за професионално развитие и строги етични стандарти при използване на AI като асистент, но не заместител. Професии, изискващи творчество, критическо мислене и иновации: Учени, изследователи, артисти, дизайнери, писатели, предприемачи. Тези професии са двигатели на прогреса и културата. Човешката креативност е необходима за решаване на сложни проблеми и създаване на нови идеи, както и за запазване на културната идентичност. Държавна защита може да се изрази във финансиране на научни изследвания и културни институции, защита на интелектуална собственост и подкрепа за образование, насърчаващо креативност и критично мислене. Учителите са много повече от просто преподаватели на учебен материал. Те са ментори, вдъхновители, модели за подражание и архитекти на бъдещите поколения. Те притежават уникалната способност да предават не само знания, но и ценности, критично мислене, социални умения и жажда за учене – качества, които трудно могат да бъдат автоматизирани или заменени от изкуствен интелект. Това са само част от групите професии, на които трябва да обърнем специално внимание, когато говорим за закрила. Защото те са неподчинени на пазара, неподвластни на времето и безценни за обществото. От друга страна, бумът на свободно достъпните инструменти с AI през 2022 г. катализира интензивен дебат относно бъдещето на заетостта. Вълни от анализи и прогнози заливат публичното пространство, като се фокусират върху списъци на професии, застрашени от автоматизация. Тези оценки често се основават на допускането, че не само отделни задачи, а цели професии могат да бъдат изместени от новите технологии. В бялата книга „Изкуствен интелект, автоматизация и пазар на труда“ (HRS Bulgaria, 2024) такъв подход се разглежда като прекалено фокусиран върху опасността от автоматизация, тъй като професиите, заклеймени като такива във „висок риск“, често съдържат значителна част от задачи, които са трудни за автоматизиране. Подчертава се необходимостта от адаптация, придобиване на нови умения и продължаващо обучение през целия живот от страна на работещите. Набляга се и на важността компаниите да инвестират в технологии, за да избегнат потенциалните заплахи за изтичане на информация. Според доклада на Световния икономически форум „Бъдещето на работните места 2025“ (Future of Jobs Report, 2025), публикуван на 7 януари 2025 г., глобалният пазар на труда ще претърпи значителни трансформации до 2030 г. Очаква се създаването на около 170 милиона нови работни места, представляващи 14% от настоящата заетост, като същевременно 92 милиона позиции ще бъдат изместени поради технологични иновации, зеления преход, икономически и демографски промени. Това води до нетно увеличение от 78 милиона работни места, или 7% ръст в глобалната заетост. Поради нарастващата нужда от обработка на данни и AI решения сред най-бързо растящите професии се открояват специалисти по големи данни, инженери във финтех индустрията, експерти по изкуствен интелект и машинно обучение, както и разработчици на софтуер и приложения. Също така се очаква значителен ръст в сектора на грижите – медицински сестри, социални работници и специалисти по консултиране, както и в образователната сфера – преподаватели в средното и висшето образование. На другия полюс са позиции, свързани с рутинни и административни задачи – касиери, пощенски служители, банкови чиновници и оператори на данни, – които са сред най-застрашените от автоматизация и технологични промени. В контекста на тези промени социалната отговорност на правителства, бизнеси и образователни институции добива решаващо значение, тъй като възникват два много важни и болезнени въпроса. Първият е, ако внедряването и използването на системи с изкуствен интелект ни помага изключително ефективно с рутинните и повтарящи се задачи или тези, които изискват само валидиране от старши служител, то какво се случва с хората без опит, които тепърва ще се включват на пазара на труда? Една от основните социални функции на рутинната работа – в администрацията, финансите, производството или обслужването – винаги е била осигуряването на входна точка за хора без опит. Началните позиции са мястото, където младите работници натрупват реални умения: професионална етика, отговорност, разбиране за организационни процеси и специфични компетентности в индустрията. Днес обаче в условията на бурно развитие на системи с AI този естествен етап на „обучение чрез работа“ е под заплаха. Изкуственият интелект изключително ефективно автоматизира именно тези начални, повтарящи се задачи, като проверка на документи, въвеждане на данни, стандартизирана комуникация с клиенти, подготовка на първоначални чернови за анализи и отчети. Какъв е рискът? Ако не съществуват „начални позиции“, възникват няколко системни проблема: Затворен цикъл на опит: Компаниите ще търсят служители с вече натрупан практически опит, без да предоставят възможности за натрупване на такъв. Засилване на социалното неравенство: Само младите хора с достъп до стажове, висококачествено образование и професионални мрежи ще успяват да започнат кариера, задълбочавайки разликите между социалните групи. Дефицит на умения в бъдеще: Липсата на ранен практически опит ще доведе до недостиг на квалифицирани специалисти в средносрочен план, когато компаниите ще търсят не просто диплома, а реални компетенции. Какви са възможните решения? Повече форми на „учене чрез работа“. Създаване на повече програми за обучение на работното място и работни стажове, които позволяват на млади професионалисти да работят по реални проекти. Изкуствен интелект като ментор, а не заместител. Компаниите трябва да използват AI не за да изключват начинаещите служители, а за да им предоставят контекстуални насоки, обратна връзка и възможности за ускорено учене. Преосмисляне на „началната роля“. Вместо фокус върху рутинните задачи началните позиции могат да включват повече умения за критично мислене, комуникация и креативност, които изкуственият интелект не може лесно да замести. Технологичният напредък сам по себе си не е нито добър, нито лош. Неговото влияние зависи от начина, по който обществата и организациите го управляват. Ако позволим автоматизацията без съпътстваща подкрепа за новите поколения работници, рискуваме да изградим икономика на затворените врати – бърза, ефективна и недостъпна за мнозина. Затова е важно не само как да бъдем по-иновативни, а как да останем отворени – за младите, за неопитните, за онези, които тепърва ще създават бъдещето. Вторият проблем засяга „преквалификацията“, „повишаването на квалификацията“, „ученето през целия живот“, но замисляме ли се: а какво, ако човекът просто не може да мине на следващо ниво? Не защото е мързелив или не иска, а защото няма нужната образователна база; има когнитивни или възрастови ограничения, животът му е бил ориентиран изцяло към физически труд или просто защото „новото“ е плашещо и твърде абстрактно. Тогава идва рискът от социално изключване, появяват се маргинализирани зони на труд (нископлатени, временни и несигурни позиции), а може да се стигне и до социално напрежение, което поражда гняв, апатия и политическо недоволство. Изправени пред болния демографски въпрос, ускорената автоматизация и навлизането на изкуствения интелект в широк спектър от дейности, нуждата от целенасочени политики за защита на важни професии става все по-осезаема. Икономическото и социалното развитие през следващите десетилетия ще зависи от способността на държавата и обществото да идентифицират критичните за устойчивостта сектори и да инвестират в тяхното адаптиране и укрепване. Своевременните и адекватни действия днес са от решаващо значение за създаване на основата за по-устойчиво и балансирано бъдеще на труда. Алгоритъм за милион Изборът на образование вече не е въпрос само на престиж, а на стратегическа подготовка за несигурно бъдеще Автор: Евгения Пеева, образователен експерт и социален предприемач Алгоритъм за милион facebook-gray-image linkedin-gray-image twitter-gray-image quotes Светът се променя с безпрецедентна скорост. Изборът на образование е стратегическа стъпка към стабилно развитие и успех в едно все по-малко предвидимо бъдеще. Традиционните критерии за престиж, сигурност и доходност вече не са достатъчни. Оценките в дипломата за средно или висше образование също. Важно е да вземем предвид уменията, които ще бъдат ценени и предпочитани в работна среда на постоянна промяна и да изберем образование, което ни подготвя за непредсказуем и динамичен свят. В насоките как да изберем подходящо образование ще тръгна от глобалните прогнози за развитието на пазара на труда и потребността от умения. Наред с общите препоръки кои фактори да обмислим при избора на училище или университет ще предложа и практически стъпки за оптимален процес на ориентиране. Как ще се променят професиите и търсените умения в бъдеще? В началото на 2025 г. Световният икономически форум (СИФ) публикува доклада си за бъдещето на работната сила The Future of Jobs Report 2025. Той прогнозира, че автоматизацията и изкуственият интелект ще доведат до загуба на някои традиционни работни места, но ще създадат нови професионални възможности. Очаква се нетен прираст на работни места до 2030 г., като най-голямо търсене ще има за специалисти по технологии, данни, инженерство, както и в сферата на устойчивото развитие на околната среда. Същевременно някои професии са под сериозен риск от изчезване. Сред тях са длъжности като чиновници по обработка на данни, касиери, банкови служители, счетоводители и административни асистенти. Тези роли са силно податливи на автоматизация и дигитализация, което намалява търсенето им на пазара на труда. На фокус Очакването на работодателите, включили се в изследването на СИФ, е, че следните роли ще бъдат сред най-търсените в средносрочно бъдеще: Технологични роли: Разработчици на софтуер, специалисти по данни, инженери по изкуствен интелект. Нетехнологични роли: Въпреки дигитализацията ще нараства нуждата от здравни специалисти, експерти по образование и психично здраве, устойчиво земеделие и логистика, преподаватели в средното и висшето образование (най-вече свързано с прираста на младото население в по-бедните държави). Креативни и социални професии: Умения като гъвкавост, способност за бързо учене, интердисциплинарно критично мислене и ефективна комуникация ще останат ценни, особено в сфери като маркетинг, дизайн и управление на човешки ресурси. Работодателите определят следните ключови умения на бъдещето: Аналитично и критично мислене – силно свързано с възможността за работа с данни и изкуствен интелект. Технологична грамотност – прилагане на AI, автоматизация и цифрови технологии. Креативност и иновации – способност за генериране на нови идеи и адаптиране към променящи се условия. Емоционална интелигентност и социални умения – комуникация, сътрудничество и взаимодействие в мултикултурна среда. Адаптивност и учене през целия живот – готовност за постоянна преквалификация, нагласа за развитие и отвореност за промяна. Основно заключение на доклада е, че професионалният път на бъдещето няма да бъде линеен – повечето хора ще сменят няколко професии през живота си. Уменията от различни сфери ще бъдат предимство, а традиционните специализации ще се допълват от междудисциплинарни подходи. Традиционно изучаваните знания и заучени модели на мислене, на които разчита в голяма степен българската образователна система, се обезценяват от гледна точка на работодателите на бъдещето. Как се променят образователните институции? В глобален мащаб висшето образование, което е по-близо до работодателите и неизбежно се влияе от промените в търсенето на различни специалисти, претърпява значителни трансформации, за да отговори на динамиката на пазара на труда. Те са в съответствие с тенденциите, анализирани в доклада на СИФ. Дигитализация и интеграция на нови технологии Университетите все по-често внедряват дигитални платформи и инструменти в учебния процес. Онлайн курсове, виртуални класни стаи и използването на изкуствен интелект за персонализирано обучение подготвят студентите за работа в дигитална среда. Интердисциплинарни програми и гъвкави учебни планове За да развиват комплексни умения, много висши учебни заведения предлагат интердисциплинарни програми, които комбинират знания от различни области. Това позволява на студентите да развиват умения, приложими в различни сектори, и да бъдат по-адаптивни към промените на пазара на труда. Фокус върху развитието на меки умения Освен технически знания модерните университети интегрират в програмите си курсове и дейности, насочени към развитието на критично мислене, комуникация и емоционална интелигентност. Партньорства с индустрията и практически опит Много университети установяват партньорства с компании и организации. Това включва стажове, съвместни проекти и менторски програми, които подготвят студентите за непосредствено включване в работната сила след завършване. Интернационализация на образованието Увеличават се обменните програми, международните кампуси и съвместните дипломи. Това предоставя на студентите възможността да придобият глобална перспектива и да се адаптират към различни културни и професионални среди. Средното образование също претърпява значителни промени, за да отговори на съвременните изисквания. В напредничавите училища по света се наблюдава: Дигитализация на учебния процес Училищата интегрират дигитални инструменти и платформи в обучението – електронни учебници, онлайн ресурси, виртуални класни стаи, които не само улесняват достъпа до информация, но и повишават мотивацията на учениците. Иновативни методи на преподаване Включването на нови методи като ролеви игри, проектно-базирано обучение и интерактивни дейности насърчава критичното мислене, креативността и уменията за сътрудничество сред учениците. Компетентностен подход в обучението Фокусът се измества от запаметяване на факти към развиване на ключови компетентности, необходими за успешна реализация в съвременното общество. Това включва социални и граждански умения, дигитална грамотност и умения за учене през целия живот. Глобално образование и устойчиво развитие В учебните програми се интегрират теми, свързани с глобалните процеси, междукултурното разбирателство и устойчивото развитие. Така учениците придобиват компетентности за разбиране на глобалните тенденции и тяхното влияние върху обществото. Професионално образование и обучение Набляга се на усвояването на компетенции, съответстващи на съвременните нужди на пазара на труда. Най-ефективно това се случва чрез партньорства с бизнеса и практически обучения, които подготвят учениците за реални работни условия. Този обзор на основните промени в изискванията на работната среда и подходите към развиване на ключовите умения за успех в бъдеще дава ценен ориентир за критериите за избор на подходящо средно и висше образование. Има няколко ключови въпроси, на които е важно да си отговорим като младеж и родител при анализ на основните фактори, които определят качеството на образованието и реалната подготовка за успешна бъдеща реализация в дадена образователна институция. „Алгоритъм“ за избор на образование За да направим информиран избор, трябва да започнем с отговори на следните въпроси: Какви са дългосрочните ми цели? – Искам ли конкретна професия или по-широка подготовка? Независимо от избраната сфера, дигиталните умения ще са критични за успех във всяка професия на бъдещето. Добре е да заложим на учебни програми с технологичен/ дигитален компонент. Кои умения ще ми бъдат необходими? – Какви компетенции са ценни за моята бъдеща кариера? Добър е изборът на програми, които развиват критично мислене, умения за учене, социално-емоционални умения, работа в екип, ефективна комуникация и творчество. Какви са бъдещите тенденции в сферата, която ме интересува? – Ще бъде ли търсена професията? Как да се подготвим с умения за гъвкавост и адаптация в лицето на неизбежните промени? Каква е реалната добавена стойност на образованието? – Осигурява ли програмата практически знания и възможности за професионална реализация? Какъв е стилът ни на учене? – Предпочитаме ли традиционно академично обучение или практическо приложение? Какви са учебната програма и методите на преподаване? – Горните умения се развиват в училища и университети, които залагат на проектно-базираното обучение и практическите преживявания ръка за ръка с академичната подготовка. Училищата и университетите, които поставят твърде голям акцент върху резултатите на стандартните изпити, често не успяват да отделят нужното учебно време за развитие на компетенциите на бъдещето. Какви извънкласни и практически възможности за развиване на умения предлага институцията? – Ако учебната институция няма партньорства с бизнеса и не реализира стажантски и менторски програми, трудно може да подготви младите хора за реалната работна среда. Най-добрата обратна връзка за нивото на уменията идва от работодателите на терен. Разнообразието на извънкласни дейности както в училище, така и в университета, е значим елемент за развиването на „меките“ умения. Какви са финансовите аспекти? – Оправдана ли е инвестицията спрямо бъдещите възможности? Какви са таксите, наличните стипендии и възможностите за финансиране? Как мога да получа обективна представа за училището/университета? – Добре ли е свързано с бизнеса и международната среда? Как се реализират възпитаниците му? Какви са отзивите от тях? Струва ли си да се консултирам с кариерен специалист? – Един добър съвет може да насочи избора в правилната посока и да помогне за по-ясно разбиране на възможностите. Изборът на образование вече не е въпрос само на престиж, а на стратегическа подготовка за несигурно бъдеще. Най-добрият избор е този, който осигурява не само академични знания, но и развива гъвкави умения, критично мислене и способност за адаптация.Гласът, който не чуваме Диагнозата на учениците Гласът, който не чуваме Снимка: Shutterstock facebook-gray-image linkedin-gray-image twitter-gray-image quotes Лора, 8 г., 1. клас Какво е за теб мечтаното училище? В мечтаното училище има хубав стол , хубава храна, чисти маси и столове. В стола искам да има прозорци и малко цветя. Да има хубави класни стаи, чисти и подредени. Да има добри учители, да не се нервират за всичко, да са търпеливи, да преподават интересни уроци. Децата да са добри и да си поддържат стаят чиста, да си спазват правилата и да не се отделят от групата, а да се движат в строй. Учителите да ни дават да правим каквото си искаме на двора. В петък децата да си избират в кой час да отидат и да си изберат учител. Искам в първи клас също да има компютърно моделиране. Да има възможност да учим японски, италиански, немски, испански и английски и всеки да си избира в коя група да отиде, групата да е максимум 12 деца. Искам да учим за планетите, Космоса и Вселената. Искам да има час по летене на метла, а училището да е като замък. Залата за футбол да се превръща в ледена пързалка. Целият салон по физическо да е направен от стъкло и да се вижда небето, но да не ти свети слънцето в очите. Какво ти харесва в любимия учител? Любимата ми учителка е госпожа Кадилова. Обяснява ни интересни неща, мила е към децата, кара ни се за добро и така научаваме грешките си и повече не ги повтаряме. Какъв е смисълът на училището? Да се учим, да се възпитаваме, да си намираме нови приятели. Защо ходиш на училище? За да се забавлявам, за да съм умна, за да съм възпитана, за да си намирам приятели, да се уча да чета, да пиша красиво, да мисля, да разсъждавам. Какво искаш да постигнеш? Да стана добра кънкьорка, да съм добра пианистка. Да ме изберат в НПМГ, за да уча за природата и малко математика, искам да уча биология, химия, физика. Искам да стана ветеринарен лекар или библиотекарка. Какво не искаш да виждаш в училище? Не искам да виждам в училище как някой се чувства зле или някой да удря друг и не искам да виждам госпожата да се чувства зле. Какво искаш да учиш, а го няма в училище? Космонавтика. Да учим как се прави машина на времето. Да има час по пиано и да има кънки на лед. Симеон, 9 г. 3. клас Какво е за теб мечтаното училище? За мен мечтаното училище е с много различни предмети, добри учители, красиви стаи. Какво е за теб добър учител? Да не се кара. Ако някой си е полегнал например, госпожата да не му се кара: „Хайде веднага стани“. Да обясняват добре. Да преподават без злоба, с мило отношение. Какво не искаш да виждаш в училище? Не искам да виждам лоши учители и деца, които се бият, и такива, които мързелуват. Какво искаш да научиш в училище? Много неща. Ако искам например да стана пилот, трябва да науча много различни неща, в много различни предмети. Филип, 10 г., 4. клас Какво е за теб мечтаното училище? В моето мечтано училище всеки ден има един час по история, дълъг поне 60 минути. Учителите се концентрират едновременно върху знанията, но и върху спорта, защото трябва да си силен, а не клечка. Хем учиш, хем прекарваш много време навън. По математика децата искам да са изпитвани на дъската, за да се разбере дали са разбрали урока, и така да бъде по всеки предмет. По физическо няма да се правят нормативи. Да има хубаво футболно игрище с изкуствена трева, да има баскетболно игрище, на което кошовете да са качествени. Училището отвън да е с хубава бяла мазилка, а отвътре да е, както моето си училище. Да се поддържа ред в тоалетните. Да има много голяма библиотека с много книги и удобни места за четене и почивка (барбарони), както е в нашето училище сега. Какъв е смисълът на училището? Училището е важно за учене и за разговаряне с приятели. Защото ако само се учи, за някой това ще е мъчение, затова е хубаво и да се общува с приятели. Защо ходиш на училище? За да уча, за да се забавлявам и да разговарям с приятелите си. Какво искаш да постигнеш? Аз искам да стана или добър инженер, или добър баскетболист и да играя в „Лейкърс“ или „Чикаго Булс“. Или да стана много добър вратар и да отида в „Барса“ или AC Milan. Искам да съм много добър по история. Кой ти е любимият учител и какво ти харесва в него? Любимият ми учител е учителят по история – Петър Йоцов. В него ми харесва това, че разказва случките от историята толкова добре, че си ги представяш живо в ума. Преподава много добре, много е мил и много забавен. Какво не искаш да виждаш в училище? е искам да видя някой да се наранява или да наранява друг. Никой не трябва да бъде изгонен. Не искам да има обиди между съученици. Какво искаш да учиш, а го няма в училище? Как се правят анимационни филми, програмиране. Борис, 11 г., 5. клас Какво е за теб мечтаното училище? Училище, в което се учим още от малки да караме коли, да се учи дизайн. Всеки да си избира предметите, които да учи, но математика, български език, английски език, физика, биология, химия и историята ще бъдат задължителни. Как трябва да преподават учителите? Да преподават, както преподават и сега, но да не правят толкова много забележки, когато кихнеш например. Как преподава любимият ти учител? Любимите ми учители са по физическо и история. По физическо ни е г-н Хардалиев, при който започваме часовете така: първо се строяваме, после правим загрявка и след това се разпределяме и играем футбол, волейбол и други неща. Другият ми любим учител е Петьо Иванов по история. В неговия час седим на барбарони. Той обяснява толкова добре, че всеки може да разбере урока по история. Прави ни планове, които много ни помагат. Какво не искаш да виждаш в училище? Не искам да виждам учители, които правят забележки за най-малкото нещо. Иска ми се и децата да са по-дисциплинирани. Какъв е смисълът на училището? Да ти помогне да постигнеш мечтите си, целите си, да направиш нещо за развитието на света, не само за себе си, както Томас Едисън например. Адел, 13 г., 6. клас Какво ти харесва в училище и какво би искала да се промени? Харесвам проектитe, които измислят за малките деца в нашето училище. Имаме куклен театър, говорим за пристрастяване и зависимости, правят много неща за общата ни култура. Също ми харесва, че ни дават да правим повече презентации. Искам в часа на класа да говорим по повече теми, но иначе е чудесен предмет, защото там може да обсъждаме, да си подобряваме социалните умения и да изразяваме собствено мнение. Не одобрявам, че се претоварват децата от най-ранна възраст. Трябва по-леко да се преподава, защото, като претоварваш децата, училището не е забавно, става прилично с един ад, да кажем. И после родителите се чудят, защо някои деца имат проблеми. Много често ни дават много материал, притискат ни. Децата нямат време за себе си, нямат почивка. Те си мислят, че трябва винаги да учим. Дават ни много домашни за събота и неделя и за кратките ваканции – те тогава защо съществуват? Другото е, че учителите малко са загубили умението да учат. Учителите да учат – това ли наистина имаш предвид? Да, и да преподават, и да учат. Например, когато преподават, да не четат само плановете на урока или някаква презентация. Уроците в учебниците са изразени сложно, с думи, които повечето деца не разбират. И мисля, че учителят трябва да вземе тази отговорност и да им го разкаже по-разбираемо. Може да ни даде примери. Не да искат да зубрим, а да запомним най-важното. Когато има проблем - някаква ситуация с насилие или дете не се справи добре, или постъпи погрешно, учителите трябва да вземат мерки, да разговарят, да обясняват, а не само да правят забележки или да не им пука. Това е по-разумно, защото, като вземеш от времето си, ще спечелиш повече време. Какъв предмет, който нямате в училище, би искала да имате? Трябва да се учат много спортове, не само волейбол и футбол. Да има уроци за живота – като за пътните знаци, но по всички теми. Да учим сред природата, а не в класната стая. Също може да учим дейности, които са извършвали хората, преди да имат технологии, за да не го губим този опит. Да учим по време на екскурзии и в музеите, за да виждаме предмета, за който ни разказват. Учиш ли с GhatGPT? Да, но не го използвам, за да ми пише домашните, а за да ми събира информация, прави го по-добре от Google. Помагат ми и видеата в YouTube и „Уча се“. Как си представяш училищата в бъдещето? По-нови и по-приемливи. Да не са в сив или бежов цвят, а в ярки и спокойни цветове. Да имат големи дворове с игрища и с градини с пейки и някои предмети да се вземат навън. Да имаме автомати за пречистена вода. Класните стаи да са подредени и с хубави мебели, защото в по-подредените места се учи по-добре. Елена, 7. клас, 14 г. Какво от образованието, което си получила до този момент, смяташ, че ще ти е полезно? Смятам, че основните знания по всички предмети ще ми бъдат полезни. Така получавам богата обща култура. Владеенето на чужд език в днешно време също е задължително, особено английски. Важен е и българският език, за да сме грамотни както писмено, така и говоримо. Разбира се, има и много излишна информация, която няма да ни е необходима за в бъдеще. Какво не успяваш да научиш в училище, а смяташ, че ще ти е необходимо? Може би е добре да имаме повече практически задачи, например да правим опити по природните науки, да гледаме повече видеа и образователни филми по география и история, да правим повече проекти и да работим в екип. Ако беше министър на образованието, какви промени би въвела в училище? Щях да намаля учебния материал, защото смятам, че се изучават много излишни неща. Също ще намаля и броя на часовете, защото се преуморяваме твърде много, когато почти всеки ден имаме по 7 часа. Раниците са много тежки и ще трябва да помисля и за този проблем. Бих направила така, че някои часове да се провеждат на открито. Смяташ ли, че натоварването в училище е нормално? В никакъв случай не е нормално. Ние, учениците, не можем да се справим с многото учебен материал, който трябва да научим, и с многото домашни, които трябва да пишем всеки ден. Така не ни остава време да развиваме своите интереси, да разширяваме мирогледа си и за други неща извън учебния материал. Даниел, 14 г., 8. клас Какъв е смисълът на училището? Да получиш ценни знания, да ти помогне да се ориентираш кои са силните ти страни, с какво би искал да се занимаваш – да имаш основата, върху която да надграждаш знанията си. Защо ходиш на училище? Заради ученето, разбира се, но трябва да кажа, че и приятелите са важни. С тях винаги е забавно дори когато имаме тежки уроци. Помагаме си един на друг и прекарваме страхотно времето заедно. Те правят училището далеч по-приятно място. Kакви промени би въвел в българското училище? Първо, бих направил часовете по-кратки, за да не са така изморителни. Би било много хубаво, ако уроците се представят по-интересно, ако има повече чисто практически неща. Мисля, че ще е хубаво, ако учениците – особено по-големите – имат повече свобода на избор относно учебния материал. Бих премахнал задължителните униформи. Според мен е важно всеки ученик да има възможност да изразява себе си, включително чрез облеклото си. Също така бих обновил класните стаи и спортните съоръжения. Иска ми се като цяло да имаме една по-модерна учебна среда. Смяташ ли, че натоварването в училище е нормално? Има по-трудни периоди. Например за мен най-предизвикателният беше подготовката за НВО в 7. клас. Имах много уроци, упражнения, пробни тестове – понякога всичко това беше изтощително. Научих обаче значението на постоянството и добрата организация. Какво искаш да постигнеш? Искам да науча достатъчно добре испанския език, така че да продължа образованието си в испаноговоряща страна. Харесва ми културата, искам да я опозная по-добре. Смятам, че ще имам и много повече възможности за развитие. Аделина, 18 г., 12. клас Какво от образованието, което си получила до този момент, смяташ, че ще ти е полезно? Това, което със сигурност ми е дало образованието досега, е дисциплина. Научих се да полагам усилия, да се справям с отговорности, да работя с крайни срокове и да си разпределям времето. Освен това благодарение изцяло на училищната подготовка успях да науча два чужди езика - английски и немски. Какво не успя да научиш в училище, а смяташ, че ще ти е необходимо, за да се реализираш? Има прекалено много неща, които не учим в училище, но в същото време се очаква от нас да знаем. Финансова грамотност, как работи данъчната система, как се попълват документи, какво значи да имаш застраховка, как да управляваме личния си бюджет. Това са все неща, които са част от ежедневието на всеки възрастен човек, но никой не ни ги обяснява. Очаква се просто да ги „научим с времето“, но според мен училището трябва да ни подготвя и за реалния живот, а не само за изпити. Ако беше министър на образованието, какви промени би въвела в българското училище? Бих интегрирала по-голямо разнообразие от автори в литературата, включително класици като Шекспир и Джейн Остин, заедно със съвременни произведения, които говорят за актуални проблеми. Според мен липсата на устни изпити, които изискват от учениците да изразяват собственото си мнение, е голям проблем на българското образование. Например във френската система част от финалните изпити са устни, което позволява на учениците да демонстрират различен вид умения. У нас матурите ни поставят в рамките на „правилния“ отговор. Вместо от ранна детска възраст да се питаме какво е искал да каже авторът, трябва да се задават въпроси като „Какво мислиш ти за това?“. България е на последно място по функционална грамотност в ЕС, което показва, че има достатъчно проблеми, върху които министерството може да се фокусира, вместо да създава още чрез добавянето на нов материал и допълнителни предмети. Практиката трябва да е на първо място в учебния процес, а теорията да бъде на второ. Смяташ ли, че натоварването в училище е нормално? Тук има много фактори – в кое училище учиш, в кой град живееш, колко изобщо се трудиш и те интересуват оценките ти, защото няма смисъл да се лъжем – в България всеки може да завърши гимназия с почти минимални усилия. Друг е въпросът с какви оценки. Ако трябва да съм честна, лично за мен най-трудните ми години в училище със сигурност бяха периодът 5.–7. клас. В седми клас се вкарват нови и доста сериозни предмети като физика, химия и биология, които са голямо затруднение за мнозинството ученици. Има ли учители, които са те вдъхновили? Разкажи за тях. Най-вдъхновяващи за мен са били учителите, които са строги, но справедливи. През последните три години ми преподаваше един от най-вдъхновяващите за мен хора – г-жа Ирина Васева. На първата родителска среща се обърна към мен и каза: „Аз разделям хората на два типа – Хомо сапиенс и табуретки. Ти от кой тип искаш да си?“. Тези реплики се запечатаха в съзнанието ми и оттогава ме мотивират никога да не влизам в категорията „табуретка“, а да говоря, когато имам какво да кажа, и да изразявам мнението си с увереност. Къде смяташ да продължиш образованието си и защо? Реших да уча икономика и международни отношения в Испания, защото не вярвам, че на този етап има университет в България, който да ми предложи нивото на обучение, което търся. България има добри програми в области като медицина, компютърни науки и право. В много от специалностите у нас обаче все още липсва достатъчна практическа насоченост, което за мен е съществен недостатък. Мисля, че последните няколко години показаха колко бързо се променя светът и че най-важното, което трябва да вземем от образованието си, не е просто знания, а способността да се адаптираме. Колкото по-бързо училищата, университетите и най-вече Министерството на образованието и самите депутати осъзнаят необходимостта от промени, толкова по-близо ще сме до образование, което наистина подготвя хората за реалния свят.Винаги търся и визуализирам ученика на бъдещето В ЧСМУ „Откривател“ образованието е много повече от усвояване на знания – то е процес на откривателство, творчество и личностно израстване, споделя Анна-Мария Йоцова, педагогически директор и съосновател Снимки: ЧСМУ „Откривател Винаги търся и визуализирам ученика на бъдещето facebook-gray-image linkedin-gray-image twitter-gray-image quotes Какви са предимствата на това, че учебната ви програма съчетава по хармоничен начин Монтесори подхода и принципите на IB образованието? Програмите на International Baccalaureate (IB) са в пълен синхрон с философията ни за цялостно развитие на личността, свобода с отговорност, взаимосвързаност в общностите, стремежа към личностно майсторство и сътрудничество, която се корени и в Монтесори визията за образование. Стремежът е да подкрепим децата да развият себе си в способни личности, които да имат знанията, уменията и светоусещането за принос към другите, света и природата. Фокусът върху уменията за мислене, комуникация, изследване, сътрудничество и функциониране на високо ниво са приоритет както в IB програмите, така и в Монтесори подходите. Дълбоко вярваме в изграждането на силен характер у учениците – развиваме качества като фокус, устойчивост, почтеност, отговорност, емпатия и емоционална интелигентност, които са неразделна част от тяхното личностно развитие. Образованието е процес, а всяко ново учебно преживяване надгражда предишния опит на учениците, като ги вдъхновява да дават най-доброто от себе си и да бъдат автентични в представянето на наученото. Именно за да дадем път на тази прогресия в уменията за мислене, изследване, креативност и концептуално разбиране, въведохме програмите на IB от предучилищна възраст до 12. клас. Какво означават училище и ученик на бъдещето – какво се крие зад тези определения? Като Монтесори педагог съм се научила винаги да търся и визуализирам ученика, който още не е тук – ученика на бъдещето. Концепции като „училище на бъдещето“ и „ученик на бъдещето“ включват дълбока трансформация на подходите към учене и преподаване, като отразяват нуждите на света и професиите, които още не съществуват. В контекста на динамичното развитие на света в ерата на поликриза училището не трябва да бъде място, където само се предават знания, а пространство, което вдъхновява, насърчава мисленето, стимулира креативността и изгражда умения за живот в глобализирания и динамичен свят. Ролята на учителите е да бъдат не само преподаватели, а ментори, вдъхновители и водачи, които подпомагат учениците в развитието на техните уникални таланти и способности. Каква е ролята на глобалното мислене за учениците и какво развива у тях този не само учебен, но и житейски подход? То развива у тях умения за разбиране на различията и сходствата между културите, отношение към глобалните предизвикателства и умения за сътрудничество с хора от различни среди и с различни гледни точки. Чрез глобалното мислене учениците се учат да анализират социални, екологични и икономически въпроси от много перспективи, като развиват критично мислене, емпатия и адаптивност. Те разбират, че решенията им имат глобално въздействие и че тяхната роля в обществото е част от по-голямата картина, което ги мотивира да бъдат отговорни граждани и да се ангажират с положителни промени в света. В „Откривател“ насърчаваме развитието на глобално мислене във всички учебни предмети. Няколко поредни години учениците ни участват в международната инициатива „Монтесори модел Обединени нации“ (MMUN), а миналата година създадохме програмата MAGIC – динамична инициатива, която ангажира учениците в решаването на реални предизвикателства, свързани с Целите за устойчиво развитие (SDGs) на Обединените нации. От тази есен освен в PYP и MYP програмите училище „Откривател“ се готви да посрещне и ученици в 11. и 12. клас в IB Diploma Programme (DP) – с какво тази програма е ценна за завършващите и какви възможности се откриват пред тях за следващата им образователна стъпка? Естествена стъпка е да въведем IB Diploma Programme за ученици в 11. и 12. клас върху изградените солидни основи в начален, прои гимназиален етап. Това е златен стандарт за квалификация за прием в университети в цял свят. Програмата за начален етап (PYP) насърчава любознателността, креативността и основните трансдисциплинарни умения, докато Програмата за про- и гимназиален етап (MYP) задълбочава концептуалното разбиране, критичното мислене и интердисциплинарното обучение. Програмата за втори гимназиален етап (DP) ще продължи тази прогресия, като предостави строга академична рамка, която предизвиква учениците да мислят креативно и критично, да прилагат знанията си в сложни, реални контексти, да развиват изследователски и лидерски умения чрез Теория на познанието (TOK), Разширено есе (EE) и Творчество, действие, служба (CAS). Приемът е отворен и вече записваме ученици в 11. клас, които предстои да започват своето вълнуващо DP пътешествие през септември 2025 г. Как си представяте образованието в България след 10 години и съответно училище „Откривател“ в тази визия? Вероятно образованието в България ще бъде по-актуално, динамично и ориентирано към практическото приложение на знанията. Ще видим все по-голямо интегриране на технологии, персонализирани учебни пътеки и интердисциплинарни подходи. Нашата визия е „Откривател“ да продължи да бъде лидер в образователната трансформация, като насърчава отлични постижения, креативност и лидерство и дава пример в образователната реформа в България и Балканския регион. Училище, в което ученето е вдъхновяващо, децата не просто натрупват знания, а се учат как да ги прилагат с увереност, креативност и социална отговорност. Анна-Мария Йоцова е педагогически директор и съосновател на ЧСМУ „Откривател“. Тя има 3–6, 6–12, 12–18 AMI Монтесори диплома, магистър е по педагогика, социална работа и психология, MBA бизнес управление. За 5 години - 55 пъти повече ученици Ако имах възможност, още утре бих премахнал еднообразието и механичното заучаване от образователната система, споделя Росен Герасимов, директор на ЧПГИКН „Академик Благовест Сендов“ За 5 години - 55 пъти повече ученици Господин Герасимов, как популяризирате Частна професионална гимназия по информатика и компютърни науки „Академик Благовест Сендов“? Ръководството на гимназията доказа способността си да адаптира стратегиите си спрямо икономическите предизвикателства в IT сектора и динамично променящите се интереси на подрастващите. За пет години имаме 55 пъти повече ученици. Наред с високото качество на образование и възпитание училището предлага обучение в иновативните специалности „Приложно програмиране“, „Графичен дизайн“ и „Програмиране на изкуствен интелект“. Професионалното обучение се осъществява от преподаватели с международен опит в САЩ и Канада. От новата учебна година ще имаме занимания по киберсигурност, които ще подготвят учениците в тази критично важна сфера. Какво е уникалното в модела на вашата гимназия? Успехът ни се основава на нашата етика и на ценностите ни, които ни правят различни от конкурентите. Ние сме фокусирани върху предоставянето на високо качество на обучение и не правим компромис с това. В резултат следват по-добро образование, по-добра реализация и по-високо материално осигуряване на завършващите. Екипът, който стои зад мен, споделя моите ценности за образованието и сме като едно голямо семейство. Всички в него са висококвалифицирани професионалисти, които преминават през редица обучения, квалификации и програми за личностно усъвършенстване. Какви ученици търсите? Търсим млади хора с любопитен ум, стремеж към развитие и желание да израстват не само академично, но и като личности. Ценим учениците, които задават въпроси, търсят отговори, не се страхуват да експериментират и са готови да се учат от опита си. За нас най-важни са вътрешната мотивация и стремежът към знание – ние сме тук, за да ги насърчаваме и подкрепяме. Как мотивирате подрастващите да са активни участници в учебния процес? Като развиваме творчеството и критичното мислене, подготвяме учениците за динамичния свят на утрешния ден и същевременно изграждаме техния характер и ценностите им. С екип от талантливи и отдадени преподаватели създаваме среда, в която децата учат с радост, развиват своята вътрешна мотивация и изграждат качества като отговорност, почтеност и съпричастност. Високите им постижения на олимпиадите по английски и руски език са повод за гордост. Бихте ли споделили какво обогатява техния живот извън учебния процес? За краткото време на нашето съществуване ние успяхме активно да се включим в различни проекти, национални програми („Заедно в изкуствата и спорта“, „България – образователни маршрути“), състезания („Аз мога – тук и сега“), конкурси („Българските архитектурни паметници и макети“), олимпиади и да защитим достойно името на патрона ни акад. Благовест Сендов. Създадохме безплатна „Школа за таланти“, насочена към две специалности – „Програмиране“ и „Графичен дизайн“. Активно работи Ученическият съвет, провеждащ различни благотворителни дейности, Ден на самоуправлението, тържества и др. Клубовете по роботика, шах, тенис на маса, футбол, ски и плуване обогатяват училищния живот. Как гарантирате високото качество на обучение и реализацията на учениците? Разполагаме с професионално оборудвано учебно тв студио, 3D принтери, дронове и собствен Data-center. Включването в мероприятията от плана за развитие на Българската асоциация на частните училища (БАЧУ), съвместната работа с представители на IT бизнеса, партньорството с Академия „Телерик“ мотивират учениците и създават у тях чувство за принадлежност към общността. Това води както до обмяна на добри практики, така и до създаване имидж на гимназията, което я прави разпознаваема. Ако можехте да промените нещо в образователната система още утре, какво би било то? Бих премахнал еднообразието и акцента върху механичното заучаване. Бих изградил система, която насърчава практическите умения, работата по проекти и интердисциплинарния подход. Вярвам, че младите хора трябва да разбират не само „какво“, но и „защо“ и „как“ – за да бъдат конкурентоспособни и подготвени за динамичния свят извън класната стая. С какво ще обогатите дейността си през следващата учебна година? Безупречната ни материална база ще бъде заменена с още по-добра. Гимназията ще се премести в нова, модерно оборудвана сграда, където ще подготвяме бъдещите IT специалисти на България. В заключение ще завърша с думите на акад. Благовест Сендов: „Всичко може да стане, но не всеки може да го направи“. Ние можем! Какъв съвет бихте дали на родител, чието дете се колебае дали да избере вашето училище? Бих казал: „Ако искате детето ви да учи в среда, която го чува, подкрепя и вдъхновява, нашето училище е правилният избор. Тук не просто предаваме знания – ние помагаме на младите хора да изградят увереност, характер и умения, които ще им служат цял живот“. Гимназия по информатика и компютърни науки „Академик Благовест Сендов“ е първата частна гимназия в областта на IT технологиите в гр. Пловдив. Основната ù мисия е да изгради целеустремени личности, които имат задълбочени теоретични и практични познания в областта на IT и дигиталните технологии. Споделеното лидерство Модерната база на НБУ включва Радио-телевизионен център, ателиета по стъкло и керамика, музикални зали, университетски театър и галерия „УниАрт“ Споделеното лидерство Нов български университет (www.nbu.bg) е най-големият недържавен университет в България. С над 50- програми в различни области предлага модерна материална база, практически обучения и международни партньорства. НБУ утвърждава своята роля като иновативна образователна институция, която не само подготвя студенти, но и изгражда лидери с визия и мисия. Постига това с модел на споделено лидерство между преподаватели и студенти. Фокусът върху студента е основен принцип в образователната философия на НБУ. Университетът осигурява индивидуален избор на програми, курсове и менторска подкрепа, както и интердисциплинарно, практически ориентирано обучение с широкопрофилно общо образование. Чрез майнър програмите – втора специалност, студентите имат възможност да развиват знания и в други професионални направления, разширявайки своята експертиза. Активното им участие в проекти, събития и научни инициативи подпомага тяхното личностно и професионално израстване. Връзката между университета и бизнеса се осъществява чрез различни проекти, „Рекламна академия“, майсторските класове, ежегодния форум „Кариери и студенти“ и много други. Международни дейности, като членството в ERUA, партньорството със CITY College, University of York Europe Campus, осигуряват различни форми на мобилности и изява на студентите извън страната. Физическата среда е от ключово значение за стимулиране на иновациите и творчеството. Модерната база на НБУ включва Радио-телевизионен център, ателиета по стъкло и керамика, музикални зали, университетски театър и галерия „УниАрт“ – всички те предлагат платформа за развитие на практически умения и креативност. Важна нова придобивка е библиотеката „Богдан Богданов“ в памет на създателя на НБУ. Мултифункционалната сграда е символ на идеите на проф. Богданов за Нов български университет като пространство за изграждане на цялостни, независими личности с широка култура. Студентските клубове в НБУ играят важна роля в изграждането на лидерски и организационни умения, които подготвят студентите за бъдещата им роля в обществото. Те надграждат обучението и дават възможност на младите хора да проявяват инициативност, да работят в екип и да развиват предприемаческо мислене. Чрез всички тези инициативи НБУ създава среда, в която студентите се развиват като адаптивни и иновативни лидери. Платформа за иновации В ерата на AI преподавателят вече не е просто източник на знание, а модератор и вдъхновител, който насърчава критично мислене и креативност, споделя д-р Георги Текев, изпълнителен директор на НБУ Как студентите влияят върху решенията в НБУ чрез споделеното лидерство? Моята лична мисия като изпълнителен директор е да провокирам инициативността на студентите в оформянето на облика на университета. Смятам, че така НБУ все по-убедено се превръща в пространство, в което младите хора се чувстват у дома си. Преди 3 месеца предложих на нашите студенти по архитектура да се включат в проекта за изграждане на нова многофункционална сграда в кампуса. Идейните проекти и архитектурното задание, които те изработиха със своите преподаватели, са впечатляващи. Как подкрепяте личностното развитие на поколението Z? Поколението Z цени автентичността, толерантността и гъвкавостта в кариерния път. НБУ отговаря на тези нужди чрез кариерни събития, срещи с работодатели, подкрепа за startup компании и пътуващи семинари, които свързват студентите с бизнеса и насърчават техния професионален напредък, както и развитието на техни собствени проекти и бизнеси. Как изкуственият интелект променя ролята на преподавателя? В ерата на AI преподавателят вече не е просто източник на знание, а модератор и вдъхновител, който насърчава критично мислене и креативност. И преподавателите, и студентите осъзнават нуждата от ефективно адаптиране на образователните процеси към технологиите, както и поставяне на фокуса върху отговорното прилагане на AI в различни контексти. Как ще се развива НБУ в следващите 10 години? НБУ е ориентиран към иновациите в образованието още от създаването си. Днес продължаваме нашата мисия още по-смело. В момента обучаваме над 10 000 студенти и знаем, че те са избрали НБУ именно защото университетът не се бои да бъде разнообразна общност, в която се срещат най-различни личности, характери и интереси. За нас това е ценност и в нашия стратегически план за развитие през следващите години се фокусираме както върху усъвършенстването на учебните програми и форми на обучение чрез интердисциплинарност и гъвкавост, така и върху редица други аспекти, които влияят върху образованието – средата, общността, интернационализацията, контакта с външното обкръжение и т.н. Разбира се, важно за нас е и развитието ни като изследователски университет. Имаме много на брой успешни учебно-практически изследователски звена, които развиват проекти, използвайки потенциала и енергията на преподаватели и студенти. Вярвам, че бъдещето е в създаването на подобна добавена стойност – възможността студенти от различни програми да работят под менторството на преподаватели и да създават различни проекти, включително в активна връзка с външната среда. Имаме много успешни примери в тази посока и твърдо вярваме, че сме на прав път. Предай нататък Парадоксално е, че във времена на изобилие от информация и възможности изборът на посоката е толкова сложен Автор: Магдалена Мартева Предай нататък facebook-gray-image linkedin-gray-image twitter-gray-image quotes Менторството е преди всичко процес, а не еднократно действие, в който опитни и знаещи професионалисти насочват, подкрепят и вдъхновяват младежи в началото на кариерния им път. Датира от древността, когато приемствеността е била от съществено значение за запазването на опита и знанията в общността, поради което опитните и мъдри членове на обществото са имали важната задача да бъдат наставници на младите. Процесът е бил йерархично подреден и ясен. В днешни дни подкрепата е по-важна от всякога. Едва ли има друг период в човешката история, в който вземането на решения за бъдещето е било толкова трудна задача. Парадоксално е, че във времена на изобилие от информация и възможности изборът на посоката е толкова сложен. Затруднени са децата, но и родителите, които се справяме понякога доста колебливо с ролята си на наставници. Да си учиш уроците не е достатъчно Менторството е закодирано в концепцията за образователна система и всеки от нас има поне един учител, който е оставил траен отпечатък в създанието му – като размах на преподаване и поглед върху учебния материал, като лично отношение. Завърших гимназия през 90-те години. Учителят ми по математика твърдеше, че по негови наблюдения 10% от учениците имат вродена дарба и/или упорство, които ще ги водят напред, независимо от всички обстоятелства. Останалите 90% се нуждаят от учителя и точно от него зависи какво ще се случи с тези деца – дали ще открият своите силни страни, дали ще бъдат систематични в усвояването на знания и умения, в поставянето и постигането на цели. Вярвам, че това съотношение не се е променило съществено и децата днес имат нужда от своя учител, който да бъде добрият пример и генератор на мечти. Още повече че традиционният образователен процес не дава отговор на въпроса как и за какво да бъдат използвани тези знания. Учителите подпомагат децата, но имат все по-малко време за индивидуална работа извън натоварената учебна програма. Отговорността за бъдещето в нова парадигма Какво да правя, след като завърша? Кои са професиите на бъдещето? Как да разбера в коя научна област съм най-добър? Конкретният избор не е от първостепенно значение. На фокус е изграждането на личен механизъм за вземане на решения, който да работи през целия живот. Професионалното ориентиране вече не е еднократен процес, а поредица от действия, които изискват допълнителна квалификация, непрестанно учене и подобряване на уменията. Предприемането на резки кариерни завои е вече реалност и все по-вероятно явление за много професии, които може би ще бъдат трансформирани или дори няма да съществуват. В организационен план училището като консервативна система не успява да въведе с нужната скорост извънкласни или класни дейности, които да обучават децата на умения като работа с информационни източници, междуличностни отношения, презентационни умения, отношение към околната среда, гражданско участие. От другата страна, са родителите, които в повечето случаи несъмнено полагат усилия, говорят с децата си, разказват им за различните професии и света около нас, отговарят на трудните въпроси. Но не всички отделят това време. И тогава компенсират със записване на възможно най-голям брой извънкласни дейности като спорт, езици, забавна математика и театър, като разчитат, че така детето само ще намери своя ритъм. Модерното менторство – възможно решение Концепцията за систематичното менторство набира все по-широка популярност в сферата на образованието и личностното развитие. В условията на технологична революция, глобализация и качествени промени в пазара на труда подрастващите се нуждаят повече от всякога от подкрепа и експертност в развитието на умения и професионална ориентация. Менторските програми предлагат именно тази подкрепа, като съчетават опита на утвърдени професионалисти в обучението и бизнеса с енергията и амбициите на младото поколение. Менторството е взаимодействие, което служи като коректив и за менторите, които имат необходимост от калибриране на подходите си, за да продължат да разширяват кръгозора на младежите и да ги подготвят за предизвикателствата в живота. Организираното менторство предоставя възможност за изграждане на професионални мрежи, развитие на критично мислене, придобиване на практически умения и повишаване на самоувереността – качества, които са от решаващо значение за първите стъпки в света на професионалната реализация. Какво развива менторството? Умения за разбиране на света като взаимосвързана система; емоционална интелигентност, взаимодействие с другите и екипна работа; комуникация и активно слушане; умение за формулиране на идеи и изграждане на сложни концепции; критично мислене и решаване на проблеми чрез иновативни решения; лидерски умения: чрез примера на своите ментори, участниците в програмите се учат как да поемат отговорност и да вдъхновяват околните. Европейска практика в менторските програми В рамките на европейските инициативи менторството се разглежда като стратегически инструмент за насърчаване на иновациите, устойчивостта и социалната кохезия. Сред най-значимите програми можем да отличим: Erasmus Mentoring Program – програмата на Европейската комисия, част от програма Erasmus+, която предлага възможности за обмен на опит и знания между млади таланти и опитни професионалисти. Целта е да се насърчат мобилността, междукултурният диалог и професионалното развитие. European Mentoring and Coaching Council обединява ментори от цяла Европа. Организацията е основана през 1992 г. и е една от най-влиятелните в разработването, прилагането и популяризирането на добри практики в областта на менторството. Mentor Me Europe подкрепя млади хора от различни европейски държави. Менторство и програми в България Концепцията за менторство акумулира все повече доверие от страна на ученици, учители и родители и професионални общности в страната. Набира все по-голяма популярност като ефективен инструмент за личностно, професионално и образователно развитие. Реализират се редица менторски програми, които обхващат различни сфери – от предприемачество, технологии и образование до социална интеграция и равен достъп до възможности. Явен е стремежът за създаване на устойчиви модели за подкрепа чрез развитие на национални мрежи и създаване на регионални хъбове за подкрепа. „Тийноватор България“ е образователна менторска програма за ученици от 10. и 11. клас, която насърчава предприемаческото мислене и развива ключови умения за XXI век. Програмата стартира в България през 2018 г. и се провежда в партньорство с училища в цялата страна. Програмата е 8-месечна и започва с Уикенд на идеите. В рамките на обучителната програма учениците генерират и развиват екипно собствени стартъп идеи, подкрепяни от опитни предприемачи и експерти от различни сектори. Освен бизнес ориентиране младежите развиват меки умения като работа в екип, критическо мислене, креативност и възможност да тестват идеите си в защитена среда. Във финалния за състезанието етап учениците представят идеите си пред жури от инвеститори и бизнес лидери. „Заедно в час“ развива своята дейност вече 15 години. В мисията на организацията е да осигури равен достъп до качествено образование за всяко дете в България, като достига до най-малките населени места. Влиза в училищата, които с трудност се справят със задачата да задържат учениците в класната стая. Специфично за програмата е, че прави собствен подбор и обучение на специалисти от различни области, които са готови да влязат в ролята на учители. Програмата е с продължителност две години и включва интензивно педагогическо обучение, практика и менторска подкрепа. Организацията работи активно и с управленските и педагогическите екипи в училищата. Целта е да се усъвършенстват методите на преподаване и да се представи учебното съдържание по ангажиращ за учениците начин. Бизнесът в страната също припознава и подкрепя с дарения мисията на „Заедно в час“. ABLE Mentor е програма за индивидуално менторство на ученици с цел да придобият знания и умения извън класните стаи. Създадена е през 2013 г. от група приятели, обединени от членството си в Асоциацията на българските лидери и предприемачи – ABLE. Инициативата е разработена като инструмент за справяне с недостатъчното кариерно и академично ориентиране в горните гимназиални класове. Програмата е с продължителност три месеца и се провежда два пъти годишно – през пролетта и есента. В нея всеки ученик се свързва с личен ментор, с когото работи по конкретен проект в една от следните сфери: личностно развитие, социална кауза или бизнес идея. Менторите са с разнообразен опит. Програмата обхваща 13 града, като до този момент има 22 издания. През нея са преминали над 3500 ученици от 10. и 11. клас. Mentor the Young е тримесечна менторска програма за младежи на възраст от 18–25 години. Тя е фокусирани върху професионалната реализация на студентите и индивидуалното менторство. Организаторите концентрират сили и енергия и в създаването на алумни общност от обучени младежи и ментори. Платформата предлага и групови събития, уъркшопи, мрежови срещи и полезни лекции с участието на личности от бизнеса. „Junior Achievement България“ е създадена през 1997 г. и се фокусира върху обучителни и менторски програми в областта на предприемачество, финансова грамотност и професионални умения. Организацията успява да достигне до над 30 000 ученици годишно в цялата страна чрез състезания, конкурси и обучения. JA работи в тясно сътрудничество с бизнеса и професионалисти от различни области. Въпреки че описаните менторски програми се стремят да предоставят подкрепа с национално покритие съществуват и много регионални програми, които предлагат решения, съобразени със специфичните нужди на различните общности. Голяма част от тях подкрепят млади хора, които попадат или са застрашени от попадане в категория NEETs (Not in Employment, Education and Training).Неизбежната реалност: Образование през целия живот Младите хора, които днес се дипломират, вероятно ще сменят поне 2–3 различни професии през живота си, а някои от тях все още дори не съществуват Автор: Мая Николич, член на УС на Българската конфедерация по заетостта и управляващ собственик на „Астреа Рикрутмънт“ Неизбежната реалност: Образование през целия живот facebook-gray-image linkedin-gray-image twitter-gray-image quotes През последните десетилетия идеята за образование през целия живот е тема на многобройни дебати и програми. Днешната реалност на бързо развиващите се технологии превръща тази идея в необходимост. Възможностите и предизвикателствата, които AI носи, поставят изцяло нови изисквания към образователните системи и обществото като цяло. Новата реалност е адаптация към променящия се пазар на труда AI вече трансформира глобалния пазар на труда. Наблюдаваме автоматизация на редица рутинни професии като банкови консултанти, служители в колцентър, счетоводни операции, касиери, преводачи и дори адвокати. Според различни прогнози между 20 и 40% от съществуващите работни места могат да бъдат автоматизирани през следващите 10 до 15 години. За много хора това означава не само необходимост да сменят професията си, но и да усвояват напълно нови умения в зряла възраст. Един от най-големите проблеми е, че традиционният модел на образование не е подготвен за подобни промени. Класическият кариерен модел „избираш професия на 18 години и я практикуваш до пенсия“ вече изглежда остарял. Младите хора, които днес се дипломират, вероятно ще сменят поне 2–3 различни професии през живота си, а някои от тях все още дори не съществуват. Средното образование е подготовка за динамичното технологично бъдеще Едно от най-важните предизвикателства пред средното образование е да научи учениците как да бъдат адаптивни. Вместо да се фокусира само върху теоретични знания, системата трябва да развива умения като критично мислене, креативност и способност за бързо усвояване на нови знания. В страни като Финландия и Сингапур вече се правят опити да се създадат програми, които да подготвят учениците за работа в динамична среда. Финландските училища например въвеждат междупредметни курсове, които развиват умения за решаване на реални проблеми – умения, които ще бъдат критично важни в бъдеще. Българската образователна система също прави стъпки в тази посока, но все още остава много работа. Включването на повече практически курсове, развитие на технологични и дигитални компетенции и насърчаване на проектно-базирано обучение са ключови за успеха на бъдещите поколения. Образователните институции трябва да преосмислят модела си на обучение Висшето образование също е изправено пред предизвикателството да се адаптира. Все повече хора се питат дали е оправдано да инвестират 4–5 години в специалност, която може да бъде неактуална в следващите 10 години. Вместо това университетите трябва да се ориентират към по-гъвкави форми на обучение, които позволяват на студентите да актуализират знанията си през целия живот. Трябва да се разработят образователни програми със значително по-кратък срок на обучение, които да бъдат в синхрон с динамиката на бързо развиващата се глобална дигитализация. Водещи университети като MIT и Stanford вече предлагат онлайн курсове и програми за обучение през целия живот, достъпни за хора на различна възраст и с различни професии. Тази гъвкавост позволява на студентите да придобиват специфични умения в точното време, когато те са им необходими. В България някои университети също започват да въвеждат подобни инициативи, но те все още не са масово разпространени. От важно значение е преквалификацията, тя е ключ към устойчивостта Една от най-спешните задачи е създаването на ефективни програми за преквалификация. Държавите с развита икономика вече внедряват такива инициативи. Например в Германия програмата Weiterbildung предоставя възможности за обучение на възрастни чрез субсидирани курсове и партньорства с индустрията. В Сингапур програмата SkillsFuture предлага на всички граждани ваучери за обучение, които могат да се използват за курсове, сертифицирани от правителството. В България обаче тези усилия са ограничени. Държавата, бизнесът и академичните среди трябва да работят заедно, за да създадат по-добри условия за преквалификация на хората в зряла възраст. Това включва създаване на финансови стимули, гъвкави курсове и достъп до съвременни технологии. Какво можем да направим? За да бъде обществото ни готово за предизвикателствата на бъдещето, трябва да се предприемат редица стъпки. Средното и висшето образование трябва да поставят акцент върху умения като критично мислене, работа в екип, креативност и дигитална грамотност. Държавата и бизнесът трябва да инвестират в развитието на обучение през целия живот чрез субсидии, ваучери и данъчни облекчения. Образователните институции трябва да осигурят достъп до съвременни технологии и дигитални инструменти за всички ученици и възрастни. Университетите и компаниите трябва да работят заедно, за да създават програми, които съответстват на нуждите на пазара на труда. Обществото трябва да насърчава идеята, че ученето не свършва с дипломирането, а е постоянен процес. Образованието през целия живот вече не е само опция, а неизбежна необходимост. Междупредметни курсове във финландските училища – умения за бъдещето Финландската образователна система насърчава феноменално базираното обучение (Phenomenon-Based Learning, PhBL), което обединява различни дисциплини в практически, проблемно ориентирани проекти. Учениците в междупредметните курсове работят по практически проекти, свързани с устойчиво развитие, интелигентни градове и дигитална грамотност. Те развиват умения за сътрудничество, критично мислене и иновации, като използват технологии, урбанистика и икономика за решаване на реални проблеми. Обучението насърчава креативността чрез разработка на бизнес идеи, програмиране и анализ на дигиталната среда. Обучение през целия живот – ключът към кариерен растеж Програмите в тази насока на институции като MIT, Stanford и германските Weiterbildung центрове осигуряват непрекъснато професионално развитие. Те включват курсове по изкуствен интелект, лидерство, биотехнологии и бизнес трансформации, адаптирани към нуждите на съвременния пазар. Финансовата подкрепа чрез ваучери, фирмени субсидии и държавни инициативи като SkillsFuture в Сингапур улеснява достъпа до качествено образование. Програмата цели да подготви работната сила за бъдещето, като насърчава професионалното развитие, преквалификацията и ученето чрез практика.Госпожо Бирова, разкажете ни повече за курсовете на KoalaKids Academy. Кои от тях привличат най-голям интерес? В KoalaKids Academy даваме възможност за обучение в различни направления в зависимост от желанията и нуждите на децата. Постарали сме се да има избор както от академичните курсове по български език, математика и английски език, така и от по-специфични и различни като ораторско майсторство, т.нар. смелоговорене, където целим децата да преодолеят притеснението си от изява, да подобрят своя изказ и комуникативните си умения, да развият увереност и индивидуалност. Курсът „Забавна математика“ е също много предпочитан, тъй като чрез интерактивни методи и игрови похвати децата научават числата, формите, величините, смятат, развиват логическото си мислене, подобряват вниманието и концентрацията си. Заниманията им помагат да се чувстват мотивирани и по-добре подготвени за часовете в училище. Друг предпочитан курс е „Готови за първи клас“, в който запознаваме бъдещите първокласници с учебната среда, предоставяме им базови знания по основните предмети, придобиват умения за писане и смятане, получават възможност за ефективно общуване със своите връстници. Идеята ни е да погледнат на ученето като на нещо приятно и градивно. На какъв подход залагате при обучението на децата? При обучението поставяме акцент на авторските програми и методики, които съм разработвала в продължение на години практика и наблюдение върху тяхната ефективност. Залагаме на индивидуалния подход към всяко дете, съобразен с неговите лични потребности. Това е от ключово значение за неговия напредък и за успеха му, защото всяко дете по различен начин и с различно темпо възприема и усвоява новата информация. Ако това не бъде съобразено, детето лесно ще изгуби мотивация и желание за учене. Заниманията и дейностите ни са подходящи за деца на възраст от 2 до 12 години в различни направления. В полудневната ни образователна занималня за малчугани от 2 до 5 години предоставяме специализирани дейности, работим целенасочено за развитието на когнитивните процеси, фината и грубата моторика, сензорната интеграция, стимулираме проговарянето чрез различни техники, учим децата да изразяват себе си чрез творчество, спомагаме адаптацията и тяхната социализация. В другите ни занимални – ученическа и лятна – освен обясняването на материала, подготовката на домашните, игрите и забавлението учим децата на уважение, овладяване на емоциите и подобряване на цялостното им поведение и отношение не само към учебния процес, но и към живота като цяло. Какви личностни качества се стремите да изградите у учениците си? Мисията ни е да вдъхновяваме децата да получават нови знания и умения чрез различни игри, интерактивни методи и авторски подходи в приятелска и дружелюбна среда. Освен това се стремим да изграждат самоувереност, да се учат на самостоятелност, да имат смелостта да разкриват своя потенциал, да заявяват себе си, превръщайки се в успешни и уверени хора в бъдеще. Подготовката за НВО след 4. и 7. клас е ключова за учениците. Защо традиционната образователна система не се справя с подготовката на тези деца? Съгласна съм с вас, че подготовката за НВО на учениците е от съществено значение за успешното им представяне на изпитите. Смятам, че многото на брой деца в клас не дава възможност за индивидуално отношение и подход към различните потребности на всеки ученик, което създава предпоставка за натрупването на пропуски в материала. Децата се разсейват лесно, трудно им е да се фокусират и да останат дълго време концентрирани, затова ролята на учителите е ключова – да умеят да задържат тяхното внимание и да ги мотивират да учат и придобиват нови знания. Допълнителните курсовете следват изучавания материал от учебната програма, като акцентът се поставя върху затрудненията на ученика, така че те да бъдат напълно преодолени, а знанията – затвърдени. Нашата основна цел е да постигаме реални резултати и напредък при всеки наш ученик. Спортът играе важна роля в развитието на децата. Какви са вашите инициативи в тази насока? За съжаление, децата прекарват по-голяма част от свободното си време пред телевизора или телефона, вместо да спортуват и изграждат здравословни навици. От нас, родителите, зависи да променим това, предоставяйки им нови възможности за приятно и пълноценно оползотворяване на времето. По този повод ние от KoalaKids Academy с грижа и любов създадохме програмата KoalaKids Sport and Gym, която представлява комбинация от гимнастически упражнения, детски фитнес и щафетни игри. Родителите често търсят баланс между академичното развитие и свободното време на децата. Как KoalaKids Academy помага за изграждането на този баланс? За нас както качественото обучение, така и качественото забавление са важни. Предоставяме възможност за пълноценни занимания през свободното време на децата с нашите терапевтични и творчески работилници KoalaKids Art Therapy. Чрез тях развиваме въображението и фината моторика, даваме възможност на децата да проявяват креативност и сръчност, докато рисуват, апликират, оцветяват, моделират, изобретяват и какво ли още не. В групата от 2 до 5 години освен творчество в заниманията включваме образователни и развиващи игри, работим върху паметта, концентрацията, координацията. Имаме и спортни дейности, които подпомагат грубата моторика. Всички занимания са различни и вълнуващи, което гарантира забавлението на децата. Какви цели си поставяте за развитието на KoalaKids Academy? Целта ни е да имаме възможност да се докоснем до повече деца, които да обучаваме и да правим успешни и щастливи, на които да вдъхнем вяра в способностите, да покажем, че с правилни насоки и отношение, с труд и упоритост всичко може да се постигне. Искаме да бъдем проводник на доброто, истинското и ценното. Стъпка по стъпка към мечтаната среда Започваме с малки пилотни проекти, които демонстрират ползите от новите методи, след което търсим по-широка подкрепа, казва Петя Йосифова, директор на ДГ 48 „Братя Грим“ Автор: Таня Кръстева Снимки: Личен архив, ДГ 48 „Братя Грим“ Стъпка по стъпка към мечтаната среда facebook-gray-image linkedin-gray-image twitter-gray-image quotes Госпожо Йосифова, вие сте държавна детска градина, но непрекъснато правите нововъведения. Какво ви мотивира да търсите и да прилагате нови подходи в работата с децата? Макар и да сме общинска институция, ние вярваме, че образованието в ранна детска възраст трябва постоянно да еволюира. Мотивацията ни произтича от няколко ключови фактора. На първо място – децата днес растат в съвсем различна среда от поколенията преди тях. Технологиите, достъпът до информация и динамиката на съвременния живот изискват нови подходи. Водещи са ни убежденията, че всяко дете заслужава най-добрата възможна подготовка за бъдещето и че ранното детство е фундаментален период за развитие. Внедряването на иновативни методи не е самоцел, а начин да предоставим на децата многообразие от възможности да развият потенциала си в безопасна и стимулираща среда. Не на последно място мотивират ни радостта и ентусиазмът, които виждаме в очите на децата, когато им предлагаме нови, вълнуващи начини за учене и развитие. Тяхната естествена любознателност и стремежът им към откривателство са най-силният двигател за нашите усилия. Как търсите и събирате подкрепа за новите начинания в детската градина? Имате групи, в които прилагате методите на Монтесори, имате мултисензорна зала и работите по международни проекти. Подходът ни към нововъведенията е многостранен. Първо, инвестираме много време в изграждане на силна общност – от родители, учители и партньори. Започваме с малки пилотни проекти, които демонстрират ползите от новите методи, след което търсим по-широка подкрепа. За Монтесори групите например започнахме с обучение на няколко учители и създаване на една експериментална група. След като родителите видяха положителните резултати, интересът нарасна и това ни позволи да разширим програмата. За мултисензорната зала започнахме с малък пилотен проект, финансиран частично от родителското настоятелство и частично от дарения от местния бизнес. Използваме създадената мултисензорната среда за различни цели. Преди всичко тя е пространство, което стимулира всички сетива на децата в контролирана среда – с различни текстури, светлини, звуци, аромати. Това е особено ценно за деца със специални образователни потребности, тъй като подпомага сензорната интеграция, но е полезно и за всички останали деца. Залата включва интерактивни светлинни панели, тактилни пътеки, звукови инсталации, ароматерапия и релаксиращи кътове. Използваме я както за терапевтични сесии с нашия психолог и ресурсен учител, така и за специални образователни занимания, свързани със сетивното възприятие. Децата обичат също така „тихите часове“ в сензорната зала, когато могат да релаксират и да се успокоят в комфортна среда. Наблюдаваме значително подобрение в концентрацията и емоционалната регулация след прекарано време в залата. За международните проекти ключово беше изграждането на мрежа от контакти с европейски образователни институции и активно търсене на възможности за сътрудничество. Започнахме с участие в образователни форуми и постепенно развихме партньорства, които прераснаха в съвместни проекти. Важно е да отбележа, че зад всяка успешна иновация стои екип от отдадени педагози, които вярват в това, което правят. Без тяхната всеотдайност и без ентусиазма им никоя инициатива не би могла да се реализира успешно. Както споменахме, вие прилагате елементи от методите на Монтесори. Как подготвяте учителите за работа по тези методи? Подготовката на учителите е от изключително значение за успешното прилагане на методите на Монтесори. Подготовката на нашите учители за работа с Монтесори методите включва няколко етапа: Първо, организираме теоретично обучение, провеждано от сертифицирани Монтесори специалисти. То обхваща философията, принципите и научните основи на метода. След това преминаваме към практическо обучение, където учителите се запознават с различните материали и дейности, характерни за Монтесори средата. Осигуряваме и възможности за наблюдение на работа в действащи Монтесори групи от страната. Това дава на нашите педагози ценен поглед върху практическото приложение на метода и вдъхновение за собствената им работа. Важна част от подготовката е и постоянната обмяна на опит между колегите. Организираме вътрешни семинари, на които учителите споделят своите успехи, предизвикателства и решения. Това създава общност на споделено учене и взаимна подкрепа. Осигуряваме достъп до актуална литература, онлайн ресурси и възможности за продължаващо професионално развитие. Учителите непрекъснато обогатяват своите знания и умения, което гарантира високо качество на прилагане на метода. Също така инвестираме в качествени Монтесори материали и адаптираме средата в съответните групи. Важно е учителите да имат не само теоретични знания, но и практически опит с методиката. Какви резултати наблюдавате от прилагането на тези методи? Резултатите от прилагането на иновативни методи, включително елементи от Монтесори педагогиката, са многоаспектни и впечатляващи. Забележително е как децата развиват способност за самостоятелно решаване на проблеми и как това повишава тяхната увереност. Най-видимата промяна е в повишената самостоятелност на децата. Те демонстрират способност да се грижат за себе си и за средата си, да вземат решения и да поемат отговорност за своите действия. Това е особено ценно качество, което им дава увереност и подготовка за бъдещето. Наблюдаваме значително повишаване на концентрацията и способността за фокусирано внимание. Децата могат да работят продължително време върху задачи, които са избрали сами и които отговарят на техните интереси и ниво на развитие. Забелязваме и подобрена социална динамика. Децата развиват умения за сътрудничество, за мирно разрешаване на конфликти и за взаимопомощ. В смесените възрастови групи по-големите естествено поемат ролята на наставници на по-малките, което насърчава емпатията и чувството за общност. Родителите споделят, че виждат позитивна промяна в поведението на децата и у дома – по-голяма отговорност и по-добра организация. Разкажете ни малко повече за партньорството ви с датски институции по международни проекти като REFEE. Какъв е датският подход в подготовката на децата и приложим ли е у нас? Партньорството ни с датски образователни институции, особено в рамките на проекта „Реформа на образованието в ранна детска възраст в Източна Европа – България“ (REFEE), е изключително обогатяващо за нас. Проектът ни дава ценна перспектива върху различни образователни подходи. Датският модел поставя силен акцент върху: - Учене чрез игра; - Прекарване на значително време на открито, независимо от времето; - Насърчаване на детската автономия; - Фокус върху социално-емоционално благополучие; - По-малко структурирано време и повече свободна игра. Предизвикателството е да балансираме тези подходи с очакванията на българската образователна система и културни традиции, макар и с адаптации. Например увеличихме времето за игра навън и преструктурирахме пространствата в градината, за да насърчим по-автономна игра. Относно приложимостта в България – убедена съм, че много елементи от датския подход могат успешно да се адаптират към нашия контекст. Разбира се, има културни различия и ограничения в инфраструктурата, които трябва да се вземат предвид. Но основните принципи – уважение към детската автономия, обучение чрез преживяване и тясна връзка с природата – са универсално ценни. Как ангажирате родителите в образователния процес и какво е тяхното участие в ежедневните дейности на децата? Ангажирането на родителите е един от стълбовете на нашия подход. Вярваме, че образованието е партньорство между детската градина и семейството, и полагаме целенасочени усилия да включим родителите на различни нива. Започваме с редовна и прозрачна комуникация. Освен традиционните родителски срещи използваме дигитална платформа, чрез която родителите получават ежедневна информация за дейностите на децата, снимки от значими моменти и предстоящи събития. Организираме и тематични семинари за родители, на които представяме педагогическите методи, които използваме, и начините, по които могат да бъдат подкрепени у дома. Забелязваме, че когато родителите разбират философията зад нашите подходи, те стават много по-подкрепящи и активни в образователния процес. Насърчаваме активното участие на родителите в ежедневието на детската градина. Имаме „отворени дни“, когато родителите могат да наблюдават и да участват в дейностите. Също така каним родители да споделят своите професии или хобита с децата – имали сме посещения от лекари, музиканти, готвачи, които организират интерактивни занимания. Разбира се, степента на участие варира в зависимост от възможностите на всяко семейство, но се стремим да създадем множество различни възможности, така че всеки родител да може да намери подходящ начин да се включи. Какво най-много ви затруднява да работите в желаната посока? Срещате ли пречки? Макар да сме постигнали много, сблъскваме се и с редица предизвикателства. Най-значимите от тях са свързани с бюрократичните изисквания и ограниченията на нормативната уредба, която невинаги е в синхрон със съвременните педагогически подходи. Понякога се налага да балансираме между иновациите, които искаме да въведем, и формалните изисквания, които трябва да спазваме. Друго сериозно предизвикателство е финансовото осигуряване на нововъведенията. Като общинска институция разполагаме с ограничен бюджет, а много от иновативните материали и оборудване са скъпи. Това ни принуждава да търсим допълнително финансиране чрез проекти и спонсорства, което изисква време и усилия. Предизвикателство представлява и осигуряването на непрекъснато професионално развитие на учителите. Качествените обучения често са скъпи, а времето, необходимо за тях, трябва да се балансира с ежедневните задължения. Въпреки това смятаме, че инвестицията в учителите е най-важната, която можем да направим. Понякога срещаме съпротива към промените – както от страна на някои колеги, така и от страна на родители, които се чувстват по-комфортно с традиционните методи. Преодоляването на тази съпротива изисква много диалог, търпение и постепенно изграждане на доверие чрез демонстриране на резултатите. В какво оставаме длъжници на децата? На първо място това е осигуряването на достатъчно време и пространство за свободна игра. В ежедневието на съвременните деца има твърде много структурирани дейности и твърде малко възможности за свободно изследване и неструктурирана игра, която е изключително важна за развитието им. Друга област е развитието на емоционалната интелигентност. Въпреки че все повече осъзнаваме нейното значение, образователната система като цяло все още поставя по-голям акцент върху когнитивните умения, отколкото върху емоционалната грамотност. Оставаме длъжници и в осигуряването на истинско приобщаващо образование. Въпреки напредъка в тази посока все още има какво да се желае по отношение на подкрепата за деца със специални образователни потребности и тяхната пълноценна интеграция. Не на последно място бих посочила и дигиталното образование. Живеем във време на бързо развиващи се технологии и макар да е важно да ограничаваме екранното време в ранна детска възраст, също така е важно да подготвим децата за отговорно и креативно използване на технологиите. В крайна сметка може би най-големият ни дълг към децата е да създадем образователна система, която наистина отговаря на нуждите на XXI век – система, която насърчава не само знанията, но и уменията за учене през целия живот, критичното мислене, креативността и емоционалната интелигентност. Нашата мисия е да адресираме тези пропуски, доколкото можем, в рамките на нашата детска градина, като вярваме, че всяка малка стъпка води до значима промяна в живота на децата. Глобално мислене от ранна възраст Ако успеем да покажем резултати, да докажем ефективността на ранната образователна инвестиция, можем да вдъхновим и системни реформи, казва Тони Пачевски, управител на ABC KinderCare , какви са разликите между една добра детска градина и едно истински вдъхновяващо пространство? Разликата е в това какво преживяване създаваш за детето всеки ден. Добрата детска градина се грижи децата да са в безопасност, да получат базови грижи и обучение. Истински вдъхновяващото пространство обаче отива много по-далеч – то поставя детето в центъра като активен участник, който изследва, пита, експериментира. В ABC KinderCare създаваме среда, която вдъхновява любопитство, учи децата чрез игра и възпитава в самостоятелност. Стараем се да градим култура на уважение, креативност и развитие – както за децата, така и за учителите. Какви са предизвикателствата и ползите от създаването на мултикултурна образователна общност в ранна детска възраст? Мултикултурната среда носи огромно богатство, но и отговорности. В нашите групи често имаме деца от различни националности. Това изисква високо ниво на емпатия, гъвкавост и междукултурна осъзнатост от страна на педагогическия екип. Предизвикателствата са свързани с езиковата адаптация, различията в семейните ценности и комуникационните стилове. Но ползите за децата са много повече – те се научават от най-ранна възраст на толерантност, приемане, и културна чувствителност. Те израстват с отворено съзнание за света и за различните хора в него. Какви предимства носи прилагането на международни програми като IPC (International Preschool Curriculum) и IEYC (International Early Years Curriculum) в български контекст? IPC и IEYC са изключително добре структурирани програми, които отговарят на съвременните образователни нужди – с фокус върху проектно базирано обучение, интердисциплинарност и социално-емоционално развитие. Съчетаваме основите на програмата с националната рамка за предучилищно образование и добавяме теми, свързани с местната култура, традиции и празници. Работим в тясно партньорство със Софийския университет, катедра „Предучилищна и начална училищна педагогика“, за методическо обогатяване и подготовка на кадри, които разбират нуждата от интеркултурна и съвременна педагогика. Как играта може да бъде използвана като инструмент за задълбочено учене? Играта е най-естествената форма на учене за децата в ранна възраст. Тя не е просто забавление – тя е среда за експериментиране, решаване на проблеми, изграждане на логика и емоционална регулация. Чрез игрови сценарии ние можем да наблюдаваме, насърчаваме и разширяваме детските знания и умения. В ABC KinderCare използваме игрови центрове, ролеви игри и творчески ателиета като част от ежедневната учебна програма. Какво значение има активното участие на родителите в ежедневния образователен процес на детето? Силната връзка с родителите е една от основите на нашия модел. Гордеем се с нашия Алумни клуб. Родителите са първите възпитатели и наши партньори. Ние ги включваме чрез регулярни срещи, открити уроци, ежедневна обратна връзка и дигитални платформи. В същото време педагогът запазва своята професионална автономия. Балансът идва от взаимно уважение и ясната комуникация. Как частните детски образователни институции като ABC KinderCare могат да бъдат пример и двигател за по-широка промяна? Като гъвкави структури частните образователни институции имат възможност да въвеждат нови методи, да експериментират, да инвестират в екипите си и да поставят по-високи стандарти. Ние от ABC KinderCare споделяме нашия опит с публични партньори, организираме обучения и работим с университети и НПО сектора. Промяната не е въпрос на противопоставяне между частно и държавно, а на обединение около добрите практики. Ако успеем да покажем резултати, да докажем ефективността на ранната образователна инвестиция, можем да вдъхновим и системни реформи. Там, където ранното детство среща бъдещето В свят, в който изискванията към уменията на бъдещите поколения се променят със скоростта на технологичния прогрес, образованието трябва не само да подготвя децата, но и да ги вдъхновява. ABC KinderCare е български пример за иновативен, интегриран и международно ориентиран модел на ранно детско развитие, който вече повече от 15 години успешно задава високи стандарти в частното предучилищно образование у нас. Създадени с мисията да изградят мост между играта и ученето, детските центрове ABC KinderCare съчетават британския подход към образованието – чрез програмите International Preschool Curriculum (IPC) и IEYC (International Early Years Curriculum) – с индивидуален фокус върху всяко дете, независимо от националност или език. Към днешна дата в трите локации в София – „Христо Смирненски“, „Бунтовник“ и „Драгалевци“, са се обучавали деца от над 25 националности. Иновация в действие: Международната учебна програма е само част от формулата. ABC KinderCare интегрира принципите на социално-емоционалното учене, прилага наблюдение чрез педагогически дневници и работи активно за включване на родителите в образователния процес – чрез открити уроци, събития и система за ежедневна обратна връзка. Много от възпитаниците на ABC успешно продължават в реномирани международни училища у нас и в чужбина. Особено внимание се отделя на изграждането на ключови компетентности като критично мислене, самостоятелност, емоционална интелигентност, комуникативни умения и културна осъзнатост – фундаментални умения за живота и професионална реализация в бъдеще. Деца в офиса: Дразнители или изобретатели? Лятната ваканция поставя всички родители на изпитание. Подарете им грижа и внимание за най-скъпото – децата Деца в офиса: Дразнители или изобретатели? Децата в офиса са приятно разнообразие, но искат внимание и грижа. Професионалните възможности и капацитетът за кариерно развитие на работещите родители с малки деца често не могат да се разгърнат в пълен мащаб. Работодателите избягват да наемат майки (и бащи) с малки деца в повечето региони на страната. Заключението е публикувано като част от доклада за 2024 г. за състоянието на трудовия пазар в България на Европейската служба по заетостта (EURES - EURopean Employment Services, eures.europa.eu). Причините са очевидни. Учебното време, в което децата посещават общинските, а често и частните детски градини и училища, трудно покрива дори стандартния работен ден. Ваканционните дни многократно надвишават полагаемите се дни годишен отпуск според трудовоправните отношения в страната, както и разумните граници за отсъствия на ценни служители, които може да си позволи бизнесът. Лятната ваканция поставя всички родители на изпитание. Подарете им грижа и внимание за най-скъпото им – децата. Целодневните летни занимания от програмата „Изобретатели“ превръщат всеки ден на децата в ново пътешествие в света на науката и технологиите. Те могат да се провеждат както на място в компанията, така и в залите на Академия „Никола Тесла“ (с осигурен транспорт от и до вашата врата). През това лято нашите малки „Изобретатели“ ще могат да се включат в седем различни тематични програми от „Механика и бионика“ и „Авиация и космонавтика“ през „Музикални инструменти“ и „Бордови игри и 3D модели“ до „Великите изобретатели“. Всяка програма е с продължителност една работна седмица. Заниманията са подходящи за деца от 7 до 10 години. Работим с малки групи, разделени по възраст и ниво. Парашути, катапулти, светлинни мечове, асансьори, китари, сейфове, настолни игри, магнитни оракули, роботи за абстрактно изкуство, електрически пиана и още много и разнообразни проекти ще оживеят в ръцете на децата. Когато децата конструират минимодел на телеграф, те се научават как да подредят елементите по схема, но ние ги предизвикваме и да си представят света, когато съобщенията са пътували бавно и несигурно. Говорим си за вестоносци, за пощенски гълъби, за димни сигнали и цветни флагчета, за езика на регулировчиците по кръстовищата. Разнищваме трудностите да запазиш в тайна съобщението си – шифрираме и дешифрираме все по-сложни кодове. Радваме се на картините на Самюъл Морз в допълнение на неговата брилянтна азбука. Всеки път децата отнасят готовия проект вкъщи, за да могат да разкажат какво са научили. Да си изобретателен не е лесно – изисква мислене, упорство и умение да преодолееш собствените си граници. С програма „Изобретатели“ ние насърчаваме децата да превръщат неуспешните си опити в научени уроци. Когато задача им се опъне, да ѝ се опънат и те! Да не спират, да търсят, да питат, да си помагат, за да открият отговорите на въпросите, които живо ги интересуват, да преодолеят предизвикателствата, да си заслужат успеха, да му се зарадват и да го запомнят. За цял живот! В края на деня децата имат много какво да разказват и да показват. Това е най-голямата награда за екипа на Академия „Никола Тесла“, за родителите, а вярвам – и за вас. Добрият ефект от инициативата ще се види незабавно в спокойствието и подобрения климат в офиса. Положителната емоционална връзка на децата с компанията и приятелствата между тях се отразяват благотворно на отношението и лоялността на родителите им. Подобен наглед малък жест в мащабите на един сериозен бизнес може да има огромно значение за хората ви. Дайте им възможност да са спокойни за децата си, да работят пълноценно и те ще ви се отблагодарят с ефективност и лоялност. И ще доведат приятелите си да работят за вас! Безплатното образование в България е мит. Децата рядко могат да влязат в добрите училища без допълнително посещение на частни уроци и школи, които съпътстват целите прогимназиални и гимназиални нива. После продължаваме със следващия сериозен разход – университетско образование, за което много често изборът е в чужбина. Предвид хаоса в САЩ и политическата намеса, в която 200 ректори на университети и колежи обвиниха Тръмп, и която според тях застрашава американското висше образование, тази учебна дестинация стана по-рискова. Съчетано с високите разходи за самолетни билети, проверките за виза и дългите пътувания, университетите в САЩ стават все по-малко привлекателни. Старият континент дава по-добри условия от САЩ. В по-голяма част от Европа образованието е почти безплатно или не толкова непостижимо, предоставят се значителни стипендии – в размер на 16 млрд. евро всяка година. Има сериозни отстъпки за транспорт, настаняване, музеи, както и достъп до различни програми. Студентите имат право да работят, като така могат да покриват част от разходите за храна или настаняване. В Германия и Австрия може да се работи до 10 часа на седмица, във Франция, Италия, Испания, Чехия и Великобритания – до 20 часа седмично. Един от основните недостатъци е, че няма много програми на английски език, макар това да се променя през последните години, най-вече за магистърските. За бакалавър дори и в Германия, където английският е почти втори официален език, в обществените университети има само около 40 програми. Ето и част от университетите в Европа, които са сравнително достъпни и предоставят качествено образование. Италия Scuola Normale Superiore di Pisa Университетът е на трето място по рейтинг в Италия и на 154-jо в Times Higher Education (THE) (класацията включва над 2000 университета от цял свят, като от българските само Медицинскияj университет на София е в първите 1500). Намира се в Арецо и в него учат 614 души, от които 69 са от чужбина. Няма бакалавърски програми на английски, но има магистърски. Образованието в него е безплатно, настаняването в кампуса – също. Има факултет по хуманитарни науки, по природни науки и по социални и политически науки. Universita degli Studi di Firenze Самият факт, че можеш да стъпиш в университет, основан в началото на XIV век, е повече от привлекателно. Той е на 375-о място в QS и на 376-о в THE. Тук се обучават над 34 000 студенти, от които почти 4000 са чужденци. Цената на година и за бакалавър, и за магистър зависи от избраната програма, но е минимум 1500 евро. Politecnico di Milano Той е университет номер едно в Италия и номер 111 в QS. Неговите силни специалности са в областта на архитектурата и дизайна. В него се обучават 49 000 студенти, от които 9000 са чужденци, като 97% от всички студенти си намират работа до година, след като са завършили. Таксите са ниски, но зависят и от индикатора за икономическо развитие, който се определя за всеки студент индивидуално. Германия Германия е една от най-привлекателните дестинации за студенти от ЕС поради факта, че в повечето държавни университети обучението е безплатно, тоест плащат се само семестриални такси, които обикновено са в рамките на няколкостотин евро на семестър. Тук голямото „но“ са разходите за живот (настаняване, храна, транспорт). В Берлин те са в пъти по-високи, отколкото в другите градове в страната. Но пък животът в Берлин е несравним с цяла останала Германия.. Freie Universität Berlin Университетът е известен с изследванията си в областта на хуманитарните и социалните науки. Тук се обучават 27 000 студенти, от които 6200 са от чужбина. Номер 97 в QS и номер 104 в THE. Таксата за семестър е 304 евро, но има само една програма за бакалавър на английски (за сметка на това тези за магистър са огромен брой). Technical University of Munich – TUM Техническият университет в Мюнхен е може би най-високо класираният в Германия – номер 28 в QS и номер 26 в THE. Тук се обучават 43 000 студенти, от които 11 500 чужденци. Tук са завършили 19 Нобелови лауреати. Семестриалната такса е 100 евро на година и има доста повече програми за бакалаври, отколкото в Берлин. Други добри университети с програми на английска са Universität Heidelberg, Universität Göttingen и Universität Bonn. Испания В Испания студентите от ЕС се третират като местни студенти, което означава, че таксите за обучение са значително по-ниски в сравнение с тези за студенти извън ЕС. Universitat Pompeu Fabra Той е известен с икономическите си програми и е основан съвсем наскоро – през 1990 г. в Барселона. Заема 265-o място в QS и 176-о място в THE. Има доста сериозен брой програми на английски език, като таксата варира между 1200 и 2000 евро на година. Почти 50% от всички студенти са чужденци. Universidad Complutense de Madrid Той е един от най-големите и най-стари университети в Испания. В него се обучават близо 70 000 студенти, като 13 000 от тях са чужденци. Място му в QS е 164-то, а в THE – 501/600. Таксите са приемливи, като се изчисляват в зависимост от програмата и броя на часовете. Трябва да се има предвид, че животът в Мадрид не е евтин. Universitat de Valencia С история от над половин век този университет влиза в графата на едни от най-старите учебни заведения. В него учат близо 50 000 студенти, като 5500 от тях са чужденци. Мястото му в QS е 445-о, а в THE – 501/600. Има значителен брой програми на английски, като таксата е около 1000 евро на година. Белгия Vrije Universiteit Brussel Още един млад университет – основан е през 1970 г. В него се обучават 13 000 студенти, от които 3000 са чужденци. На 278-о място в QS и на 226-о в THE. Таксите за чуждестранни студенти зависят от програмата, но са минимум 1450 евро на година за бакалавърските и 1000 евро за магистърските. Има и разход за наем на общежитие – по около 300 евро на месец, което е значително по-евтино от свободния пазар в Брюксел. Universiteit Gent Може би това е най-добрият университет в Белгия. Дом е на почти 40 000 студенти, от които 5000 от чужбина. На 169-о място е в QS и на 112-о в THE, макар че преди години беше и на по-предни позиции и в двете класации. Най-силните му оценки са в медицинските науки. Таксата за обучение е 1450 евро на година за бакалаврите и 920 евро на година за магистрите. Нидерландия Най-големият проблем в Нидерландия през последните години е настаняването. Най-добрият вариант е ученето да се съчетава с работа в някоя от хилядите ферми, защото това осигурява и подслон, и храна. Но е ясно, че не е за всеки. Таксата за следващата учебна година е 2601 евро. Има и различни други разходи – за учебници, лаптоп, софтуер и т.н. Technische Universiteit Delft Това е най-старият обществен технически университет в Нидерландия. Тук се обучават около 20 000 студенти, като 25% от тях са чужденци. На 49-o място е в QS и на 56-о място в THE. Един от най-добрите европейски отговори на MIT (Massachusetts Institute of Technology), който в последните години неизменно е номер едно в класациите. Други добри университети в страната: Universiteit van Amsterdam – в него над 200 програми на английски, 55-о място в QS и 58-о в THE. Wageningen University & Research – той е класиран на 151-во място в QS и 67 в THE. Най-силен е в специалностите „Земеделие и горско развитие“ и по отношение на програми за околната среда Universitei Leiden – той е на 141-во място в QS и 73 в THE и е номер 6 в света за археология и номер 18 за антропология. Финландия Финландия е държавата с най-щастливи жители в света за осма поредна година и явно наистина правят нещата добре, при положение че през половината година е зима и няма слънце. University of Helsinki е най-старият във Финландия. Той е на 117-о място в QS World University Ranking. Има и бакалавърски, и магистърски програми на английски, но струват между 13 000 и 18 000 евро на година. В него се обучават 31 000 студенти, като от тях 1600 са от чужбина. Aalto University Този университет също е в Хелзинки и има сходни такси с по-големия си брат. Той е на 113-о място в QS и на 196-о в THE. В него се обучават 12 000 студенти, 1800 от които са чужденци. Има и хуманитарни, и инженерни, и икономически факултети. Tampere University Той е много подходящ за приложни науки, като има и бакалавърски, и магистърски програми. В него се обучават доста по-малко студенти (2000), но и таксите са по-ниски – 9800 евро на година за бакалавър и 11 000 евро на година за магистър. В THE e на 301-во място, в QS e на 462-ро. Франция Université Paris 1 Panthéon-Sorbonne Този университет е доста младо учебно заведение – основано е едва през 1971 г. В него се обучават 41 000 студенти, от които 7500 са чужденци. На 283-то място в QS, като е много напред по отношение на археология (15-о място), история (19-о) и е на първо място във Франция в девет различни дисциплини. Програмите на френски са осезаемо по-евтини от тези на английски (2800–3000 евро на година). Австрия В Австрия студентите от ЕС плащат същите ниски такси като австрийските студенти, тоест около 1500 евро на година. Technische Universität Wien Висококачествено техническо образование, място в QS 190-о, място в THE – 301-во. Една трета от всички 10 000 студенти са от чужбина. Най-желаните специалности в него са компютърните науки и инженерните специалности.Джобни с добавена стойност Финансовата грамотност е нещо, за което насърчавам всеки родител да отделя време, споделя Рени Миткова, водеща на подкаста „Джобните“ Автор: Венцислав Савов Снимки: Антон Кръстев Джобни с добавена стойност facebook-gray-image linkedin-gray-image twitter-gray-image quotes Госпожо Миткова, какво знаят за парите подрастващите и младите хора? Мислят си, че знаят много – веднага разпознават скъпи маратонки или последен модел телефон, но за съжаление, на практика става дума за плашеща липса на финансова грамотност. В работата ми ежедневно се сблъсквам с примери как младежи с добри доходи и постоянна заетост се оказват в порочен кръг на задлъжняване. Те не успяват да управляват средствата си и вместо например да покрият належащите разходи за месеца, изхарчват заплатата си за скъпа почивка. Това е следствие от дългогодишно пренебрегване на темата, липсата на подобен предмет в учебната програма и нагласата, че с деца не се говори за пари. Като майка на 3 деца лично се сблъсках с този проблем и вместо да го неглижирам, реших първо сама да се образовам, после да приложа наученото у дома, а след това и да го споделям и популяризирам. Кои са най-честите грешки, които младите правят при управлението на първите си доходи? Най-честите грешки се дължат на две неща – незнание и погрешно отношение. Първото се дължи на ниска финансова грамотност и касае чисто практичните умения да си направим бюджет, да спестяваме, да инвестираме и други. Отношението към парите е свързано с това, че младите често ги приемат като самоцел, а не като средство. Дълго време темата за парите е била табу в семейството с презумпцията, че децата са малки и не разбират сложността на материята. И докато първото можем относително лесно да научим, то смяната на възприятието за парите е истинското предизвикателство. С децата е нужно да работим комплексно и да ги подготвим за реалните проблеми – като импулсивните покупки, подценяването на непредвидените разходи и липсата на дългосрочно финансово планиране, които са и най-честите грешки, допускани от тях. Много младежи започват да харчат още преди да са получили заплатата си, като разчитат на кредити или аванси, което ги вкарва в цикъл на финансово напрежение. Освен това малцина осъзнават важността на спестяването и инвестирането, което води до пропуснати възможности за изграждане на финансова стабилност. Първата стъпка, както винаги, е още у дома – да превъзмогнем нагласата, че парите са нещо неподходящо или сложно за обсъждане с деца. Да говорим с тях за пари, да ги учим да спестяват и инвестират… Финансовата грамотност е тема, за което насърчавам всеки родител да отделя време. Как социалните медии и дигиталната среда влияят върху финансовите решения и потребителското поведение на младите? Вече имаме поколения младежи, за които технологиите са неразделна част от ежедневието. Съответно социалните медии имат огромно влияние върху финансовите им решения и потребителското поведение, дори да не го осъзнават. Алгоритмите в различните социални мрежи непрекъснато поднасят реклами и съдържание, насочени към стимулиране на покупки – от модни тенденции до криптовалути и бързи схеми за забогатяване. Инфлуенсърите често популяризират луксозен начин на живот, като създават усещането, че харченето е път към социален статус и успех. В резултат много младежи вземат импулсивни решения, натрупват дългове или инвестират в съмнителни проекти, вместо да изградят устойчиви финансови навици и сигурност. В същото време има множество ресурси онлайн, които да им помогнат да управляват парите си – от калкулатори на бюджет през платформи, които въвеждат в света на инвестициите, до различни ръководства и статии. Тъй като това е и моя лична кауза, вече трета година развивам подкаста „Джобните“, в който каня различни експерти с полезни финансови съвети както за младите, така и за родителите. Как образователната система може да подобри финансовата грамотност? Има ли успешни модели, които могат да бъдат приложени в България? Финансовите умения са като всички други – например четенето или смятането – и със сигурност би трябвало да са част от учебната програма. Това не отменя примера и усилията у дома, но ще ги подкрепи и донякъде облекчи. Темата за ранното финансово обучение е особено актуална в Европа и приоритет и за новата Европейска комисия. От 2019 г. „EOS Груп“ също го подкрепя в редица държави чрез фондацията си за финансова грамотност Finlit. Образователната инициатива ManoMoneta на фондацията на групово ниво вече е успяла да подобри финансовите умения на над 100 000 деца на възраст между 9 и 13 години в около 1400 училища. Много съм горда, че ЕОС в България също се присъедини към инициативата „ManoMoneta, като миналата година за по-малко от 2 месеца при голям интерес успяхме да обучим близо 1000 деца в България. Колегите отделят от личното си време и помагат да превъзмогнем един сериозен пропуск в образователната система. Вярвам, че инициативи като тази ще проправят пътя за официалното включване на темата в образователния процес. Рени Миткова е управител на „ЕОС Матрикс“ – водеща компания за управление на вземания в България, част от германската EOS Group. Основател и член на борда на Асоциацията за управление на вземания. Има магистърска степен по международен туризъм от УНСС, Executive MBA от Cotrugli Business School, Загреб, и специализация за висши мениджъри вГосподин Генев, какво ви мотивира да се развивате в сферата на образованието? Усещам тази сфера като свое призвание. Интересът ми към образованието започна още като ученик в НПМГ „Акад. Л. Чакалов“. Представях си как аз бих преподал урока, който слушах в час. Следването ми в САЩ също ме вдъхнови. Забелязах колко ценено е мнението на учениците относно развитието на институцията – практика, която там започва още от училище. Какъв е вашият опит в училището до момента? Присъединих се към AEA през 2018 г. като учител по математика, а през 2020 г. поех поста директор на гимназиален етап. Ключово беше да комуникираме предимствата на програмата пред родители и ученици, но и да се вслушваме в техните очаквания. В резултат на това гимназията ни утрои размера си и обогати програмите си. Основна цел беше да развием Advanced Placement (AP) програмата в съответствие с нуждите на учениците. Гимназистите ни се подготвят за 3–5 AP изпита в периода 10.–12. клас. С гордост мога да кажа, че от учебна 2025/2026 г. въвеждаме разпознатата в цял свят AP Capstone Diploma, която ще отвори вратите на учениците ни към най-престижните университети по света. Коя беше първата ви инициатива като директор на AEA? Още в началото исках да поставя акцент върху академичната култура и мотивацията. Така създадохме Honor Roll – списък на отличниците от 1. до 12. клас, който се споделя в училищната общност. Реакцията беше мигновена – учениците се амбицираха още повече, а родителите започнаха да се интересуват по-активно от представянето им. Какво прави АЕА различно училище? В АЕА се открояваме с изцяло англоезичната среда на обучение. Като допълнение на интернационалната ни програма учениците могат да се обучават и по българските образователни стандарти. Бих изтъкнал и стратегическия капацитет на училището, който ми позволява да познавам всички ученици поименно. Каква е философия ви като директор? Вярвам в силата на комуникацията и последователността. Училищната общност – ученици, учители, родители – трябва да усеща, че директорът е достъпен. Затова лично посрещам учениците в началото на деня, което ми позволява да обменя няколко думи с тях и родителите им. Водещият ми принцип е lead by example. За мен е важно да бъда част от общия процес и не очаквам от учителите нещо, което сам не бих направил. Вярвам, че когато учителите се чувстват подкрепени и уважавани, дават най-доброто от себе си. Това директно повишава качеството на образованието, което предлагаме. Американо-английската академия е международно училище с детска градина и предлага обучение за деца от 3- до 19-годишна възраст. Основано през 1992 г., училището има над 30-годишен опит в международното образование, като приветства ученици от над 35 националности. Възпитаниците на АЕА получават две дипломи за завършено средно образование – както българска, така и американска. Академичната програма се характеризира с метода на пълно потапяне в англоезична среда (total immersion approach) и възможността за синхронно обучение спрямо изискванията на българското Министерство на образованието и науката и американските Common Core стандарти в т.нар. смесен модел (Mixed curriculum). Училището се намира в покрайнините на София в непосредствена близост до с. Лозен, в спокойна и зелена среда. Модерната учебна база е изградена от просторни класни стаи, научна лаборатория, богата библиотека, зони за изкуства и спорт. Всичко това дава възможност на ученици, учители и родители да работят като екип, за да вдъхнат живот на ценностите, следвани от мисията на училището – да поддържа сигурна среда за академично и социално развитие на учениците. Американо-английската академия извършва целогодишен прием на нови ученици. Няма краен срок за подаване на документи за записване и всички кандидатури се разглеждат на индивидуална база непосредствено след постъпването им. На оценяване подлежат мотивацията на учениците, нивото на владеене на английски език и/или български език, придобитите социални умения и отношението към учебния процес. АБОНАМЪНТЪТПреподаването не е еднопосочна улица Учениците в България все още нямат свободата да питат, да са любопитни извън рамките на учебния материал, казва Пламен Димов, български музикант и музикален педагог Автор: Таня Кръстева Преподаването не е еднопосочна улица facebook-gray-image linkedin-gray-image twitter-gray-image quotes Господин Димов, до каква степен сегашната образователна система може да стимулира разгръщането на творческия потенциал на децата? Вие работите от много години във Финландия. Кой от използваните подходи в това отношение дава резултат? Това може да стане, ако децата не се третират като маса, над която да се упражнява контрол. Искаш резултат, искаш отговор, оценяваш и преминаваш към следващия ученик. Това е огромната разлика между учителя във Финландия и този в България – в отношението към децата. Във Финландия до 6. клас не се пишат оценки, домашните се правят в училище, не се дават за вкъщи. Обстановката е приятна и предразполага към разговори. Така децата обикват обучението. Не трябва да пренебрегваме и факта, че изискванията към българските учители са много големи. За да изградиш добро образование, трябва да стъпиш на плодородна почва. Тази почва е социалният живот. Например във Финландия този социален живот е дебел чернозем и като засадиш дървото на образованието, то расте. Има помощ за учителите, има социална среда, в която младият човек живее извън училище. Защо финландците за осма поредна година са най-щастливата нация в света според доклада на Мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН? Заради средата, в която живеят. Образователната система е така устроена да не притиска ученика, да няма назидателно отношение – „Ти защо не си учил днес“. Необходима е среда, в която има медийна свобода, има ориентир в масовата дезинформация, има върховенство на закона. Тази среда помага на учителят да изгради здрави образователни основи. Каква промяна е необходима, за да може училищното образование да спомогне за изграждането на едни свободни творчески личности? Не може да изискваме от българските учители да правят чудеса в атмосферата, в която се намират сега. Учениците в България все още нямат свободата да питат, да са любопитни извън рамките на учебния материал. Например във Финландия 10-годишно дете може да отправи въпрос към президента на Финландия Александър Стуб – защо не съберете например в момента американския, украинския и руския президент? То е учило, че Хелзинки е място, на което много често са водени мирни преговори. И президентът отговаря: „Обстановката е много сложна и ние в момента не можем да бъдем водеща страна в този диалог“. Имаме много умни деца в България. Ние сме талантлива нация. Помагам на млади деца в Пловдив. 18 от тях са били на концерти във Финландия, но за съжаление, средата не благоприятства тяхното развитие. В каква възраст според вас трябва да се предоставят различни възможности пред детето? Понякога, ако е прекалено рано, детето може да се демотивира, а ако е прекалено късно, дори и детето да е много талантливо, може да си остане в капана на посредствеността. Всякаква възраст. Между другото, във Финландия държавата предоставя стипендия на 3000 семейства всяка година за извънкласни дейности и занимания на талантливи деца. Много е важно да се определят интересите на учениците. Още от 7. клас имат група по интереси, в които веднъж в месеца идва експерт от сферата, не учител, който запознава децата с опита си и с практиката. Трябва да съществува мост между учителя и ученика. И разбира се, държавата да инвестира в децата. За разгръщане на творческия потенциал на децата има три основни фактора – семейството, учителите и средата. Ако около дома и училището е джунгла, няма значение колко усилия се полагат вътре в тях. Как влияе средата на самочувствието и самооценката на децата? Като говорим за среда, не трябва да изключваме тази, която е в електронните устройства на децата. Социалните мрежи определено оказват негативно влияние, особено в ерата на дезинформацията, в която живеем. Финландия дели най-дългата граница с Русия и сме под постоянния обстрел на хибридната им атака. Във Финландия има много активна интернет полиция, която анализира информацията в интернет и налага контрол, с който всички са наясно. Кои са подходите във финландската образователна система, които България може да възприеме? Взаимната връзка е много важна. Преподаването не е еднопосочна улица. Ученикът също може да научи на много неща учителя. Стимулирането на творчеството е друг важен елемент. Да не налагаш ограничения, да поощряваш излизането извън рамките. Звучи естествено, но много малко се прилага на практика. Така се раждат лидерите, които заразяват със своя пример. Учителят тук не е на пиедестал – той също може да греши, не е на подиум, а е на една плоскост с учениците, – това дава повече пространство за свободно мислене. Пламен Димов е музикант и музикален педагог. През 1981 г. излиза с група „Монтана бенд“ в Норвегия, Швейцария, Германия и с трио „Слиби“ и във Финландия. През 1986 г. се установява в Китее, Финландия. Работи с много млади хора, за което получава и признание от Министерството на образованието за учител, стоящ най-близо до младите през 2004 г. Събрал е и е обучил около 80 групи в различни музикални стилове (рок, джаз, метал, хип-хоп). Сред тях е и една от най-известните финландски групи – „Найтуиш“. Знанието е сила: Инвестиция в бъдещето С над 100 обучения годишно и над 4000 участници Expert Events е доказан лидер в сферата на професионалните семинари и корпоративните обучения Знанието е сила: Инвестиция в бъдещето facebook-gray-image linkedin-gray-image twitter-gray-image quotes В свят на динамични промени и нарастващи предизвикателства знанието остава най-ценният ресурс за успех. Expert Events, водещ организатор на професионални обучения и семинари, се ангажира с развитието на експертизата и повишаването на конкурентоспособността на българските специалисти. Нашата мисия е да предоставяме висококачествени обучения, които не само отговарят на законодателните промени, но и да подготвят професионалистите за бъдещите изпитания. ОБУЧЕНИЯ ЗА УСПЕХ: КЛЮЧОВИ ТЕМИ ПРЕЗ 2025 Г. През 2025 г. Expert Events продължава да предлага иновативни и практически насочени обучения в ключови сфери като право, финанси, управление на риска и корпоративно развитие. Сред акцентите в предстоящата ни програма са: ESG сертификационен курс (Екологично, социално и корпоративно управление) – Устойчивото развитие вече не е опция, а необходимост. Нашият курс предоставя практически насоки за интегриране на ESG принципите в бизнеса, управление на риска и адаптиране към новите регулации на ЕС; Сертификационен курс за длъжностно лице по защита на данните (DPO) – В епохата на цифровата трансформация защитата на личните данни е приоритет. Курсът осигурява задълбочено разбиране на GDPR, стратегиите за управление на риска и механизмите за съответствие; Сертификационен AML курс (Мерки срещу изпирането на пари и финансиране на тероризма) – Специализирано обучение за спазване на законодателните изисквания, управление на вътрешни контролни системи и оценка на риска. УЧЕНЕТО ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ – КЛЮЧ КЪМ УСПЕХА В рамките на кампанията „Знанието е сила“ Expert Events насърчава концепцията за учене през целия живот. Във времена на глобална конкуренция компаниите, които инвестират в обучението на своите служители, печелят не само устойчивост, но и стратегическо предимство. Нашите семинари и международни обучения в Рим, Милано, Прага, Мадрид, Барселона и Малага предоставят уникална възможност за обмяна на опит с водещи експерти и разширяване на професионалните хоризонти. Професионалното развитие не е еднократен акт, а непрекъснат процес, който гарантира устойчиво израстване и адаптивност. С над 100 обучения годишно и над 4000 участници Expert Events е доказан лидер в сферата на професионалните семинари и корпоративните обучения. Нашата мрежа от експерти и висококвалифицирани лектори гарантира, че предоставяме най-актуалната и практически приложима информация. Силата на финансовата грамотност Защо ранното образование е критично Автор: Екип на Елана Фонд Мениджмънт Снимки: личен архив Силата на финансовата грамотност facebook-gray-image linkedin-gray-image twitter-gray-image quotes През последното десетилетие българското общество бавно, но сигурно се пробужда за важността на финансовата грамотност. От заклети спестители се трансформираме във все по-осъзнати инвеститори. Като всяко „късно пробудило се“ поколение започваме да осъзнаваме какво сме пропуснали, задето не сме инвестирали знания и средства по-рано. Част от нас – повечето от страх – от чисто незнание как работи финансовият свят, преди сами да се заемем с образованието си. И тук идва големият въпрос: какво би станало, ако тази финансова култура се възпитаваше отрано? Нека си признаем: макар че парите не са всичко, ще прекарваме целия си живот, опитвайки се да ги управляваме. Тогава защо финансовото образование е толкова слабо застъпено в страната? Всъщност през последните години се работи върху това както централизирано от образователната ни система, така и през различни организации и отделни играчи на пазара. Въпреки това темата все още не е достатъчно развита. Тук не говорим за сложна финансова и икономическа материя, а по-скоро за простички принципи и правила, които да ориентират младежите как да управляват парите си, когато станат самостоятелни. ПЪРВИТЕ УРОЦИ ЗАПОЧВАТ У ДОМА Най-естественото място за изграждане на финансови навици е семейството. Започнете с простички уроци, вплетени в ежедневието. Научете ги какво е спестяване чрез нагледни игри или малки „финансови събития“. Например отхапете парче от шоколадчето на детето и обяснете, че това е… данък. Шокиращо – но повярвайте, този урок ще остане! Много финансови институции вече предлагат разработени игри, образователни материали и съвети за деца. В „ЕЛАНА Фонд Мениджмънт“ например стартирахме серия в Instagram с прасенцето касичка „Стинки“, която въвежда малчуганите в света на парите. Потърсете идеи, бъдете креативни – децата разбират повече, отколкото предполагате! ОБРАЗОВАНИЕ ЧРЕЗ ПРИМЕР Най-добрият начин да учите децата си на отговорност е чрез собствен пример. В западния свят инвестиционните планове за образование, като популярния 529 Plan в САЩ, са стандартна практика. В България нямаме директен аналог, но инвестиционните планове във взаимни фондове са отличен начин да започнете да изграждате фонд за бъдещето на децата си. Ако искате да научите повече, потърсете информация или се консултирайте със специалист. Защото най-добрият подарък, който можете да направите на децата си, не е просто паричен фонд – а знанието как да го управляват самостоятелно.